За ненасилието - от поредицата НПО пита
Начало | За нас | За сайта | Проекти | Обучения | Новини |   | Портал на НПО | ФОРУМ
За ненасилието - от поредицата НПО пита
22 март 2017
Представяме ви втория материал от поредицата на Български център за нестопанско право - НПО пита. Заглавието е "За ненасилието", а текстът е подготвен от Анна Адамова, правен консултант в екипа на БЦНП. В статията ще прочетете повече за знанието, за  гражданския дълг, за демокрацията, правата и задълженията, които има всеки един от нас. Ще поразсъждаваме върху въпроса "Какво даваме, за да постигнем това, което искаме?"


НПО пита е поредица от материали, които правният (и не само) екип на Български център за нестопанско право ще публикува регулярно през 2017 година. Заглавието избрахме като олицетворение на НПО сектора – една медена пита, в която всяка клетка (организация) има своето важно място и е неделима част от цялото. Темите, които ви представяме, са по въпроси, за които НПО-тата често ни питат, както и по въпроси, на които самите ние ще търсим отговори и ще влизаме в ролята на НПО-то, което пита. Мотивирахме се да развием тази поредица, за да предложим на нашите читатели един различен дискурс към темите на нестопанското право.



За ненасилието

„Омразата не може да се победи с омраза,
 само любовта може да стори това."

Мартин Лутър Кинг




Живеем в размирни години. В един свят на обрати и преосмисляне на стойностите. Ежедневно говорим за политика, за човешки права и демокрация – за това какво е, какво искаме и как може да се постигне.
 
Отговорът на първия въпрос днес можем лесно да обобщим като политическа криза. Поредната. Наред с усещането за повторяемост, на родната предизборна сцена се появяват нови играчи. На кого ще дадем следващия „безлихвен" кредит на доверие предстои да решим. Насочвайки поглед отвъд националните ни граници, защото в глобалния свят ни занимават глобални проблеми, усещаме едно общо съзнание на криза. Реални и насаждани са страхове и опасности от екстремистки държавни и обществени процеси, световни миграционни процеси, изразходване на ресурсите на земята, световно въоръжаване и война във всякакво измерение, екологична катастрофа, упадък на морала и ценностите и пр.

Характеристика на съвременните общества все по-често стават отегчението, загубата на доверие и апатията, които предизвиква политиката. Или по-скоро политиците - избраните, които не се придържат към обещанията си и законите; политиците, които забравят за необходимата в едно демократично общество добре функционираща връзка между избиратели и избрани. Така, отричането на възможната демократична държава води до това значителна част от населението да не проявява интерес към политиката, да не участва в изборите и да не се ангажира политически по никакъв начин. Можем да обособим две основни проявления на тази тенденция в днешния свят – изграждане на живот, пространствено дистанциран от съвременния тип общество, в малка общност, без ангажимент и интерес към успоредно протичащите процеси в национален или световен мащаб, и живот в постоянно отрицание, незадължително откъснат от обществото, дори по-често протичащ в него, но обусловен от непрекъснато обвинение на някого и нещо за личното и „всеобщото" нещастие.

При всички положения, независимо дали избираме да се ангажираме или да се дистанцираме, ние сме част от съвременния свят. И допринасяме за неговото развитие или за упадъка му чрез своите действия и/или бездействия. На практика, отказът от участие намалява легитимността на управляващите, което означава, че управлението не функционира както трябва. Но проблеми възникват не само за избраните, а и за тези, които не участват. Последните със сигурност са потърпевши от решенията на управляващите (рано или късно, дори и на ежедневно ниво да не го усещат) и отказът им от правото си да участват във вземането на решения със сигурност няма да доведе до това да бъдат доволни. Не само те, а и всички ние, търсещите справедливост.

Заговаряйки за справедливост, нека се върнем на втория въпрос – какво искаме. Справедливост? В какво се състои тя? Може би, в противовеса на всички съществуващи днес опасности, които застрашават нашето утре. Мир световен, но и ежедневен – в главите и в отношенията помежду ни; сигурност, че това, което градим, няма да ни бъде насилствено отнето или разрушено; спокойствие, че за всеки има място под слънцето и възможност да копае собствената си градинка , от която да се храни; морал и ценности, които да ни водят към всеобщо благо, към напредък, а не към самоунищожение.

Възниква въпросът какво даваме, за да получим… не! – за да постигнем  това, което искаме? Може би първо трябва да си отговорим на въпроса как можем да го постигнем.

Търсейки справедливост и гаранции за свободата и правата ни е необходимо да насочим поглед към същността на демократичното общество, от което (уж) сме част и което е призвано да бъде гарант именно на човешките права и свободи. "Демокрацията е най-лошата държавна форма, с изключение на всички останали" казва Уинстън Чърчил. И доколкото друга по-добра не сме измислили, или поне не сме готови да приложим, то следва да направим усилие в посока усъвършенстване на това, което е обществото ни днес.

