РЕШЕНИЕ № 7221 ОТ 30.12.99 Г. ПО АДМ. Д. № 4463/99 Г.
Начало | За нас | За сайта | Проекти | Обучения | Новини |   | Портал на НПО | ФОРУМ
РЕШЕНИЕ № 7221 ОТ 30.12.99 Г. ПО АДМ. Д. № 4463/99 Г.

ОТМЕНЯ ЧЛ. 30 ОТ НАРЕДБА № 2 ОТ 1999 Г. НА КОМИТЕТА ЗА МЛАДЕЖТА, ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА (ДВ, БР. 51 ОТ 1999 Г.) В ЧАСТТА ОТНОСНО ИЗРАЗИТЕ "КАКТО И ПРИ ИЗПАДАНЕ В НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ" И "ИЛИ ДА ПОИСКА ОТ СЪОТВЕТНИЯ ОКРЪЖЕН СЪД ДА ПРЕКРАТИ И ЗАЛИЧИ ОТ ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР КАТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ СЪОТВЕТНАТА СПОРТНА ОРГАНИЗАЦИЯ".
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА НА СДРУЖЕНИЕТО С ИДЕАЛНА ЦЕЛ "БЪЛГАРСКИ ФУТБОЛЕН СЪЮЗ" СЪС СЕДАЛИЩЕ СОФИЯ ЗА ИСКАНАТА ЦЯЛОСТНА ОТМЯНА НА НАРЕДБА № 2 ОТ 1999 Г. НА КОМИТЕТА ЗА МЛАДЕЖТА, ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА (ДВ, БР. 51 ОТ 1999 Г.).
РЕШЕНИЕТО ВЛИЗА В СИЛА ОТ ДЕНЯ НА ОБНАРОДВАНЕТО МУ В "ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК".


