Адвокат Михаил Екимджиев пред БЦНП: Спонтанните граждански акции, дори без разрешение, но с легитимни цели, са защитено основно право

снимка: Facebook страницата на „Сдружение РЕД“

Столичният инспекторат ще санкционира служителя си, който глоби студента Андрей Димитров, председател на сдружението „Развитие чрез ефективни действия“, заради поставени 10 детски фигури в реален размер до пет пешеходни пътеки на натоварените софийски булеварди „Черни връх“, „Патриарх Евтимий“, „Ломско шосе“, „Княз Александър Дондуков“ и „Златен рог“. Фигурите са изработени ръчно от членовете на организацията с помощта на доброволци в рамките на инициативата „София – град на децата“. След обществената реакция от инспектората отчетоха глобяването на студента като свой пропуск и съобщиха, че е образувана вътрешна проверка по случая.

По този повод БЦНП потърси мнението на правозащитника адвокат Михаил Екимджиев, който разясни правото на мирен протест в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Категорично, няма нарушение от страна на младежите, поставили фигурите като протест срещу безхаберието на институциите и срещу липсата на правила, която най-лесно прозира в пътния трафик и във видимо незаконното строителство. Нещо повече – тази акция е в обществен интерес, защото тя очевидно цели да привлече вниманието – и на държавните органи, отговорни за безопасността на движението, и на водачите на МПС, към безобразията и опасностите, които ни дебнат по пътищата на България, включително в нейната европейска столица София.

Според практиката на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) правото на протест е важен аспект от свободата на изразяване, която е фундамент на демократичното общество и е интензивно защитена във всяка правова държава. Затова дори когато не е искано разрешение за провеждането на такава безобидна акция, която според мен не смущава обществения ред и не застрашава участниците в трафика, тя не може да бъде санкционирана. Правото разграничава такъв тип спонтанни граждански акции, които преследват споменатите легитимни цели, от вандалски и хулигански прояви на футболни агитки, които целят просто да демонстрират неуважение към правовия ред и етичното поведение.

Преди много години българският Върховен административен съд (ВАС) прие по няколко казуса, свързани и с протести на Николай Колев – Босия , че хвърлянето на яйца по фасадите на държавни учреждения, е легитимен протест. След това ЕСПЧ по делото „Асен Генов и Сърбинска срещу България“ прие, че боядисването на скулптурната композиция „Партизани“ пред централата на БСП на ул. „Позитано“ в София в контекста на протестите от 2013 г. срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС също е легитимна форма на изразяване на мнение. Пак тогава съдът в Страсбург прие по делото „Калоян Ханджийски срещу България“, че шаржирането на паметника на Димитър Благоев в Благоевград като Дядо Коледа – с червена шапка и торбичка, също е в допустимата за свободата на изразяване игрова символика, особено към онзи момент, натоварен с политическо напрежение и протести.

От тази перспектива държавата би трябвало да е толерантна към тази безобидна форма на изява на гражданите – позиция по важен въпрос, какъвто е безопасността на движението, относно който публичният дебат в последните години не е стихвал.

Казусът е съпоставим по делото в ЕСПЧ „Чолаков срещу България“, което може би най-ясно илюстрира степента на толерантност, която държавата трябва да проявява към действия, които формално осъществяват състава на хулиганство по чл. 325 от НК, но по естеството си преследват легитимни цели. В този казус г-н Чолаков се оковава с верига за метален стълб в центъра на Враца и с мегафон посред бял ден обявява, че представители на местни институции – кмет, прокурор – са корумпирани. Затова е арестуван и съден за дребно хулиганство. Въпреки че проявата му несъмнено е смущавала обществения ред, съдът в Страсбург приема, че в конкретния момент непосредствено преди избори за местни органи на властта, тя е била допустима форма на протест и е допринесла за обществения дебат относно управлението на общината.

На фона на тези правни стандарти става категорично ясно, че действията на младежите не бива да бъдат санкционирани. Друг е въпросът дали при дължимата по-добра комуникация между йерархичните нива на столичния инспекторат би могло да не се стига и до наказание на служителя, установил „нарушението“, тъй като формално нарушение има с поставянето на тези макети без съответно разрешение. Тоест принципите на правото допускат ситуации, при които дори да има формално нарушение на правната норма, с оглед на контекста, в който то е извършено, с оглед на неговите цели и изразни средства то не е противоправно и наказуемо, тъй като представлява упражняване на основно човешко право, гарантирано от конституцията и конвенцията за правата на човека, които са по-високо в юридическата йерархия от общинските наредби и Закона за движение по пътищата, които формално са нарушени в случая.