Децата на Милениума пораснаха. А възрастта за гражданска активност?! - ...
Начало | За нас | За сайта | Проекти | Обучения | Новини |   | Портал на НПО | ФОРУМ
Децата на Милениума пораснаха. А възрастта за гражданска активност?! - поредица НПО пита
27 април 2017

„Активизмът е наемът, който плащам, за да живея на тази планета." (Алис Уолкър)





Тесните врати на закона

Децата на Милениума скоро навършват пълнолетие. Бурните еволюционни процеси обаче отдавна са заличили от тях белезите на детското. Наблюдавайки съвременните тинейджъри, особено тези между 15 и 18 години, отново се убеждавам как динамиката на нашето време се е проектирала върху темповете и на техния растеж – физически и умствен. Представителите на младежката генерация (под 18 г.) от XXI-ви век, преждевременно съзрели и надскочили астрономическата си възраст, информирани или поне с много по-лесен достъп до информация, отколкото някога сме били ние, ни дават повод все по-често да се замислим – всъщност те са доста по-способни да осъзнават обществени процеси, да формират и изразяват активна гражданска позиция, да се застъпват за нея и да предлагат работещи идеи, отколкото си представяме. И заглавия като „Ученици разработиха проекти по гражданско образование", „Екип от двама шуменски ученици и учителят им по информатика разработиха програма за деца с диабет"„Бизнес планове за нестандартни „зелени" идеи разработиха ученици от МГ" ме карат все повече да вярвам в тези съждения. И да се запитам - „Ако наистина искаме да имаме будно и активно гражданско общество в бъдеще, дали вече не е време да насърчим тази гражданска активност и участие у младите хора от по-ранна детска възраст и то не само на хартия, но и на практика, с действия – чрез реално участие в живота на неправителствените организации НПО, упражняване правото на глас, вземане на решения и поемане на отговорности?"

Въпреки че Конвенцията за правата на детето1  в чл. 15 признава правото на всяко дете на свобода на сдружаване и на мирни събрания, а чл. 44 от Конституцията на Република България прокламира свободата на сдружаване на всички български граждани, уви, в тази класация не се класират дори непълнолетните (от 14 г. до 18 г.). Днес младежи между 16 г. (навършени) и 18 г. (ненавършени), макар и да могат да работят, да печелят свои пари и да ги харчат както си поискат, не могат да се сдружават в легално призната форма2. Това означава, че те изобщо не могат да бъдат учредители, нито членове на сдружения или читалища, не могат дори да дарят свои пари за учредяването на фондация с идеална цел. Законът не предоставя възможност това да се случва дори и при наличието на съгласие от страна на родителското тяло, какъвто е традиционният случай с непълнолетните, когато трябва да бъдат взети „по-сериозни" решения за тях, особено ако има и финансова част. Оправдано ли е това ограничение?

Например, ученици в 10 клас, които искат извънкласно да развиват иновативни проекти в сферата на технологиите в подкрепа на възрастни хора или да подпомагат други ученици в неравностойно положение, като организират благотворителни събития, изработват заедно с тях сувенири и ги продават, не могат да го правят, поне не и като гражданска организация с идеална кауза. Съответно – те не могат сами да откриват банкова сметка на името на НПО, не могат да кандидатстват за финансова подкрепа на своя предприемаческа идея, рискуват да си докарат повече главоболия при отчитането на дарения и т. н. От друга страна - дори да искат да изразят своята гражданска позиция или да се застъпят за своите права при разработването на младежки политики, които ще ги касаят пряко, чрез членството си в младежко НПО или друга представителна организация – тези врати остават плътно затворени за тях. Или почти…

Малките процепи в България
Новият Закон за предучилищното и училищното образование зададе първия тон на промяната. Посоката бе - признаване правото на учениците да участват чрез формите на ученическо самоуправление в обсъжданията при решаване на въпроси, засягащи училищния живот и училищната общност, в това число и училищния учебен план. Позитивно бе разчупването, но засега - все още недостатъчно. Например, представители (не по-малко от трима) на ученическо самоуправление могат да участват в заседанията на Обществения съвет към училището си и да излагат своите нужди, предложения и препоръки. Но какво от това, щом нямат правото реално да гласуват и този глас да бъде зачетен като представителен и значим, носещ съответните отговорности пред ученическата общност, от името на която се гласува? От друга страна – тази гражданска активност се насърчава само до пределите на ученическите дейности в самото училище. Извън него – имат принципната възможност да получават съдействие от органите на местното самоуправление при изразяване на мнения по въпроси, които пряко ги засягат, както и при участие в живота на общността. Но как се случва това на практика и дали е достатъчно, за да се вземат под внимание предложенията на младите хора … въпросът остава отворен.  