Върховният административен съд в състав: председател-Венета Марковска, и членове: Сребрина Христова, Александър Еленков, Боян Магдалинчев, Панайот Генков, при участието на секретар-протоколиста Мария Попинска разгледа в съдебно заседание на 14 декември 1999 г. административно дело № 4463 от 1999 г., докладвано от съдия Боян Магдалинчев.
Производството е по чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 23, изречение първо от Закона за Върховния административен съд.
Образувано е по жалба на Сдружението с идеална цел "Български футболен съюз" - София, за отмяна изцяло на Наредба № 2 от 1999 г. за лицензиране на спортните организации в Република България на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта (КМФВС) (ДВ, бр. 51 от 1999 г.) и в частност на чл. 30 от цитираната наредба с твърдения за незаконосъобразност на същата като издадена при липса на компетентност, при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и като несъответстваща на целта на Закона за физическото възпитание и спорта-отменителни основания по чл. 12, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от Закона за Върховния административен съд.
Ответникът по жалбата не изпраща представител и не взема становище по същата.
Жалбата е срещу нормативен акт. Съгласно чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 3 и чл. 5, т. 1 ЗВАС Върховният административен съд осъществява върховен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване и се произнася по спорове за законността на актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите, ръководителите на ведомства, непосредствено подчинени на Министерския съвет, актове на областни управители, както и на други актове, посочени в закон. Производството пред него започва по жалба на заинтересуваните лица по протест на главния прокурор или на заместник-главния прокурор при Върховния административен съд.
С обжалваната наредба се определят условията и редът за получаване на спортен лиценз и добиване правото за извършване на тренировъчна, състезателна, организационно-административна дейност и популяризиране на физическото възпитание и спорта от спортните организации в Република България, както и лицензирането на спортните клубове, спортните дружества, туристическите дружества, спортните федерации и националните спортни организации (чл. 1 и 2).
Българският футболен съюз е национална спортна организация по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС), регистриран е като юридическо лице в Софийския градски съд и в КМФВС, откъдето и интересът му от обжалването на нормативния акт.
Разгледана по същество, жалбата за отмяна на Наредба № 2 от 1999 г. на КМФВС като цяло е неоснователна. Жалбата за отмяната на чл. 30 от цитираната наредба е частично основателна.
Първото отменително основание по жалбата - че Наредба № 2 от 1999 г. на КМФВС е издадена при липса на компетентност (чл. 12, т. 1 ЗВАС), е неоснователно. В тази насока жалбоподателят твърди, че атакуваният нормативен акт изцяло противоречи на чл. 115 от Конституцията на Република България, чл. 19, ал. 5 във връзка с ал. 4, т. 4 от Закона за администрацията и на чл. 2, т. 11 от Постановление № 136 на Министерския съвет от 1997 г.
По Конституция на Министерския съвет е отредена ролята на най-висш изпълнителен орган на държавната власт. Като такъв с помощта на различни свои органи той осигурява обществения ред и националната сигурност, осъществява общото ръководство на държавната администрация, ръководи изпълнението на държавния бюджет, организира стопанисването на държавното имущество, ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната. Някои от тях са изрично посочени в Конституцията, други не. Различни и променливи са задачите, които изпълнителната власт на всяка държава решава. В различни моменти от живота на обществото се променят и приоритетните въпроси, които следва да се разрешават. Управлението на държавата е динамична дейност на органите на държавно управление, поради което конституционният законодател не е възприел идеята за стриктно регламентиране на вида и броя на министерствата, т.е. счел е за нецелесъобразно обстоятелство конституционното регламентиране на всички административни органи. Разнообразните и променящи се нужди на управлението са несъвместими с такъв подход. От тези съображения е продиктувана необходимостта на Министерския съвет като висш изпълнителен орган в държавата да бъде призната възможност да учредява и непредвидени в Конституцията административни органи и със свои актове да определя тяхното устройство и компетентност.
По силата на Конституцията министрите като съставни органи на Министерския съвет (чл. 108, ал. 1) представляват централни еднолични органи на изпълнителната власт със специална компетентност да ръководят, координират и контролират държавната политика на ръководените от тях министерства, като в изпълнение на тези си конституционни правомощия издават правилници, наредби, инструкции и заповеди (чл. 115).
Със Закона за администрацията (ДВ, бр. 130 от 1998 г., в сила от 6.XII.1998 г.) са уредени структурата, основните принципи и организация на държавната администрация, както и правомощията на органите на изпълнителната власт, тяхната структура и организация на дейност. По силата на чл. 19 от същия закон органите на изпълнителната власт са разделени на централни, в които се включват Министерският съвет, министър-председателят, заместник министър-председателите и министрите, и териториални, включващи в себе си областните управители и кметовете на общините. За органи на изпълнителната власт по силата на чл. 19, ал. 4, т. 4 от този закон се считат и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт.
С чл. 8, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта провеждането на държавната политика в областта на физическото възпитание и спорта е възложено на Комитета за физическо възпитание и спорт. В ал. 2 на чл. 8 са определени основните функции и правомощия на комитета, измежду които е и правото му да издава лицензии на спортни клубове, дружества и федерации в предвидените от закона случаи.
