cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Партньори на БЦНП

Читалищата, профсъюзите, вероизповеданията и политическите партии ЮЛНЦ ли са?

Читалищата, профсъюзите, вероизповеданията и политическите партии са отделни форми на обединения на гражданите, които се различават както по отношение на предмета на извършваната дейност, така и по поставените цели. Именно тези специфики са основанието за приемане на различни нормативни актове, които регулират съответния вид организация. В преходните и заключителните разпоредби на ЗЮЛНЦ изрично е поставено изискване организациите, които имат за цел извършването на политическа, синдикална и религиозна дейност да се уреждат с отделен закон.
Според Закона за народните читалища, народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. В тяхната дейност могат да участват всякакви физически лица без оглед на ограничения на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание. Те са особен вид ЮЛНЦ, на които са възложени специални културно просветни функции.
Според Кодекса на труда на синдикалните организации са възложени функции по защита на правата на трудещите се и представителство на техните интереси. Въпреки че, според кодекса, спрямо тях се прилага редът за регистрация на сдруженията с нестопанска цел, синдикалните организации са отделен вид юридически лица, които по силата на закона имат други цели и задължения.
Според Закона за политическите партии политическите партии са доброволни сдружения на български граждани с избирателни права, които съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите чрез избори или по други демократични начини.
За неуредените в закона въпроси се прилага ЗЮЛНЦ. Това обаче не превръща политическите партии в сдружения с нестопанска цел.
Те имат конституционно и законово определени функции, които ги отличават от ЮЛНЦ. В самия конституционен текст е направено това разграничение: сдруженията на гражданите, включително синдикалните организации, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.
Според Закона за вероизповеданията „вероизповедание" е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция. „Религиозна общност" е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии.
„Религиозна институция" е регистрираната в съгласие със Закона за вероизповеданията религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав. Софийският градски съд води публичен регистър на вероизповеданията със статут на юридически лица. Предвидена е възможност след предварително съгласие на съответната религиозна институция да могат да се създават отделни ЮЛНЦ за подпомагане и популяризиране на определено вероизповедание, които нямат право да осъществяват дейност, представляваща публично практикуване на вероизповедание. От изложеното може да се направи извода, че вероизповеданията не са ЮЛНЦ, а са особен вид юридически лица, които се регулират от разпоредбите в Закона за вероизповеданията.

назад
Форма за задаване на въпроси свързани със ЗЮЛНЦ. задаване на въпрос