(2007) ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В УПРАВЛЕНИЕТО
Начало | За нас | За сайта | Проекти | Обучения | Новини |   | Портал на НПО | ФОРУМ
(2007) ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В УПРАВЛЕНИЕТО

Р Е П У Б Л И К А    Б Ъ Л Г А Р И Я

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


Проект

ЗАКОН
ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ В УПРАВЛЕНИЕТО

 

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет
Чл. 1. Този закон урежда условията, организацията и реда за пряко участие на гражданите на Република България  при осъществяване на държавната и местната власт.

Принципи на прякото участие
Чл. 2. (1) Принципите  на прякото участие на гражданите в управлението са:
1. свободно изразяване на волята;
2. общо, равно и пряко участие с тайно гласуване;
3. равен достъп до информация по поставения за решаване въпрос;
4. равнопоставено представяне на  алтернативните позиции.
(2) Във формите на прякото участие могат да гласуват всички български граждани, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода.

Форми  на прякото участие
Чл. 3. (1)  Прякото участие се осъществява чрез:
1.  референдум
2.  гражданска инициатива
3.  общо събрание на населението
(2) Референдумът и гражданската инициатива могат да се произвеждат на национално и местно ниво, а общото събрание на населението –  на местно ниво.

Финансово осигуряване
Чл. 4. (1) Финансовите средства за произвеждане на национален референдум се осигуряват от държавния бюджет, а за произвеждане на местен референдум – от съответния общински бюджет.
(2) Всички книжа, заявления, жалби, удостоверения и други документи по този закон се освобождават от държавни и местни такси. 

Съдебен контрол
Чл. 5. (1) Спорове за съответствието на национален референдум с Конституцията се разглеждат от Конституционния съд до определяне на датата за произвеждане на референдума.
(2) Споровете за законосъобразността на резултатите от национален референдум, за законността на местен референдум и за неговите резултати се решават по съдебен ред.

 

Глава втора

РЕФЕРЕНДУМ

Раздел І
 Провеждане на референдум

 

Право на гласуване 
Чл. 6. (1) Право да гласуват на  национален референдум имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на страната към деня на насрочване на референдума.
(2) Право да гласуват на местен референдум и на общо събрание на населението имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен или настоящ адрес, когато той е различен от постоянния, на територията на съответните община, район, кметство, населено място, квартал през последните 6 месеца преди насрочването на референдума.

Комисии за произвеждане на референдум
Чл. 7. (1) Централната избирателна комисия за произвеждане на избори за народни представители изпълнява функциите на Централна комисия за произвеждане на национален референдум. Районните избирателни комисии за произвеждане на избори за народни представители изпълняват функциите по организирането на национален референдум на територията на избирателните райони.
(2) Централната комисия за местните избори изпълнява функциите на Централна комисия за местните референдуми. Общинските избирателни комисии за произвеждане на местни избори изпълняват функциите по организирането на местен референдум на територията на общините.
(3)  Районните и общинските избирателни комисии назначават секционни избирателни комисии в състав председател, секретар и до 5 члена; подпомагат и контролират тяхната дейност.
(4) Кметът на общината определя обхвата и номерата на секционните комисии и предлага техния състав след консултации с инициативния комитет и представители на парламентарно представените партии и коалиции, за което уведомява районната или общинската избирателна комисия.
(5) По предложение на кмета на общината секции, които се намират  на един
и същ адрес на гласуване, могат да се обединяват. В този случай броят на избирателите в една секция не може да превишава 2000.

Списъци за произвеждане на референдум
Чл.8. (1) Национален и местен референдум се произвеждат по актуализирани списъци, съответно за парламентарните и местните избори.
(2) За съставянето, промяната и обявяването на избирателните списъци се прилагат съответно Закона за избиране на народни представители и Закона за местните избори.