Отворените врати в чужбина
Може би ще прозвучи малко странно, но дори страна като Турция отдавна е осъзнала нуждата от ранно включване на децата и младежите в живота на гражданското общество. През 2004 г. в Турция се приема нов Закон за сдруженията3, който позволява на „непълнолетни, навършили 15 години, притежаващи социални, духовни, морални, физически и умствени способности, с писменото съгласие на законните им представляващи да учредяват детски сдружения или да членуват в детски сдружения за защита и развитие на своите спортни, образователни и обучителни права, социално и културно битие,  семейна структура и личен живот". Според същия закон „непълнолетните, навършили 12-годишна възраст, със съгласието на законните им представляващи могат да членуват в детски сдружения, но не могат да бъдат избирани в органите на управление и надзор."

Една от малкото европейски държави, които наскоро дадоха „зелена светлина" пред детското сдружаване, бе Франция. В страната с дългогодишни традиции в революционните движения за човешки и граждански права и свободи едва в началото на годината – януари 2017 г. - се прие нов Закон за равенството и гражданството4, който (р)еволюционно промени уредбата в сферата на гражданското сдружаване, действаща повече от столетие (Закона от 1 юли 1901 г.)5.  В резултат – младежи под 16 г. вече могат сами да създават и да участват в управлението на сдружения, но само ако имат предварително писмено съгласие от родителите си за това. Непълнолетни, навършили 16 г., могат да създават и да бъдат избирани за членове на изпълнителни органи без предварило разрешение. В тези случаи обаче родителите задължително следва да бъдат писмено уведомени. Веднъж избран и ако родителите му не са против избора, непълнолетният може да извършва всички необходими действия по управление на организацията (наем на оборудване, свикване на заседание на ОС), но не и за разпореждане с имущество на сдруженото (покупка на недвижим имот, сключване на заеми и др.)

Екзотично, но не и невъзможно в българска действителност, нали? И въпросът - дали ние може да почерпим опит от тези държави, остава.





1 Ратифицирана от България с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г. В сила от 3.07.1991 г.

2 Според чл. 5 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел учредители на юридическо лице с нестопанска цел могат да бъдат само български и чуждестранни юридически и дееспособни (пълнолетни) физически лица.

 3 Dernekler kanunu, № 5253/4.11.2004, yayımlandığı R.Gazete: 23/11/2004, № 25649, yayımlandığı düstur: Tertip 5, cilt 44. 

4 Loi № 2017-86 du 27 janvier 2017 relative à l'égalité et à la citoyenneté

5 Loi du 1er juillet 1901 relative au contrat d'association


Айлин Юмерова е правен консултант в Български център за нестопанско право. Айлин завършва Юридическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски" с магистърска степен по специалност „Право". От юли 2013 г. до момента е част от екипа на фондация „Български център за нестопанско право". Айлин предоставя юридически консултации, свързани с правната рамка на гражданските организации, като в тази връзка оказва правна подкрепа при регистрация и пререгистрация на юридически лица с нестопанска цел, изготвя правни документи и становища.
Айлин прави проучвания и помага при разработването на сравнителни анализи, публикации и статии в сферата на социалното предприемачество, социалното договаряне и подкрепеното вземане на решения от хора с увреждания.


***
За поредицата

НПО пита
е поредица от материали, които правният (и не само) екип на Български център за нестопанско право ще публикува регулярно през 2017 година. Заглавието избрахме като олицетворение на НПО сектора – една медена пита, в която всяка клетка (организация) има своето важно място и е неделима част от цялото. Темите, които ви представяме, са по въпроси, за които НПО-тата често ни питат, както и по въпроси, на които самите ние ще търсим отговори и ще влизаме в ролята на НПО-то, което пита. Мотивирахме се да развием тази поредица, за да предложим на нашите читатели един различен дискурс към темите на нестопанското право.
Сподели в Facebook
 
АКТУАЛНО

 

КОНТАКТИ

Фондация Български център
за нестопанско право


София 1000,
ул. "Христо Белчев" 3, етаж 2
(02) 981-66-17, (02) 988-81-66
info@bcnl.org

 

» местоположение

Български център за нестопанско право © 2009 www.bcnl.org | Изработка на сайт MaxGraphic