cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Кампанията „(Пре)Регистрация на НПО: Как да се справяме по-добре с Регистъра на ЮЛНЦ?“

Какви са плюсовете и минусите от регистърната реформа за ЮЛНЦ?

1 Април 2020

Този материал е част от Кампанията „(Пре)Регистрация на НПОКак да се справяме по-добре с Регистъра на ЮЛНЦ?“, която е посветена на регистърната реформа и наближаващия краен срок за пререгистрация на НПО (до 31.12.2020 г.) съгласно промените в ЗЮЛНЦ от 01.01.2018 г. Кампанията включва поредица от разяснителни материали и събития, които да бъдат в полза на гражданските организации при подготовката, оформянето и подаването на документи за регистрация, пререгистрация, вписване на промени в обстоятелства и обявяване на актове в Регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията.

 

Две години и половина след влизане в сила на промените в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) от 1 януари 2018 г., натрупаната до момента практика и наблюденията от работата на Регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията, можем да очертаем следния списък с основните плюсове и минуси на т.нар. регистърна реформа за ЮЛНЦ:

ПЛЮСОВЕ ОТ (ПРЕ)РЕГИСТРАЦИЯТА НА ЮЛНЦ В АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА

I. Намаленa административната тежест за юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ)

1. По-бързи процедури и кратки законови срокове за регистрация на сдружения, фондации, читалища и клонове на чуждестранни ЮЛНЦ, за вписване на промени и заличаване на обстоятелства и за обявяване на документи по партидата на всяка организация:

  • Регистрация на новоучредена организация се извършва до края на следващия работен ден от постъпване на заявлението, ако всички документи са редовно подадени.
  • Вписване на промени в обстоятелства, заличавания и обявяване на документи и промени в тях се извършва в срок до 3 работни дни, следващи деня на постъпване на заявлението, ако всички документи са редовно подадени. Изключение от този срок има по отношение на заявленията за пререгистрация и за обявяване на Годишни финансови отчети и Годишни доклади за дейността, за разглеждането и произнасянето по които се изисква повече технологично време.
  • Когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, се изпращат Указания за отстраняване на нередовността по имейл или на адреса за кореспонденция не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението.
  • Срокът за изпълнение на Указанията и представяне на изискуемите документи е до 3 работни дни, следващи деня на изпращане на Указанията. Ако този срок се пропусне, се постановява мотивиран Отказ.

2. След прилагането на документи към първоначално заявление, същите могат да се ползват при последващи заявления (например, след получен отказ или ако в един и същи протокол се съдържат няколко различни по вид решения), без да е нужно да се представят наново.

3. Гъвкавост при подаването на документи на гише във всяка една от 27-те служби по регистрация на Агенция по вписванията в страната, без значение къде е седалището на организацията. 

4. При регистрация на фондация е достатъчно да се представи вносната бележка за внесеното учредително дарение в набирателната банкова сметка на фондацията, а не както преди - банково удостоверение, подписано от ръководителя на клона.

5. Организациите вече нямат задължението да извършват отделни регистрации в няколко различни регистъра - в окръжен съд, в Регистър БУЛСТАТ и в Централния регистър към Министерството на правосъдието. Всичко се случва в Регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията и гражданските организации ползват единен идентификационен код (ЕИК).

6. По-малко такси, свързани с първоначалната регистрация на ЮЛНЦ:

  • Без такса за задължително запазване на наименование в Информационно обслужване АД (60 лв.);
  • Отпадна задължителното вписване в Регистър БУЛСТАТ, а с него - и таксата за допълнителна регистрация (35 лв.).

7. Намалени такси за вписване на промени в обстоятелства (30 лв. на гише, 15 лв. – по електронен път) и обявяване на актове на ЮЛНЦ (40 лв. на гише, 20 лв. – по електронен път) в сравнение със съдебните, където таксата за всяко вписване на промяна в съда беше 50 лв.   