Раздел ІІ
Национален референдум

Предмет
Чл. 9. (1) Национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание. 
(2) Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси:
1.  от компетенциите на Великото Народно събрание;
2.  по чл. 84, т. 4, 6, 7, 8, 10, 12, 16, и 17, както и чл.91 от Конституцията;
3. за размера на данъците, таксите и осигуровките;
4. на държавния бюджет;
5. на вътрешната организация и дейност на Народното събрание.
(3) Референдум по сключени от Република България международни договори може да се произвежда преди тяхната ратификация.
(4) При произвеждането на национален референдум може да се гласува по един или по няколко въпроса.
(5) Решението,  прието с национален референдум, не подлежи на последващо одобрение от Народното събрание. То издава акт, когато това е необходимо за реализация на решението.
(6) Ако в срок до 3 месеца след обявяване на резултата от референдума, Народното събрание не приведе своя акт в съответствие с изразената от избирателите воля, този акт не се прилага в частта, която противоречи на решението на референдума.

Предложение за произвеждане на национален референдум
Чл. 10. (1) Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум се прави от:
1.   не по-малко от 1/10 от  народните представители;
2.   Президента на Републиката;
3.   Министерския съвет;
4.   не по-малко от 1/10 от общинските съвети в страната;
5.   инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 150 000 подписа;
(2) Национален референдум се произвежда задължително, когато това е поискано  от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 350 000  български граждани с избирателни права.
(3)  Председателят на Народното събрание организира създаването на публичен регистър, в който се завеждат  предложенията за произвеждане на национален референдум и се регистрират инициативните комитети по ал.1 т. 4 и 5. 
(4) В предложението за национален референдум се включват един или няколко въпроса, на които гражданите отговарят с „да” или „не”. Въпросите се изписват на български език ясно и с общоупотребими термини. 

Инициатива за произвеждане на национален референдум от общински съвети
Чл. 11. (1) Инициатива за произвеждане на национален референдум по чл.10, ал.1, т.4 се организира по решение/я на общински съвет/и, в което се обосновава необходимостта от произвеждане на национален референдум и се формулира поставения за гласуване въпрос.
(2) Инициативният комитет се състои от 5 до 15 членове, избрани от съответните общински съвети.   
(3) Инициативният комитет организира и координира подписката, като:
1. изпраща преписи от решението на общинския/те съвет/и по ал. 1 до другите общински съвети;
2. събира документите, необходими за внасяне на подписката в Народното
събрание;
3. уведомява писмено председателя на Народното събрание;
4. внася подписката в Народното събрание.
(4)  Инициативата на общинските съвети трябва да съдържа:
1.   предложението за произвеждане на референдум с формулиране на въпроса за гласуване, трите имена, длъжност, адрес за контакт и подписи на членовете на инициативния комитет;
2.   обосновка на предложението;
3.   заверени копия от решенията на общинските съвети.
(5) Финансирането на дейността по организирането и събирането на подписката се извършва по предложение на инициативния комитет със средства от бюджета на Общинския/те съвет/и по ал.1 и от бюджетите на общинските съвети, приели решение за произвеждане на референдума.

