cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Правна рамка на НПО

ВЪПРОСИ НА ПРИНУДИТЛНОТО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ

19 Октомври 2021

Материалът е изготвен от доц. д.ю.н. Красен Стойчев и е част от поредицата "Гражданското общество: светофар на управляващите".


1.Законът допуска принудително прекратяване на юридическо лице с нестопанска цел от окръжния съд по седалището му, когато то не е учредено по законния ред или пък извършва дейност, която противоречи на закона (чл.13, ал.1, т.3, б. “а“ и „б“ от Закона за юридическите лица с нестопанска цел). И в двата случая окръжният съд следва да съобрази някакво противоречие със закон и това изисква да се изясни какво точно има предвид законодателят, когато говори за „закон“ и „законен ред“. Прекратяването на юридическото лице с нестопанска цел по принудителен ред представлява много сериозна намеса и ограничаване от страна на държавата на правото на свободно сдружаване и правото на свободно разпореждане с имущество приживе или по случай смърт. Затова и колкото по-ясно стане казаното в съответните разпоредби на закона, толкова повече прилагането на тези текстове ще бъде улеснено и безпротиворечиво.

2. В първия случай законодателят свързва възможността за принудително прекратяване с допуснати нарушения при учредяването на юридическо лице с нестопанска цел. Но обстоятелството, че се използва понятието „законен ред“, на практика може да остави впечатлението, че проблемът се ограничава  до спазването на съответната процедура. Всъщност при учредяването на сдружение и на фондация, законът поставя както определени материални условия (например брой учредители, изискване за възраст, определени формални реквизити и т.н.), така и съответни процедурни правила (свикване на учредително събрание, протоколи и т.н.), някои от които се съдържат в ЗЮЛНЦ, а има и такива, които се намират в Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Ето защо, когато говори за „законен ред“ би следвало да се приеме, че законодателят казва по-малко от онова, което всъщност иска да каже. Обикновено понятието „ред“ се отъждествява с процедура. Но не може да не се посочи, че в законодателството, когато е необходимо да се обхване целия комплекс от предпоставки за постигането на даден резултат, се използва формулата „по ред и условия“, като целта тя да обхване всички възможни изисквания. Става дума за своеобразен „стандарт“ на законодателна техника, който законодателството ни общо взето следва.

Срещу подобно тълкуване на чл.13, ал.1, т.3, б. „а“ ЗЮЛНЦ би могло да се възрази, че изясняването му по този начин разширява казаното в него. Става дума за прекратяване на юридическите лица с нестопанска цел, а това е тежка правна последица и затова не бива да бъде тълкуван текста разширително. Но натежава все пак друг аргумент, по-конкретно необходимостта да бъдат съобразени всички изисквания, които законът предвижда във връзка с учредяването на юридическо лице с нестопанска цел. Поставеният въпрос е особено актуален, когато вземем предвид, че редица специални закони уреждат учредяването на отделни видове сдружения. Те изрично препращат към прилагане на ЗЮЛНЦ в качеството му на общ закон за неуредените случаи, но и поставят свои допълнителни изисквания, вкл. от чисто материално естество. Очевидно е, че установените в тях специфични изисквания също трябва да бъдат съобразявани при преценката, дали учредяването на съответния вид сдружението е станало по установения в закона условия, вкл. при преценката за неговото принудително прекратяване. Обикновено подобни закони не съдържат специални правила за принудителното прекратяване на някакъв специфичен вид сдружение и ще следва да се приложи чл.13, ал.1, т.3, б. „а“ ЗЮЛНЦ.

Второ, заслужава да се отбележи, че под „закон“ чл.13, ал.1, т.3, б „а“ ЗЮЛНЦ има предвид акт на Народното събрание. Правната уредба на юридическите лица с нестопанска цел следва да се развива единствено на ниво закон. Основание за този извод ни дава разпоредбата на чл.44, ал.3 от Конституцията. Материята е „резервирана“ да бъде уредена единствено със закон[1]. Но същото следва и от чл.11 от Конвенцията за защита на правата на човека, чието значение в материята е водещо предвид нейния характер.

3. Според чл.13, ал.1, т.3, б. „б“ ЗЮЛНЦ окръжният съд може да прекрати юридическо лице с нестопанска цел, когато дейността му противоречи на закона. Текстът на разпоредбата е по-широк – дейността не бива да противоречи и на Конституцията и на добрите нрави. Необходимо е веднага да отбележа, че под „противоречие със закона“ се има предвид единствено императивно правило.

Според чл.3 ЗЮЛНЦ само със закон могат да бъдат установявани някакви ограничения на дейността на юридическите лица с нестопанска цел. Самият ЗЮЛНЦ почти не се занимава с дейността на сдруженията и фондациите, дори по отношение изискванията за осъществяване на допълнителна стопанска дейност, които той урежда общо. За сметка на това редица други закони, които допускат създаването на отделни видове сдружения  и за които ЗЮЛНЦ се явява общ закон, навлизат доста подробно в тази материя. Като примери могат да се посочат Законът за народните читалища, Законът за предучилищното и училищното образование относно настоятелствата към образователните институции, Законът за лова и опазването на дивеча относно ловните сдружения, Законът за физическото възпитание и спорта относно спортните клубове и т.н. Разпоредбата на чл.13, ал.1, т.3, б. „б“ ЗЮЛНЦ всъщност ни насочва и към тези специални по отношение на ЗЮЛНЦ закони, доколкото там са установени съответни императивни изисквания  по отношение осъществяваната от тях дейност[2].

