Социалното договаряне – тема в развитие от България към Македония
Начало | За нас | За сайта | Проекти | Обучения | Новини |   | Портал на НПО | ФОРУМ
Социалното договаряне – тема в развитие от България към Македония
17 февруари 2017
Безспорно, в България в последните 10 години има сериозни успехи по темата  социално договаряне. През 2012г. Агенция за социално подпомагане показа данни, с които стана ясно, че повече от 20% от социални услуги се управляват от частни доставчици. В повечето случаи – това са граждански организации, които работят на терен с уязвимите групи – организации, представляващи хората с увреждания, детски организации и пр.



Партньорството с държавата в социалната сфера постигна редица неща:

-  Даде възможност за по-ефективна и гъвкава подкрепа за уязвимите групи;

- Създадоха се възможности за развитие на социални иновации и нови модели;

- Обедини ресурсите, даде поле на повечето възможности и привлече отговорностите на всеки в процеса;

- Едно от най-важните последици – направи организациите и българските общини истински партньори в това да мислят какво е важно и какво не за хората, които имат нужда от подкрепа.

Тази успешна страна на социалното договаряне бе представена от група български неправителствени организации и община Велико Търново на конференция в Македония, посветена на това как може да се изградят успешни модели на партньорство в социалната сфера. Конференцията се състоя на 7 и 8 февруари в град Скопие, по инициатива на СОС Детско село Македония с подкрепата на Европейската комисия, в рамките на проект „Социално договаряне за устойчивост".

Българският опит, със своите предизвикателства и постижения беше представен от Пламен Стоянов, СОС Детски селища България, Надя Шабани и Павлета Алексиева, Български център за нестопанско право и Росица Димитрова, община Велико Търново. Колегите в Македония в момента развиват своите нормативни актове в посока въвеждане на система за договаряне, като се колебаят доколко една такава система следва да е с национален характер или с местен, отчитайки слабия процес на децентрализация и възможности, които имат общините. Част от дебата също така е въвеждането на системи за качество и стандарти за социалните услуги, както и процедура за лицензиране на частните доставчици.

Колегите  от гражданския сектор и ресорните министерства в Македония са силно мотивирани да направят реформата, защото са убедени в ползите от социалното договаряне за всяка от страните като краен ефект – за децата, защото грижата ще бъде по-ефективна и качествена, за организациите, защото ще развият потенциала си и за държавата – защото по-добре ще вложи своя ресурс. Дебатът по време на конференцията върна българската група назад в спомените си за дискусиите в България през 2002 г. и проблемите, които стояха пред въвеждането на социалното договаряне.

Това, което притеснява застъпниците за реформата в Македония е проблем, който вълнува всяка една държава с по-малки възможности и ние в България добре познаваме – доколко ресурсът ще бъде достатъчен и дали ще се намери капацитетът да се направи реформата в национален мащаб.

Диалогичният тон на дискусията, въпросите, които се поставяха, опасенията, които се споделяха и решенията, които се измисляха, за съжаление предизвика носталгия в нашата група за времената в началото на реформата в България. Тогава се работеше в дух на партньорство и брейнсторминг на идеи между различните заинтересовани страни, докато опитът ни от последната една година и промените от 2015 година в Закона за социално подпомагане насочиха процеса в обратната посока – липса на чуваемост за различните гледни точки и опит, неотчитане на постиженията и добрите практики, и в крайна сметка – хаотична „реформа" без ясен ефект. И този опит ние премълчахме. 
Сподели в Facebook
 

 

КОНТАКТИ

Фондация Български център
за нестопанско право


София 1000,
ул. "Христо Белчев" 3, етаж 2
(02) 981-66-17, (02) 988-81-66
info@bcnl.org

 

» местоположение

Български център за нестопанско право © 2009 www.bcnl.org | Изработка на сайт MaxGraphic