Инициатива за произвеждане на национален референдум от граждани 
Чл. 12. (1) Инициатива за произвеждане на национален референдум по чл. 10, ал.1, т. 5 се организира чрез подписка от инициативен комитет на граждани, състоящ се от 5 до 15 членове. 
(2) Инициативният комитет по ал. 1 организира и координира подписката, като:
1.   подготвя бланките, върху които се събират подписите;
2.   определя общодостъпни места, където ще се събират подписите, без това да възпрепятства използването им за обичайните дейности, като уведомява за това кмета на общината;
3.   уведомява писмено председателя на Народното събрание за започването на подписката за референдум и за поставения за гласуване на референдума въпрос;
4.   комплектова необходимите документи и внася подписката в Народното събрание.
(3)  Бланката, на която се събират подписите, трябва да съдържа на всяка страница искането с въпроса/ въпросите за референдума. Всяка бланка е  с пореден номер.
(4) Гражданин, който иска да подкрепи предложението, вписва в бланката:
а) трите си имена;
б) ЕГН;
в) постоянен адрес;
г) подпис.
(5) На отделен ред в бланката се записва текст, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за референдума. В графа „забележки” се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.
(6) Всеки гражданин може да положи подписа си еднократно в подписката, организирана по реда на този закон,  вкл. и на място, различно от посоченото в неговия постоянен адрес.
(7) Подписката на инициативния комитет на гражданите трябва да съдържа:
1.         предложението за произвеждане на референдум с формулиране на въпроса за гласуване, трите имена, ЕГН, постоянен адрес и подписи на членовете на инициативния комитет и адрес за контакт с инициативния комитет;
2.   обосновка на предложението;
3.   бланките със събраните подписи на граждани.
(8) Ако в срок до 3 месеца от уведомяването по ал. 2, т. 3 подписката не бъде внесена в Народното събрание, процедурата по внасяне на предложение за референдум се прекратява от председателя на Народното събрание.
(9) Нова подписка с предложение за референдум по същия въпрос може да бъде започната не по-рано от 6 месеца от прекратяване на процедурата по предходната алинея или от 1 година от решението на Народното събрание, с което то отхвърля предложението.

Внасяне и обсъждане на подписката в Народното събрание
Чл. 13. (1) ) Подписката се внася  в Народното събрание от инициативния комитет заедно с определените в чл. 11, ал. 4. или чл. 12, ал. 7 документи и се завежда в публичния регистър по чл.10, ал. 3.
(2) Народното събрание обсъжда подписката, когато тя отговаря на изискванията по чл. 10, 11 или 12.
(3) В случаи на установяване на нередности в подписката Председателят на Народното събрание уведомява инициативния комитет и определя едномесечен срок за тяхното отстраняване.
(4) Председателят на Народното събрание разпределя внесеното предложение за произвеждане на референдум в Народното събрание в 3-дневен срок от постъпването му, като определя водеща комисия, за което уведомява народните представители по реда, предвиден в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
(5) Постоянните комисии обсъждат предложението по ал. 1 не по-късно от 1 месец от разпределянето му и представят на Председателя на Народното събрание становищата си по него. Водещата  комисия представя проект за решение на Народното събрание.
(6) Народното събрание не може да променя, съдържащия се в предложението въпрос. 
(7) Проектът на решение съдържа:
а) одобряване на предложението за произвеждане на референдум с въпроса или въпросите, по които трябва да се проведе гласуването;
б) мотивирано отхвърляне на предложението.
(8) Народното събрание приема решение по предложението за референдум на едно гласуване в срок до 3 месеца от внасянето на предложението по ал. 1 или ал. 3.

Определяне на датата за гласуването
Чл. 14. (1) Президентът на Републиката в срок до 1 месец от обнародването на решението на Народното събрание за произвеждане на референдум определя датата на гласуването, която не може да е по-рано от 2 и по-късно от 3 месеца от датата на обнародване на решението на Народното събрание. 
(2) Президентът определя датата за гласуването в един почивен ден.
(3) Сроковете за произвеждане на национален референдум по ал.1 не се прилагат, ако референдумът  може да се произведе едновременно с произвеждането на избори за народни представители или за общински съветници и кметове. В тези случаи произвеждането на референдума не може да е по-рано от 1 месец от обнародване на решението на Народното събрание и по-късно от 6 месеца от регистриране на предложението по чл. 12 или 13.

Действия на Министерския съвет във връзка с произвеждането на референдума

Чл. 15. (1) Организационно-техническата подготовка на национален референдум се осъществява от Министерския съвет.
(2) Министерският съвет организира издаването на информационен лист, който съдържа:
а) точната формулировка на въпроса;
б) кратка информация за мотивите на референдума въз основа на предложението на инициативния комитет. Министерският съвет може да представи свое становище по въпроса в същия обем;
в) информация за времето, мястото и реда за произвеждане на референдума. 

