Какво каза новоизбраният омбудсман Велислава Делчева в изслушването си в Парламента
На 18.07.2025 г. Парламентът избра Велислава Делчева за омбудсман с мандат от 5 години.
Запознайте се с нейната биография и концепция тук.
На 10.04.2025 г. в Комисията за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество се проведе изслушване на кандидатите за омбудсман. Публикуваме извадка от стенограмата на изслушването съдържаща отговорите на г-жа Делчева без редакции. Пълната стенограма може да видите тук.
Отговори на Велислава Делчева:
Въпрос:
Какво е Вашето лично и професионално отношение към задължителността на решенията на Европейския съд по правата на човека?
Отговор:
Мисля, че в нашето общество е изключително належащо да започне да се изгражда една правна култура, едно правно самосъзнание, за да може, когато се използва това правомощие за пряк избор, то наистина да бъде взето въз основа на дълбока информираност.
Със сигурност съм „за“ референдумите и бих подкрепила всякаква такава инициатива, която ще даде възможност на гражданите да участват пряко в управлението.
По отношение на подобряване на психологическата… ( положението на хората с психически заболявания.)
Мисля, че трябва да се положат допълнителни усилия за подобряване на качеството на живот чрез изграждане на социални услуги вътре в общността, имам предвид дневните центрове за хора с психични разстройства, центровете за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица, защитените жилища, и дори и дневните консултативни центрове за юноши със зависимост.
И тук само това, което ще добавя е, че според е много важно ние като общество, като хора да разберем, че тези лица имат нужда от специална подкрепа, защото това е в интерес на обществото, и именно затова като омбудсман ще настоявам за укрепване на мрежата от центрове за психично здраве, тъй като в България те в момента са само 12.
По отношение на таксата за мощност. Ако не греша, общественото обсъждане на Наредбата, след като ВАС съответно отмени начина, по който тя се измерва, приключи към 7 април, така че това, което ще направя е да се запозная с всички становища, които са получени, за да мога да си изградя и собствено становище.
Въпрос:
Какви конкретни действия бихте предприели като омбудсман, за да следите и насърчавате изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека?
Отговор:
Във връзка с Европейската конвенция и осъдителните решения. Трябва да отбележа, че България не прави стъпки към присъединяване към Факултативния протокол към Конвенцията за хората с увреждания и Третия факултативен протокол към Конвенцията за правата на детето.
Все още не сме ратифицирали и протокола към Конвенцията, Протокол № 16, който осигурява възможност за механизъм за сътрудничество между националния съд и Съда по правата на човека, това е нещо подобно на преюдициалните запитвания, които нашите съдилища правят към Европейския съд.
Така че, освен това искам да напомня, че според Закона за нормативните актове, когато се правят законопроекти, трябва тези нормативни актове, тези законопроекти да бъдат в съответствие с Конвенцията и с решенията, които съдът е взел. Така че в този смисъл според мен е удачно да бъдат обмислени законодателни промени, които да предвидят предварителна оценка за съответствие на тези законодателни предложения, които внасят народните представители с Конвенцията и които се отнасят до основните права и свободи на гражданите.
Във връзка с това, разбира се, омбудсманът може да се възползва и от правомощията си да сезира Конституционния съд.
По отношение на полицейското насилие [По отношение на следните дела: „Великова срещу България“, „Ангелова срещу България“, „Кръстанов срещу България“, „Николова и Величкова срещу България“.], мисля че няма в залата човек, който да се занимава с правата на човека и да не реагира на тази тема, така че като омбудсман, разбира се, бих застанала зад всеки един случай, в който има доказано полицейско насилие.
По отношение на дискриминацията (Въпрос, свързан с делото „Коилова и Бабулкова срещу България“,), аз самата около себе си в личния си живот не допускам език на омраза и дискриминация. Така че това ще бъде и нещо, което ще продължа в работата си. Мисля, че това е достатъчно.
Въпрос:
Какво е отношението Ви към осъдителните решения за незаконна конфискация и нарушаване на правото на собственост от страна на КОНПИ?
Отговор:
Липсва
Въпрос:
Какво е мнението Ви за решението по делото „Йорданова и други срещу България“ и за проблема с изгонването на хора от единствени домове без осигурен подслон, особено в ромските махали?
Отговор:
Липсва
Въпрос:
Какво е Вашето отношение към войната в Украйна? Как тя променя паневропейската парадигма за отбрана? Има ли там агресор, кой е агресорът? И за какво ще се борим – за справедливост или за мир на всяка цена?
Отговор:
Аз ще следвам политиката такава, каквато е и сега. Ще се борим за това да бъде спряна войната в Украйна по всички възможни начини.
(уточнение на въпрос)
Въпрос: Тоест няма значение, че Путин ще вземе чужди територии, а важното е войната да спре, правилно ли Ви разбрах?
Отговор: Не, в никакъв случай не съм казала това. Казах, че според мен е важно да се използват и дипломатическите, и други възможности, които дипломацията дава, за да бъде свалена тази агресия.
Въпрос:
Какви са Вашите позиции относно чуждестранното финансиране, неутралността, избора на заместник-омбудсман, домовата книга, законодателни промени за уязвими групи, механизъм за взаимодействие с НПО и ролята на граждански организации в националния превантивен механизъм?
Отговор:
Първият въпрос на … за чуждестранните агенции, ако това законодателство нарушава основните права и свободи, като правото на свободно сдружаване, няма да го подкрепя.
По отношение на неутралността – ще следвам стриктно правомощията на омбудсмана по реда на специални закони, ще провеждам консултации с всички партии, когато това се налага, за да си свърша работата.