Виж повече за правилата и сроковете за разглеждане на заявления – в чл. 19 и чл. 22 от Закона за Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ

II. Възможност за електронно подаване на документи

1. Заявления и документи за регистрация на сдружения, фондации, читалища и клонове на чуждестранни ЮЛНЦ, за вписване на промени и заличаване на обстоятелства и за обявяване на документи могат да се подават от всички краища на света с електронен подпис чрез Електронните услуги на сайта на Регистъра на ЮЛНЦ – www.brra.bg при двойно по-ниски държавни такси:

По заявление за:

Държавна такса:

Първоначална регистрация на сдружение, фондация или клон на чуждестранно ЮЛНЦ

50 лв. /на гише/ или 

25 лв. /по електронен път/

Вписване на промени на сдружение, фондация или клон на чуждестранно ЮЛНЦ

30 лв. /на гише/ или 

15 лв. /по електронен път/

Обявяване на документи (годишни финансови отчети, годишни доклади за дейността, актуални устави и учредителни документи) на сдружение, фондация или клон на чуждестранно ЮЛНЦ

40 лв. /на гише/ или 

20 лв. /по електронен път/

Запазване на наименование

40 лв. /на гише/ или 

20 лв. /по електронен път/

Издаване на удостоверения или на заверено копие на документ, както и за извършване на писмена справка

5 лв. за първа страница и по 2 лв. - за всяка следваща

Предоставяне на оригинални електронни документи

2,50 лв. за първа страница и по 1,50 лв. за всяка следваща

2. Читалищата са освободени от заплащането на тези такси.

III. Повишена публичност и прозрачност на ЮЛНЦ

1. Регистърът на ЮЛНЦ е електронен и публично достъпен. Всеки може да прави онлайн справки по всяко време по основните обстоятелства за дадена организация (наименование, ЕИК, седалище и адрес, органи и членове на управителния орган, представляващи, цели, предмет на дейност и предмет на допълнителна стопанска дейност, статут в обществена или в частна полза, клонове, годишни отчети и доклади и други обстоятелства).

2. Когато ЮЛНЦ посочи своя ЕИК номер, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в Регистъра на ЮЛНЦ, и представянето на актове, обявени в него. Забраната се прилага и за възложителите по чл. 5 от Закона за обществените поръчки.

3. Осигурена е по-голяма гаранция, че заявяването на регистрация, промени в обстоятелства и обявяване на документи на ЮЛНЦ може да се извършва само от законните представляващи или от упълномощени от тях лица след нотариално заверени от тях заявления.

IV. Подобрена отчетността на ЮЛНЦ

1. Годишните финансови отчети (на всички ЮЛНЦ) и годишните доклади за дейността (на ЮЛНЦ в обществена полза) са публично достъпни за всеки от партидата на организацията в Регистъра на ЮЛНЦ.

2. При годишно отчитане на ЮЛНЦ без дейност през предходната счетоводна година е достатъчно да се подаде Декларация за неактивност по образец.

3. Неподаването на ГФО и ГДД е обвързано с директни последици, което гарантира спазването на законовите задължения – Националната агенция за приходите налага санкции за неподаване в срок на ГФО и настъпва спиране на статута в обществена полза за ЮЛНЦ в обществена полза, което две последователни години не обяви годишния си доклад за дейността.


МИНУСИ ОТ (ПРЕ)РЕГИСТРАЦИЯТА НА ЮЛНЦ В АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА

I. Строг формализъм на регистърните процедури

1. Кратките срокове на регистърните процедури затрудняват възможността за изпълнение на дадени Указания за отстраняване на нередовности - в рамките на до 3 работни дни. Затрудненията засягат особено организациите, чиито законни представители нямат електронен подпис и не могат да подадат документи електронно, а само на място на гише.

2. Срокът за изпълнение на Указанията се генерира автоматично в системата на Регистъра на ЮЛНЦ и се публикува само по партидата на организацията, без да се посочва изрично в текста на Указанията. Понякога генерираният от системата срок се оказва по-кратък от законовия (3 работни дни), което води до автоматичен Отказ, без необходимото време за изпълнение на Указанията.

3. Невъзможност за комуникация с длъжностното лице по регистрация при нужда от допълнителни разяснения или аргументирано становище по специфичен казус на организацията.

4. Кратките срокове за реакция водят до по-чести случаи на отказ, а това означава и нова такса за следващото заявление.

5. При пререгистрация на фондации – ако веднъж съставът на върховния орган (Настоятелство) на фондация е бил вписан в полето „Орган на управление“ по партидата на организацията, няма механизъм, чрез който да се поиска премахване на имената на настоятелите.

II. Липса на гаранции за защита на личните данни

1. При представяне на копия на документи със заличени лични данни, често по партидите на организациите се публикуват оригиналите без заличени лични данни.

2. В делата по партидите на организациите служебно се качват приложените документи към всички заявления – със и без лични данни - които могат да се видят чрез ползването на електронен подпис от трети лица.  

 

Надяваме се, че този материал беше полезен за Вас. Ако имате допълнителни въпроси, може да ни пишете на info@bcnl.org или да ни се обадите на тел.: /02/ 981 66 17 или на моб. тел.: 0888 51 99 91.

 


Заглавна снимка: Агенция по вписванията

назад