Информационно-разяснителна  кампания
Чл. 16. (1) За провеждане на информационно-разяснителна кампания се прилагат съответно разпоредбите на Закона за избиране на народни представители, като се спазва принципът на равнопоставеност между различните позиции по въпроса, който е предмет на референдума.
(2) Всеки гражданин има право да получи информация за различните позиции по въпроса/ въпросите на референдума. Общините предоставят безвъзмездно на инициативния комитет и на застъпници на алтернативната позиция подходящи помещения за провеждане на обсъждания и други прояви по въпроса/ въпросите на референдума.
(3) Информационно – разяснителната кампания започва 30 дни преди датата на провеждане на референдума и приключва 24 часа преди него.

Бюлетини за референдума
Чл. 17. (1) Бюлетините за произвеждане на референдума са бели.
(2) Всяка бюлетина съдържа:
1.  надпис "Национален референдум";
2.  въпрос или въпроси, на който/които избирателите трябва да отговорят, срещу който/които има две оградени полета с надписи “да” и “не” в тях;
(3) Думите "да" и "не" се изписват с еднакъв едър шрифт.
(4) В случаите, в които референдумът се произвежда с повече от един въпрос, всички въпроси се изписват в общата бюлетина, като поредността  следва поредността в решението на Народното събрание. Въпросите се отделят един от друг с празен ред и плътна черна хоризонтална линия и срещу всеки въпрос хоризонтално са  поставени оградените полета с надписи “да” и “не” в тях;

 Гласуване 
Чл. 18. (1) Всеки гражданин с избирателни права гласува, като поставя в избирателния плик бюлетината, на която е зачертан избраният от него отговор „да” или „не”, поставя бюлетината в плика, излиза от кабината и го пуска в избирателната кутия.
(2) В случаите, в които референдумът се произвежда с повече от един въпрос, избирателят не е длъжен да отговори на всички въпроси.

 

Недействителност на бюлетините
Чл. 19. (1) Бюлетините са недействителни, когато:
1.  са намерени в избирателната кутия без плик;
2.  не са по образец;
3. са зачертани изцяло;
4.  в бюлетината не е зачертан отговор или са зачертани и двата отговора на един въпрос.
(2) Зацапвания, механични и други повреди не правят бюлетината недействителна, ако може да се установи по недвусмислен начин волята на избирателя.

Отчитане на резултатите от секционната комисия
Чл. 20. (1) След приключване на гласуването секционната комисия отчита резултатите и съставя протокол, в който се посочват:
1.  наименованието на района;
2.  номерът на секцията;
3.  часът на започване и часът на завършване на гласуването;
4.  броят на избирателите по избирателния списък;
5.  броят на гласувалите избиратели според подписите в избирателния списък;
6.  броят на гласувалите според намерените в избирателната кутия избирателни пликове;
7.  броят на действителните бюлетини с отговор „да”;
8.  броят на действителните бюлетини   с отговор „не”;
9.  броят на недействителните бюлетини и празните пликове;
10. подадените заявления и жалби и взетите по тях решения.
(2) В случаите на гласували по повече от един въпрос за всеки въпрос се отбелязва броят на действителните бюлетини по т.7 и 8.
(3) Протоколът се съставя в три екземпляра, от които двата се изпращат на районната избирателна комисия, а третият, заедно с всички материали – на  общинската администрация.
(4) Секционната комисия отчита резултатите от гласуването пред районната избирателна комисия в срок до 24 часа след приключване на гласуването.

