Гражданските организации за пореден път се използват като боксова круша, вместо да има реален дебат по важните теми – корупция, цени, здравеопазване и образование, бюджет 2026

Всяване на страх. Разделение. Омаловажаване на всичко, което активните хора в България са постигнали.

В навечерието на 10 ноември, когато отбелязваме разделянето с една потискаща епоха на сплашване, диктатура, преследване на свободата, изоставяне за първи път в демократичното развитие на България, Народното събрание взе решение, че ще създаде Временна комисия за „разследване“ дейността и влиянието на една чуждестранна донорска организация.

Парламентът създаде:

„Временна комисия за установяване на факти и обстоятелства относно дейността на Джордж и Александър Сорос и техните фондации на територията на Република България…“
Само че това не е сценарий. Това е реалност.

Стар трик, нов адрес

България не е първата страна в Централна и Източна Европа, която посочва „Сорос“ като вреден за държавата. Унгария го направи първа -Виктор Орбан, бивш стипендиант на „Отворено общество“, превърна името на 95-годишния филантроп в символ на „външния враг“. В Северна Македония през 2016 г. тогавашният режим на ВМРО–ДПМНЕ, известен с антибългарската си пропаганда, обвини „Сорос“ за протестите, довели до падането на Никола Груевски – същият, който днес се укрива в Унгария след осъдителна присъда за корупция. В Сърбия Александър Вучич също вижда „външна ръка“ зад гражданските протести срещу неговото управление.

И ето че днес – 2025 година, България се нарежда до тях – със своя „Комисия Сорос“.

Какво означава това за страната ни

Комисията има амбициозен и ретроградно формулиран мандат – да „установи всички факти и обстоятелства от април 1990 г. насам“. Това на практика означава, че се търси изкупителна жертва за целия преход: от хиперинфлацията и кризите през 90-те до спрените европейски средства и задаващия се бюджетен дефицит днес.

Ще се привикват хора. Ще се създава страх.

Така започва нова епоха, в която върховната законодателна власт се използва, за да „привиква“ граждани и организации, които са направили добро за България, но ще трябва да се оправдават за това. Прецедент, който рискува да превърне демократичните институции в инструменти за политическа разправа.

Всъщност това е признание

И все пак, колкото и тревожен да е този акт, той е и признание. Признание за силата на гражданското общество. За това, че неправителствените организации в България успяват да разкриват корупция, да настояват за прозрачност и да търсят диалог между хората и институциите. Ако тези организации бяха безсилни, нямаше да има нужда да бъдат атакувани. Ако гласът им не беше чут, нямаше да има опит да бъде заглушен.

Изборът пред всеки от нас

Тази комисия не е само парламентарна новина. Тя е преломен момент. Оттук нататък няма да има значение коя партия подкрепяме или къде работим – в администрацията, в компания, в медия или в неправителствена организация. Ще има значение само едно: дали сме хора, които търсим теми и мостове да развиваме България и сме готови да направим нещо, малко или по-голямо или сме хора, които ще се противопоставят на това – с действия или бездействия.

Дали ще се борим България да остане европейска и демократична държава,
или ще позволим страхът и пропагандата да я превърнат в сянка на това, което можеше да бъде.

И може би, както често се случва, този опит да бъдат заглушени гражданите ще има обратен ефект. Защото, когато властта се опитва да спре гласовете на хората – те започват да звучат още по-силни и още по-заедно.

Затова подкрепете становището ни: https://docs.google.com/…/1FAIpQLSd3Hu8pz08dU7…/viewform