В изпълнение на конституционно признатите му правомощия да създава, закрива и преобразува държавни и административни органи и в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗФВС, даваща му правото да утвърждава структурата и функциите на КФВС, с Постановление № 52 от 17.II.1997 г. Министерският съвет е преобразувал Комитета за физическо възпитание и спорт в Комитет за младежта, физическото възпитание и спорта (КМФВС) като специализиран орган на Министерския съвет за провеждане на държавната политика в областта на физическото възпитание, спорта, младежката дейност и по проблемите на децата и е закрил Комитета за младежта и децата. С чл. 3, ал. 2 от същото постановление е възложил на председателя на КМФВС да внесе в Министерския съвет проект на постановление за допълнение на основните функции и задачи на комитета. В изпълнение на горното и на основание чл. 8, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта на 2.IV.1997 г. Министерският съвет е приел Постановление № 136 от 1997 г., с което е определил основните функции и задачи на КМФВС.
Наред с основните функции и задачи на комитета законодателят в чл. 8, ал. 4 ЗФВС е делегирал на същия правото да издава наредби и инструкции в сферата на провежданата от него държавна политика. По силата на тази законова делегация и в съответствие с разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 и чл. 17, ал. 1 от закона Комитетът за младежта, физическото възпитание и спорта е издал Наредба № 2 от 1999 г. (ДВ, бр. 51 от 1999 г.) за лицензиране на спортните организации в Република България (§ 6 от преходните и заключителните разпоредби на наредбата).
Не се възприема и тезата, че издаването на Наредба № 2 от 1999 г. противоречи на чл. 2, ал. 1, т. 11 от приложението към чл. 1 от Постановление № 136 на Министерския съвет от 2.IV.1997 г. С цитираната норма е предвидена възможността комитетът в качеството си на специализиран държавен орган в областта на физическото възпитание и спорта да разработва и предлага на Министерския съвет проекти на актове и програми за цялостното осигуряване системата на физическото възпитание и спорта. Тази разпоредба не отнема възможността на комитета самостоятелно в изпълнение на чл. 8, ал. 4 ЗФВС да издава наредби и инструкции като нормативни актове.
С оглед на горното твърденията на жалбоподателя, че наредбата като нормативен акт е издадена от председателя на комитета в противоречие с чл. 115 от Конституцията на Република България, даваща единствено правото на министрите да издават такива актове, и в противоречие на чл. 19, ал. 5 от Закона за администрацията, даваща право на председателя на КМФВС като орган на изпълнителната власт, създаден с постановление на Министерския съвет, да издава индивидуални, а не и нормативни административни актове, както и на чл. 2, ал. 1, т. 11 от приложението към чл. 1 от Постановление № 136 на Министерския съвет от 2.IV.1997 г., са неоснователни. Налице е специална законова делегация, предоставяща правото на КМФВС да издава нормативни актове в рамките на своята компетентност. В изпълнение на нея е издадена и наредбата. Това я прави конституционосъобразна и законосъобразна.
С оглед на изложеното твърдението, че Наредба № 2 от 1999 г. като нормативен акт е издадена при пълна липса на компетентност, е неоснователно и като такова съдът го отхвърля.
Не се споделят и доводите за нищожност на обжалвания акт поради неспазването на установената форма. Като такова се сочи обстоятелството, че наредбата е следвало да бъде приета с постановление на Министерския съвет, обнародвано в "Държавен вестник", а в случая същата е приета и обнародвана единствено като акт на КМФВС.
Мотивите в тази насока са неоснователни.
Изложено бе по-горе, че чл. 8, ал. 4 от Закона за физическото възпитание и спорта делегира на комитета самостоятелни правомощия да издава наредби и инструкции при провежданата от него държавна политика в областта на физическото възпитание и спорта. В съответствие с тази делегация е издадена и наредбата, което изрично е посочено в § 6 от преходните и заключителните разпоредби. При издаването на нормативен акт на това основание не е необходимо приемането му да се извършва с постановление на Министерския съвет. Твърдението, че наредбата следва да се приеме с акт на Министерския съвет, би имало логика в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 11 към чл. 1 от Постановление № 136 на Министерския съвет от 1997 г., т.е. когато КМФВС изготвя и предлага на Министерския съвет проект на нормативен акт в областта на спорта или социалния туризъм. Това в конкретния случай не е налице, поради което доводите в тази насока за нищожност на нормативния акт не се възприемат.
По същите доводи не се възприемат и твърденията на жалбоподателя за отмяна на наредбата като издадена в противоречие с административнопроизводствените правила, установени с чл. 2, ал. 1, т. 11 от Постановление № 36 на Министерския съвет от 1997 г. Установените в този текст правила за приемане на нормативен акт в случая са неприложими поради наличието на самостоятелно законово основание за издаването на наредбата - чл. 8, ал. 4 ЗФВС.
Неоснователен е и доводът за незаконосъобразност на Наредба № 2 от 1999 г. на КМФВС като противоречаща на целите на закона.
В тази насока се твърди, че със Закона за физическото възпитание и спорта се цели подобряването на здравето и физическото развитие на нацията (чл. 2, ал. 1) и създаването на необходимите условия за системно практикуване на физически упражнения и спорт и издигане спортния престиж на нацията като приоритетно направление от социалната политика на държавата и общините (чл. 2, ал. 2), а с възлагането на тази проблематика на отделен орган на изпълнителната власт се води до подчиняването на държавната политика на ведомствени интереси, което е в противоречие с целите на закона.
Изложените съображения са неоснователни.
Както вече се посочи, Министерският съвет е висш орган на изпълнителната власт с обща компетентност. За изпълнение на конституционните му правомощия Конституцията му е предоставила правото да създава със свои актове непредвидени в Конституцията административни органи и да определя тяхното устройство и компетентност. По силата на тези правомощия е създаден и КМФВС като специализиран орган при Министерския съвет за провеждане на държавната политика в областта на физическото възпитание и спорта. Създаването на този орган и възлагането му да провежда държавната политика в тази област не противоречи на целите на закона. И не подчинява държавната политика на ведомствените интереси на комитета. Министерският съвет упражнява конституционните си правомощия с помощта на свои органи, които той ръководи и контролира. В неговите правомощия е той по свой почин да отмени онези актове на държавните институции, имащи функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт, когато счете, че същите са в противоречие със задълженията му за цялостното управление на страната съгласно разпоредбата на чл. 107 от Конституцията на Република България.