Отчитане на резултатите от районната комисия
Чл. 21. (1) Районната комисия на основата на протоколите от секционните комисии обобщава данните за  района и ги отразява в протокол, в който се посочват наименованието на района и броят на:
1.  секционните избирателни комисии;
2.  секционните избирателни комисии, представили протоколи;
3.  избирателите в общината (района) според избирателните списъци;
4.  броят на гласувалите избиратели според подписите в избирателния списък;
5   броят на гласувалите според намерените в избирателната кутия бюлетини;
6.  общият брой на действителните бюлетини;
7.  броят на действителните бюлетини с отговор „да”;
8.  броят на действителните бюлетини с отговор „не”;
9.  недействителните бюлетини и празните пликове;
10.  подадените заявления, възражения, молби и взетите по тях решения.
(2) В случаите на гласували по повече от един въпрос за всеки въпрос се отбелязва броят на действителните бюлетини по т.7 и 8.
(3) Протоколът се съставя в два екземпляра, от които единият се изпраща на Централната комисия за произвеждане на национален референдум, а вторият остава в районната комисия.
(4) Районната комисия отчита резултатите от гласуването пред Централната комисия в срок до 48 часа от предаването на последния секционен протокол.

Отчитане и обявяване на резултатите от референдума
Чл. 22. Централната комисия за произвеждане на национален референдум обобщава данните за цялата страна и обявява резултатите от гласуването в срок до 3 дни след приключване на гласуването.

Приемане или отхвърляне на предложението – предмет на референдума
Чл. 23. (1)  Предложението, предмет на референдума е прието, ако за него са гласували с „да” повече от половината от участвалите в референдума граждани с избирателни права.
(2) Ако предложението, предмет на референдума не е прието, национален референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от 1 година  от датата на произвеждането на референдума.

Оспорване на резултата от референдума
Чл. 24. Законността на резултатите от национален референдум може да се оспори от субектите по чл. 10, ал. 1 и 2  в 7-дневен срок от обявяването им от Централната избирателна комисия пред 5-членен състав на Върховния административен съд, който се произнася в 14-дневен срок с решение, което е окончателно.

Обнародване на решението, прието с национален референдум
Чл. 25. (1) Решението, прието чрез национален референдум, се обнародва в "Държавен вестник" от Председателя на Народното събрание в 3 дневен срок след получаването му от Централната избирателна комисия след изтичане на срока за обжалване или след влизане в сила на решението на Върховния административен съд по чл. 24.    
(2) Решението, прието чрез национален референдум, влиза в сила в деня на обнародването му.

 
Раздел ІІІ
Местен референдум

Предмет
Чл. 26.  (1) Местен референдум се произвежда в община, район, кметство, населено място или квартал за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление.
(2) Чрез местен референдум не могат да се решават въпроси:
1. на общинския бюджет;
2. на вътрешната организация и дейност на Общинския съвет.
(3) При произвеждането на местен референдум може да се гласува по един или по няколко въпроса.
(4) Решението,  прието с местен референдум, не подлежи на последващо одобрение от общинския съвет. Той издава акт, когато това е необходимо за неговата реализация.

Предложение за произвеждане на местен референдум
Чл. 27. (1) Местен референдум се произвежда по предложение на:
1.   не по-малко от 1/5 от общинските съветници, но не по-малко от трима общински съветници;
2.   кметът на общината, респ. кметът на кметството или района;
3.   инициативен комитет с подписите на не по-малко от 1/20 от гражданите с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на съответната община, район, кметство, населено място или квартал към момента на вписване в регистъра на предложението;
(2) Местен референдум се произвежда задължително, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 1/10 от гражданите на съответната община, район, кметство, населено място или квартал.
(3) Ако в срок до 1 месец след обявяване на решение на Общинския съвет не по-малко от 1/10 от гражданите с избирателни права на съответната община поискат чрез подписка да се произведе референдум за одобряване на решението, кметът на общината определя датата на референдума, който трябва да се произведе в срок до 2 месеца от постъпване на искането.
(4)  Предложението се адресира до председателя на общинския съвет, който в 3-дневен срок от постъпването му е длъжен да уведоми общинските съветници за него.
(5) Кметът на съответната община организира създаването на публичен регистър, в който се завеждат  предложенията за произвеждане на местен референдум.
(6) В предложението за местен референдум се включват един или няколко въпроса, на които гражданите с избирателни права отговорят с „да” или „не”. Въпросите се изписват на български език ясно и с общоупотребими термини. 