По отношение на избора за заместник-омбудсман – ще използвам стандартите на национална правозащитна институция. Така че ще направя всичко възможно да проведа една публична процедура.
По отношение на домовата книга – това е разговор, който евентуално ще проведа с президента, ще преценя ситуацията, но няма да бягам от отговорност.
Законодателни промени във връзка със социално уязвими групи. Трябва да се иска задължително становището на омбудсманите по проектите за нормативни актове, които засягат точно този вид хора и ще проуча международния опит в това отношение на база на ангажиментите на страната ни по приложение на Конвенцията за правата на човека и хартите за основните свободи.
По отношение на въпроси на Българския център за нестопанско право – механизъм за взаимодействие. Обявих вече за Програмата „Обществен наблюдател“, така че няма да отнемам време.
По отношение на националния превантивен механизъм. Подкрепям участието на гражданските организации в дефинирането на основните насоки на дейност на омбудсмана, но намирам ясно законово ограничение за това представители на граждански организации да са част от проверяващите екипи на омбудсмана.
Въпрос:
Как ще реагирате, ако Ваши препоръки не са изпълнени?
Отговор:
Ще продължа да оказвам натиск с помощта на гражданското общество.
Имате ли конкретни идеи за законодателни промени?
Казах вече, че една от тях обявиха от омбудсмана Диана Ковачева, във връзка с информирането на унизителното отношение.
Въпросите на Партия „Зелено движение“ за противопоставяне изсичането на горите: – да, ще се самосезирам с всеки казус, защото правото на гражданите да живеят в благоприятна и здравословна среда е неотменно право. Ще направя преглед и препоръки за подобряване нормативната уредба в тази посока.
Подкрепяте ли зеления преход? Да подкрепям концепцията за справедлив и социално отговорен зелен преход, който да отчита въздействието на зелените политики върху заетостта.
Получавали ли сте финансиране от чужди организации?
Работила съм с легитимни международни организации и във всяко едно нещо, което съм работила с тях, съм постигнала нещо за България.
Тук ще спомена само няколко неща. Информационните центрове в над десет съдилища в страната, създаване на първите обучителни материали за съдебни деловодители, тогава, когато националното правосъдие беше създаден по времето, когато господин Станков беше министър. Дори тези червени, зелени папчици, които юристите виждат, адвокатите виждат в съдилищата, също са създадени с мое лично участие. Горещата телефонна линия на Бюрото за правна помощ и регионални консултативни центрове в над 25 центъра в страната, които в момента дават възможност на хората в най-уязвимо положение, социално слабите и хората, които живеят в отдалечени места, да получават безплатна адвокатска помощ. И не на последно място, заедно с други колеги от неправителствените организации, сме работили за създаване на стаите за щадящо изслушване на деца по време на съдебно производство.
По отношение на Фондация Корнърстоун, по отношение на това дали омбудсманът може да разглежда жалби подадени от юридически лица
– В момента законодателството това не го позволява, но ще се ангажирам да проуча задълбочено чуждестранната практика преди да инициирам изменения в закона.
По отношение либерализацията на енергийния пазар и държавните помощи за български бизнес.
Либерализацията на енергийния пазар в момента не е тема от правомощията на националния омбудсман, дотолкова, доколкото все още не става въпрос за битовите потребители, но бих споменала, че информационната кампания, която държавата държи на гражданите, вече е закъсняла – така че това е нещо, по което трябва да започне да се работи веднага.
По отношение въпросите на „Будителите“ – по-голямата част от тях са в моята биография, така че няма какво да добавя. Не съм сътрудник, не съм управител на търговски фирми, не съм работила и не работя за политически партии.
Специалните въпроси на БИПИ.
Първият е свързан с идеята ми за консултативен граждански съвет, той е уточняващ.
Както казах преди малко мисля да направя по-скоро тематични граждански съвети.
Вторият въпрос е свързан с моята идея да работя с УНИЦЕФ, с Националната мрежа за децата и други неправителствени организации и да отчитаме интересите на децата при създаване на политики, които ги засягат.
Аз смятам, че децата и младите хора имат право на мнение и да им бъде осигурено такава платформа. Бих направила това през мрежата за училищни омбудсмани и училищните парламенти, така че да включвам мнението на подрастващите по отношение на тези политики, които ги засягат.
Третият въпрос е свързан с изкуствения интелект и как това ще се отрази върху хората с увреждания?
Както вече говорихме, той има потенциал да бъде използван при администрирането на различни видове услуги от административни органи и служби, както и от доставчици на обществени услуги. Така че според мен е необходимо да се обърне особено внимание върху необходимостта тези програми и случаите, когато се използва изкуствен интелект са чувствителни към потребностите на хората с увреждания.
Четвъртият въпрос засяга разбирането ми за адекватен достъп до качествено здравеопазване. Смятам, че здравните услуги в момента са неравномерно разпределени и в немалко населени места достъпът до тях е затруднен и бих работила за изработване на карта на здравните права на българските граждани, съвместно с пациентските организации и организациите на хора с различни заболявания.
Последният въпрос от БИПИ, който е насочен към мен е свързан с изпълнителното производство и как ще защитавам правата на хората, които са нарушени в рамките на изпълнителното производство?
Основният способ, който може да се използва е посредничество.
Имам един въпрос, който е от Асоциация „Прозрачност без граници“ какви мерки бихте предприели по повод отказа на Комисията за защита на личните данни да приеме повече от половината препоръки от Доклада на омбудсмана?
На първо място бих установила работен контакт с новото ръководство на Комисията, за да обсъдим възможностите за изпълнение на тези препоръки. И на второ място бих организирала дискусия със заинтересованите страни.