Поради това доводите за отмяна на Наредба № 2 от 1999 г. на КМФВС като противоречаща на целите на закона не се възприемат.
Доводите на жалбоподателя за противоречие на нормата на чл. 30 от Наредба № 2 от 1999 г. на КМФВС с материалноправните норми на чл. 146 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) и чл. 252, т. 4 от Търговския закон (ТЗ) в частта относно недоброволното прекратяване на юридическите лица и заличаването им от търговския регистър по искане на КМФВС са основателни.
В цитирания по-горе текст на наредбата е предвидено, че "При отнет лиценз на спортна организация в резултат на констатирани нарушения при извършване на дейността є или за нарушаване на разпоредбите на ЗФВС, ЗЛС или тази наредба, или за неизпълнение на финансови задължения към държавата и общините, както и при изпадане в неплатежоспособност, КМФВС като специализиран орган за провеждане на държавната политика в областта на спорта може да сезира прокуратурата за тези нарушения или да поиска от съответния окръжен съд да прекрати и заличи от търговския регистър като юридическо лице съответната спортна организация."
По силата на чл. 10, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта спортните организации, спортните клубове, спортните дружества, спортните федерации и националните спортни организации са юридически лица, осъществяващи тренировъчна, състезателна и организационно-административна дейност по един или няколко вида спорт и популяризират физическото възпитание и спорта. Спортните клубове, развиващи и осъществяващи професионален спорт, се регистрират като акционерни дружества по реда на Търговския закон. Останалите спортни организации и спортните клубове, които не развиват и не осъществяват професионален спорт, се регистрират като юридически лица с нестопанска цел по реда на Закона за лицата и семейството (чл. 13, ал. 2, чл. 14, ал. 3 и чл. 15, ал. 3 ЗФВС), като всички спортни организации в двумесечен срок от придобиване качеството на юридическо лице се регистрират в КМФВС.
Отделно от регистрацията на спортните организации като юридически лица по посочения по-горе ред и регистрирането им като такива в КМФВС в чл. 17 от закона е предвидена възможността те да получат спортен лиценз при условията на ал. 2 и 3 на същия текст. Следователно съществуването на спортните организации като юридически лица в съответните регистри при окръжните съдилища не е обусловено от лицензирането им със спортен лиценз. Спортният лиценз на същите се отнема при условията и по реда на чл. 17, ал. 6 от закона и чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от наредбата. Това обаче автоматически не ги премахва като юридически лица от съдебните регистри. Отнемането на спортния лиценз не е пречка за съдебната им регистрация. Ако съответните спортни организации при осъществяването на своята дейност са допуснали нарушения на разпоредбите на ЗФВС, ЗЛС, наредбата или не са изпълнили свои финансови задължения към държавата или общините, няма пречка Комитетът за младежта, физическото възпитание и спорта като специализиран орган за провеждане на държавната политика в тази област да сезира прокуратурата, ако счете, че допуснатите нарушения са от такова естество, че налагат нейната намеса. Той обаче няма законово правомощие самостоятелно да поиска заличаването на спортните организации от търговския регистър на съответния окръжен съд като юридическо лице поради отнет спортен лиценз или неплатежоспособност на същите.
Ако спортният клуб е регистриран като акционерно дружество по реда на Търговския закон и изпадне в неплатежоспособност, заличаването му може да се извърши по правилата на глава ХХХVIII от ТЗ и от лицата по чл. 625 ТЗ или по реда и при условията на чл. 498 и 499 във връзка с чл. 494 и 496 ГПК. Комитетът за младежта, физическото възпитание и спорта не попада в нито една от категориите правни субекти, посочени в горните текстове, даващи му такова право.
Когато спортната организация е регистрирана като юридическо лице по реда на Закона за лицата и семейството, заличаването є от регистрите на съответния окръжен съд ще се извърши или по решение на общото събрание, или по решение на съда при условията на чл. 146. В никакъв случай обаче КМФВС не може самостоятелно да поиска това от съответния окръжен съд.
С оглед на изложеното разпоредбата на чл. 30 от Наредба № 2 от 1999 г. на КМФВС противоречи на материалноправните разпоредби на чл. 146 ЗЛС и чл. 252 във връзка с чл. 625 ТЗ в частта є досежно изразите "както и при изпадане в неплатежоспособност" и "или да поиска от съответния окръжен съд да прекрати и заличи от търговския регистър като юридическо лице съответната спортна организация", в която є част същите следва да бъдат отменени. Касае се до неблагоприятни обстоятелства, чието разширително тълкуване и приложение е недопустимо.
Воден от гореизложеното, Върховният административен съд-5-членен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
чл. 30 от Наредба № 2 от 1999 г. на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта (ДВ, бр. 51 от 1999 г.) в частта относно изразите "както и при изпадане в неплатежоспособност" и "или да поиска от съответния окръжен съд да прекрати и заличи от търговския регистър като юридическо лице съответната спортна организация".
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружението с идеална цел "Български футболен съюз" със седалище София за исканата цялостна отмяна на Наредба № 2 от 1999 г. на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта (ДВ, бр. 51 от 1999 г.).
Решението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".


 
Сподели в Facebook
 

 

КОНТАКТИ

Фондация Български център
за нестопанско право


София 1000,
ул. "Христо Белчев" 3, етаж 2
(02) 981-66-17, (02) 988-81-66
info@bcnl.org

 

» местоположение

Български център за нестопанско право © 2009 www.bcnl.org | Изработка на сайт MaxGraphic