Инициатива за произвеждане на местен референдум чрез подписка
Чл. 28. (1) Инициативата за произвеждане на местен референдум по чл. 27, ал. 1, т. 3  се организира чрез подписка от инициативен комитет на граждани, състоящ се от 3 до 7 членове, вкл. председател. 
(2) Инициативният комитет по ал. 1 организира и координира подписката, като:
1.подготвя бланките, върху които се събират подписите;
2.определя общодостъпни места, където ще се събират подписите, без това да възпрепятства използването им за обичайните дейности, като уведомява за това кмета на общината;
3.уведомява писмено председателя на Общинския съвет и кмета на общината за започването на подписката за референдум и за поставения за гласуване на референдума въпрос;
4.комплектова необходимите документи и внася подписката в Общинския съвет.
(3)  Бланката, на която се събират подписите, трябва да съдържа на всяка страница искането с въпроса/ въпросите за референдума. Всяка бланка е  с пореден номер.
(4) Гражданин, който иска да подкрепи предложението, вписва в бланката:
а) трите си имена;
б) ЕГН;
в) постоянен адрес;
г) подпис.
(5) На отделен ред в бланката се записва текст, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за референдума. В графа „забележки” се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.
(6) Всеки гражданин може да положи подписа си еднократно в подписката, организирана по реда на този закон.
(7) Подписката на инициативния комитет на граждани трябва да съдържа:
1. предложението за произвеждане на референдум с формулиране на въпроса за гласуване, трите имена, ЕГН, постоянен адрес и подписи на членовете на инициативния комитет и адрес за контакт с инициативния комитет;
2.   обосновка на предложението;
3.   бланките със събраните подписи на граждани.
(8) Ако в срок до 3 месеца от уведомяването на  Общинския съвет подписката не бъде внесена в него, процедурата по внасяне на предложение за референдум се прекратява от председателя на Общинския съвет.
(9) Нова подписка с предложение за референдум по същия въпрос може да бъде започната не по-рано от 6 месеца от прекратяване на процедурата по ал. 8 или от 1 година от решението на Общинския съвет, с което той отхвърля предложението.

Внасяне на подписката
Чл. 29. (1) Подписката се внася  в Общинския съвет от инициативния комитет и се завежда в  публичния регистър по чл. 27, ал. 4.
(2) В случаи на установени нередности в подписката Председателят на Общинския съвет  уведомява инициативния комитет и определя едномесечен срок за тяхното отстраняване.
(3) Общинският съвет обсъжда подписката, когато тя отговаря на изискванията по чл. 27, 28 и 29.

Приемане на решение за произвеждане на местен референдум
Чл. 30. (1) Председателят на Общинския съвет в срок до 3 дни от постъпването на подписката уведомява за нея общинските съветници, определя водеща комисия на общинския съвет за нейното обсъждане и насрочва заседание на общинския съвет в срок до 1 месец от постъпване на предложението. 
(2) Постоянните комисии и кметът са длъжни да обсъдят предложението и да представят становищата си не по- късно от 3 дни преди заседанието на Общинския съвет. Те представят на председателя на Общинския съвет проект за решение.
(3) Проектът за решение съдържа:
а) одобряване на предложението за произвеждане на референдум с въпроса или въпросите, по които трябва да се проведе гласуването;
б) мотивирано отхвърляне на предложението.
(4) Общинският съвет определя дата за произвеждане на референдума не по-рано от 45 дни и не по-късно от 60 дни от решението за референдума.
(5) Общинският съвет определя датата за гласуването в един почивен ден. При постъпване на няколко предложения Общинският съвет определя обща дата за произвеждането на местен референдум.
(6) Сроковете по ал. 4 не се прилагат, ако референдумът може да се произведе едновременно с произвеждането на избори за народни представители или за общински съветници и кметове. В тези случаи произвеждането на референдума не може да е по-рано от 1 месец от обнародване на решението на Общинския съвет и не по-късно от 4 месеца от регистриране на предложението по чл.27.
(7) С решението на Общинския съвет по ал. 3 се утвърждават и образците от книжата за референдума.