В историята на основните права може да се проследи процеса на развитието им първоначално като права на свобода, по-късно като права на участие, които от самото начало са съдържали задължението за политическа отговорност спрямо краля и благородничеството. С демокрацията се променя смисълът на участието: чрез основното право на равнопоставеност се дефинира и равното право на участие на отделния гражданин във вземането на политически решения. Така, основните права надхвърлят своето функционално значение и се превръщат в „демократични статусови права", които, на свой ред, превръщат политическия строй в общност, като гарантират на гражданите лично самоопределяне и политическо участие във вземането на решения.

Към днешна дата политическите права и свободи са неотменимо право на гражданите да участват в обществения и политическия живот на страната. По правило те включват: право на участие в управлението на обществото и държавата; право на глас (избирателно право); право на сдружаване; свобода на събранията и демонстрациите; право на жалби, предложения и петиции до държавните органи; свобода на информацията; равен достъп до обществени услуги. Но не тяхното деклариране в международни договори и в конституции, вкл. в нашия върховен закон, а тяхното активно прилагане ни придава статуса „гражданин на демократично общество".  Демокрацията живее от съвместната работа на своите граждани. Тя може да се съхрани като форма на обществено устройство, когато присъщите на всички граждани „статусови" права не се възприемат само като възможност, а се прилагат действително в политическото и обществено ежедневие. Днес опасността не е толкова дали тези права ще ни бъдат отнети, а доколко те са поощрявани от държавата и доколко ние, гражданите, ги възприемаме сериозно. Участвайки и бидейки активни граждани, е добре да осъзнаем, че нашата задача е да проявяваме критика към държавата и в същото време да я укрепваме.

Ясно проявление на тази характеристика на статуса гражданин е правото на жалби, предложения и петиции до държавните органи (чл. 45 от КРБ). Едновременно съчетани заради тяхната неделимост (като двете страни на една монета) са възможността гражданите да търсят защита на правата и интересите си – личните и на всички останали, и възможността да инициират усъвършенстване на обществените порядки. Тези две задачи са взаимно свързани и както управляващите, така и ние е време да разберем, че всяко едностранчиво определяне – искане, без даване –  застрашава както правата ни, така и целия демократичен ред.

От своя страна, растящата сложност на политическата и обществена структура още повече изисква обществен контрол, защото в противен случай може да се стигне управлението на една неконтролирана „експертокрация" – на експерти, специалисти, които подготвят и вземат решения, но които имат съвсем ограничен контакт с хората и техните реални нужди.  Днес, условие да си политически и обществено ангажиран до голяма степен става знанието. Само онези, които познават механизмите и институциите в една демократична държава, могат реално да се ангажират и да участват във вземането на решения. В този смисъл, въвеждането на същинско гражданско образование е задължителна предпоставка за изграждането на една добре функционираща демократична държава. Защото знанието поражда дълг. Дълг да участваме – без насилие, а разумно, не на парче, а заедно, обединени и водени от принципите на справедливостта и истината. Знанието повишава чувството ни за отговорност пред нас самите и пред обществото ни, както и готовността ни да търсим отговорност от управляващите. Затова е важно да искаме правилата да са създадени така, че не само да правят възможно постоянното ни участие като граждани, а и да го улесняват. И да се възползваме от тази възможност. Всеки ден.

Как? Като четем между редовете, със сърцата си, а не сме консуматори, поглъщащи целенасочено изливаните върху ни лъжи, които насаждат омраза и чувство за безнадеждност. Като говорим без страх и действаме, без да отлагаме. Като ценим ежедневно земята, която ни храни, и се грижим за нейното съхраняване и цялост. Като мислим в перспектива, надмогвайки собствените си материални стремежи в името на националните ни интереси и хилядолетни богатства. Като не отвръщаме поглед от болката, а я надмогваме заедно. Като не бягаме, а оставаме. Като не се спираме пред една или друга стена, а се сдружаваме и я събаряме. Като бъдем граждани, а не поданици. Като споделяме и предаваме знанието си на другите. Като вярваме - в Нас.




Анна Адамова е  правен консултант в Български център за нестопанско право.  Завършила е Юридически факултет към Университета за национално и световно стопанство през 2013 г. и  в продължение на своята професионална квалификация,  е докторант по Конституционно право в Институт за държавата и правото при БАН. Като част от екипа на БЦНП, Анна предоставя юридически консултации, свързани с правната рамка на НПО, оказва правно-техническа помощ при изготвянето на документи за регистрация на ЮЛНЦ, изготвя правни анализи и становища. Професионалните й интереси са в областта на гражданското участие, гражданското образование и детското правосъдие.


Сподели в Facebook
 
Български център за нестопанско право © 2009 www.bcnl.org | Изработка на сайт MaxGraphic