Другата хипотеза, която може да има предвид чл.13, ал.1, т.3, б. „б“ ЗЮЛНЦ се отнася до закони, които установяват генерални забрани от типа на съдържащите се в Конституцията (чл.44, ал.2 или чл.12, ал.2) или на формулирани в закон общи задължителни изисквания, като например системно неизпълнение от юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност на задължението за заявяване в срок на определени документи (чл.44а, ал.4 ЗЮЛНЦ). В този контекст би следвало да се разглежда и правилото на чл.13, ал.1, т.3, б „в“ ЗЮЛНЦ, който въвежда като специално основание за прекратяването на сдружения или фондации включването им в списъка по чл.5 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма или пък наличие на данни за осъществяване на дейност за подпомагане на тероризма. Всъщност тези конкретни основания за прекратяване на юридическите лица с нестопанска цел се субсумират в общото основание „извършване на дейност в противоречие с Конституцията и законите“. Извеждането им на отделен ред прави така, че те да се разглеждат като специални в сравнение с общото основание за принудително прекратяване на юридически лица с нестопанска цел – нещо, което не се вписва в подхода на закона. Наличието на обща забрана прави ненужни конкретни забрани. Двете основания се въвеждат с Преходните и заключителните разпоредби на Закона за противодействие на тероризма предвид Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета от 2017 г. относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671 ПВР на Съвета. Директивата настоява в законодателството на държавите от ЕС да се въведат санкции за юридическите лица, които са отговорни за посочените в нея престъпления[3] във връзка с тероризма, вкл. възможност за издаване на съдебна заповед за ликвидация им. Именно амбицията да възпроизведе буквално Директивата е причината законодателят да включи в ЗЮЛНЦ подобни специални основания за принудително прекратяване на юридическите лица с нестопанска цел, макар че той съдържа общото основание „извършването на дейност в противоречие със закона“. Подобно решение създава проблеми[4]. Законът за противодействие на тероризма има за предмет  превантивни мерки и ограничения от административен характер. В същото време той допълва друг закон да постави допълнително в действие и съвсем различна по природата си последица, каквато е прекратяването  на юридически лица с нестопанска цел. Решението е контроверсно защото принудителното прекратяване на юридическите лица с нестопанска цел вследствие включването в списъка по чл.5 ЗМФТ надхвърля характеристиките и параметрите на подходящ в достатъчна степен инструмент за осъществяване на превенция, каквато е целта на ЗПТ. Тъй като юридическите лица не са наказателноотговорни за престъплението „тероризъм“, ако в някаква степен са ангажирани с него, решението следва да се търси в контекста на забраните, които Конституцията и законите установяват във връзка с правото на сдружаване, както и с оглед логиката на режима на принудителното им прекратяване по съдебен ред, а не в ad hoc основания[5].

В заключение, посочените две основания за принудително прекратяване на юридическите лица с нестопанска цел  по чл.13, ал.1, т.3, б  „в“ са чужди на вече установената система от основания принудително прекратяване на юридически лица с нестопанска цел. Налага се, за да ги „напаснем“ към нея,  те да бъдат квалифицирани като специални. Нещо, което самата тя отхвърля.


[1] Наредба № 1 на министъра на правосъдието относно воденето, съхраняването и достъпа до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, която е издадена на основание ЗТРРЮЛНЦ се занимава с някои формални аспекти на процедурата пред Агенцията по вписванията, като определя образците на заявления, приложенията към тях и др.

[2] Например читалището е в трайна невъзможност да действа или не развива дейност за период от две години (чл.271 ал.1 т.3 ЗНЧ)..

[3] Чл.17 и чл.18 от Директивата говорят изрично за отговорност на юридическите лица за престъпления във връзка с тероризма. Някои приемат, че юридическите лица също могат да извършват престъпления и дават за пример именно тероризма.

[4] Редакцията на чл.13, ал.,, т.3, б. „в“ ЗЮЛНЦ не е удачна. Наличие на данни за осъществяване на дейност за подпомагане на тероризма е основание за включването на юридическото лице в списъка по чл.5 ЗМФТ.

[5] Включването в списъка по чл.5 ЗМФТ автоматически активира принудителните мерки по смисъла на този закон. Прекратяването на юридическото лице с нестопанска цел изисква произнасяне на съд. При това положение на прекратяването им би следвало да се гледа като на някакво своеобразно „надграждане“ на тези мерки, от което няма особена нужда – средствата и ресурсите им са блокирани.

 


Красен Стойчев е бивш конституционен съдия (2006-2015 г.). Доктор на юридическите науки, доцент по гражданско право. Чете лекции в ПУ "Паиси Хилендарски" по облигационно право и право на юридическите лица с нестопанска цел. Главен редактор на сп. "Правна мисъл".

 

Материалът е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61) на Български център за нестопанско право, финансиран от Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

                                         

назад