Отхвърляне на предложението за произвеждане на местен референдум
Чл. 31. (1) Общинският съвет не може да променя съдържащия се в предложението за произвеждане на местен референдум въпрос. Ако Общинският съвет установи, че въпросът е незаконосъобразен, с мотивирано решение отказва произвеждането на местен референдум.
(2) Общинският съвет може с мотивирано решение да не приеме предложението за произвеждане на референдум с изключение на случаите по чл. 27, ал.  2.

Обжалване на отказа за произвеждане на местен референдум
Чл. 32. (1) Решението на Общинския съвет, с което той се произнася по искането за произвеждане на местен референдум, подлежи на обжалване от субектите по чл. 27, ал. 1, 2 и 3 или от съответния Областен управител пред административния съд  в 7-дневен срок от обявяване на решението. Решението на административния съд е окончателно.
(2) В случай, че административният съд постанови решение, с което отменя отказа за произвеждане на референдум, Общинският съвет е длъжен да насрочи референдума в предвидените по чл.30, ал.4 срокове, които текат от обявяване на решението на съда.
(3) Ако в случая по ал.2 или по чл.27, ал.2 и 3 Общинският съвет не приеме решение за насрочване на референдум, инициативният комитет има право да поиска от Областния управител да насрочи референдум.
(4) В случаите по предходната алинея Областният управител изисква от председателя на Общинския съвет подписката, който трябва да я изпрати в 3 дневен срок от получаване на искането.

Организация и финансиране на референдума
Чл. 33. (1) Общинският съвет в решението си за произвеждане на местен референдум одобрява разходите от общинския бюджет за тази цел. 
(2) Кметът и общинската администрация осъществяват организационно-техническата подготовка на местния референдум.

Информационна кампания
Чл. 34. (1) Информационната кампания започва 30 дни преди датата на произвеждане на референдума и приключва 24 часа преди него.
(2)  Кметът организира отпечатването на информационен лист, който съдържа:
а) точната формулировка на въпроса;
б) кратка информация за мотивите на референдума въз основа на предложението на инициативния комитет. Кметът на общината може да представи свое становище по въпроса в същия обем;
в) информация за времето, мястото и реда за произвеждане на референдума. 
(3) Откриването на кампанията започва с предоставяне на информационния лист по ал. 2, който се разпространява на обществени места. Всеки гражданин има право да получи информация за различните позиции по въпроса на референдума. Общините предоставят безвъзмездно на инициативния комитет и на застъпници на алтернативната позиция подходящи помещения за провеждане на обсъждания и други прояви по въпроса/ въпросите на референдума.

Правомощия на кмета
Чл. 35. Кметът на общината, района или кметството:
1.  утвърждава избирателните списъци;
2.  осигурява отпечатването на бюлетините и образците за протоколи;
3.  осигурява снабдяването на секционните  комисии с избирателни пликове, кутии, бюлетини, протоколи и кабини за тайно гласуване.

Бюлетини за гласуването
Чл. 36. (1) Бюлетините за произвеждане на референдума са бели.
(2) Всяка бюлетина съдържа:
1.  надпис "Местен референдум" и наименованието на общината, района, кметството, населеното място или квартала, в които се произвежда;
2.  въпрос, на който избирателите трябва да отговорят, срещу който има две оградени полета и думите “да” и “не”, изписани с еднакъв едър шрифт.
(3)  Ако референдумът се произвежда по повече от един въпрос, всички въпроси се изписват в общата бюлетина според поредността в решението на общинския съвет. Въпросите се отделят един от друг с празен ред и плътна черна хоризонтална линия и срещу всеки въпрос хоризонтално са  поставени оградените полета с надписи “да” и “не” в тях.

Гласуване
Чл. 37. (1) Избирателят гласува, като зачертава квадратчето с избрания от него отговор “да” или “не”, поставя бюлетината в плика, излиза от кабината и го пуска в избирателната кутия.
(2) В случаите, в които референдумът се произвежда с повече от един въпрос, избирателят не е длъжен да отговори на всички въпроси.

Недействителност на бюлетините
Чл. 38. (1) Бюлетините са недействителни, когато:
1. са намерени в избирателната кутия без плик;
2.  не са по образец;
3. са зачертани изцяло;
4. в бюлетината не е зачертан отговор или са зачертани и двата отговора на един въпрос.
(2) Зацапвания, механични и други повреди не правят бюлетината недействителна, ако може да се установи по недвусмислен начин волята на избирателя.

Отчитане на резултатите от гласуването
Чл.39. (1) След приключване на гласуването секционната комисия отчита резултатите и съставя протокол, в който се посочват:
1.  наименованието на общината, (района), кметството (населеното място) или квартала;
2.  номерът на избирателната секция;
3.  часът на започване и часът на завършване на гласуването;
4.  броят на избирателите по избирателния списък;
5.  броят на гласувалите избиратели според подписите в избирателния списък;
6.  броят на гласувалите според намерените в избирателната кутия бюлетини;
7.  броят на действителните бюлетини с отговор „да”;
8.  броят на действителните бюлетини   с отговор „не”;
9.  броят на недействителните бюлетини;
10. подадените заявления и жалби и взетите по тях решения.
(2) В случаите на гласували по повече от един въпрос за всеки въпрос се отбелязва броят на действителните бюлетини по т. 7 и 8.
(3) Протоколът се съставя в два екземпляра, от които единият се изпраща на общинската (районната) избирателна комисия, а вторият заедно с всички изборни материали - на кмета на общината.
(4) Секционната комисия отчита резултатите от гласуването пред общинската избирателна комисия в срок до 24 часа след приключване на гласуването.

Протокол на Общинската комисия
Чл. 40. (1) Общинската комисия за референдумите, на основата на протоколите от секционните избирателни комисии, обобщава данните за общината (района), кметството (населеното място) или квартала и ги отразява в протокол, в който се посочват наименованието на общината (района), кметството (населеното място) или квартала и броя на:
1.  секционните избирателни комисии;
2.  секционните избирателни комисии, представили протоколи;
3. избирателите в общината (района), кметството (населеното място) или квартала според избирателния списък;
4.  гласувалите избиратели според подписите в избирателния списък;
5.  действителните бюлетини; 
6.  недействителните бюлетини;
7.  подадените заявления жалби и взетите по тях решения.     
(2) Протоколът на Общинската комисия за референдумите се съставя в два екземпляра, от които единият заедно с всички материали по референдума се предава в общинския съвет, а вторият се изпраща на областния управител.
3) Общинската комисия отчита резултатите от гласуването пред Централната комисия в срок до 48 часа от предаването на последния секционен протокол.

Обявяване на резултатите от референдума
Чл. 41. (1) Общинската комисия за референдумите обобщава данните от произведения референдум и обявява резултатите от гласуването. 
(2) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако за него са гласували с „да” повече от половината от участвалите в референдума избиратели.
(3) Ако предложението, предмет на референдума, не е прието, местен рефере


 
Сподели в Facebook
 
АКТУАЛНО

 

КОНТАКТИ

Фондация Български център
за нестопанско право


София 1000,
ул. "Христо Белчев" 3, етаж 2
(02) 981-66-17, (02) 988-81-66
info@bcnl.org

 

» местоположение

Български център за нестопанско право © 2009 www.bcnl.org | Изработка на сайт MaxGraphic