СЪСТЕЗАНИЕ СЪС ЗАКОНОДАТЕЛЯ: ПРАВЕН БЮЛЕТИН ЗА НПО: 24 – 28 август 2026

ЗАКОНОПРОЕКТИ И ДЕЙНОСТ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
В сфера съдебна власт
В рамките на процедурата за избор на членове на съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание е публикуван списък на постъпилите инициативни предложения за кандидатури.
Значително е участието на неправителствени организации в номинационния процес. Седем граждански организации – Фондация „Антикорупционен фонд“, Фондация „Български адвокати за правата на човека“, Фондация „Български институт за правни инициативи“, Сдружение „Български Хелзинкски комитет“, Фондация „Институт за пазарна икономика“, Сдружение „Правосъдие за всеки“ и Фондация „Програма Достъп до информация“, съвместно са предложили Андрей Янкулов за прокурорската колегия и Таня Радуловска-Мадамжиева за съдийската колегия. Кандидатури са предложени и от други организации, сред които Българската асоциация за европейско право, Сдружение „Международен правен център – Интернешънъл Лигъл Адвайс Център“, Фондация „За нашите деца“, Сдружение „Движение – Ние жените“, Асоциация „Прозрачност без граници“ и Сдружение „Инициатива Единение“.
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
В сфера равнопоставеност и защита от дискриминация
Одобрен е проект за промени за по-голяма прозрачност и равно заплащане на жените и мъжете
Министерският съвет одобри проект за промени в Закона за защита от дискриминация, с който в българското законодателство се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2023/970 за равно заплащане на жените и мъжете за равен или равностоен труд. Предвижда се работодателите да предоставят информация за разликите във възнагражденията по пол, а работниците да имат право на информация за средните нива на заплащане за съответната позиция. При установяване на необосновани различия работодателите, след консултация с представителите на работниците и служителите, ще извършват съвместна оценка на заплащането и ще предприемат коригиращи действия.
В сфера наказателно право
Одобрен е проект за промени в Наказателния кодекс за нарушенията на ограничителните мерки на ЕС
Министерският съвет одобри проект за изменение на Наказателния кодекс, с който се предлага нарушенията и заобикалянето на ограничителните мерки на ЕС да бъдат криминализирани. Предвижда се нова глава в НК, обхващаща нарушения при замразяване на финансови средства и икономически ресурси, забрани за пътуване, сделки, финансови и други услуги, както и действия за заобикаляне на санкциите. Въвежда се праг от 10 000 евро за част от нарушенията, а предоставянето на хуманитарна помощ в съответствие с принципите на безпристрастност, хуманност, неутралност и независимост няма да представлява престъпление. Промените транспонират Директива (ЕС) 2024/1226.
ОБЩЕСТВЕНИ КОНСТУЛТАЦИИ
В сфера култура
Дата на приключване: 10 септември 2026 г.
Открита е обществена консултация по Индикативната програма на Национален фонд „Култура“ за 2027 г.
Открита е процедура по обществена консултация по проекта на Индикативна програма на Национален фонд „Култура“ за 2027 г., която определя основните програми за финансова подкрепа на културния сектор през следващата година. Предвидените програми обхващат различни области на културата и изкуствата и определят допустимите кандидати, дейности и разходи, размера на финансовата подкрепа и критериите за оценяване на проектите. Сред допустимите кандидати по отделните програми са частни културни организации, читалища, физически лица и други организации в сферата на културата.
В сфера равнопоставеност
Дата на приключване: 11 септември 2026 г.
Открита е процедура по обществена консултация по проекта на Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2027–2028 г. Планът предвижда конкретни мерки и дейности на институциите и организациите за провеждане на държавната политика в тази област.
Предвидените мерки са структурирани в пет приоритетни области: равнопоставеност на пазара на труда и икономическа независимост; намаляване на разликите в заплащането и доходите; равнопоставено участие в процесите на вземане на решения; борба с насилието и защита и подкрепа на жертвите; както и преодоляване на стереотипите по пол и сексизма. Сред конкретните направления са по-доброто съвместяване на професионалния и личния живот, равният достъп до заетост и обучение, прозрачността в заплащането, подобряването на баланса между жените и мъжете на ръководни позиции и превенцията на различни форми на насилие.
ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
В сфера държавна администрация и противодействие на корупцията
Влязоха в сила промените в Закона за държавния служител
В „Държавен вестник“ е обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, приет от Народното събрание на 25 август 2026 г., като промените влизат в сила от деня на обнародването. Законът определя кои длъжности в държавната администрация се считат за длъжности с висок корупционен риск и въвежда изискване за успешно издържан тест за почтеност при заемането им. Сред тях са длъжности, свързани с обществени поръчки, концесии, управление на публични средства и имущество, лицензиране и разрешителни режими, контролни и надзорни функции и вътрешен одит.
Законът предвижда резултатът от успешно издържан тест за почтеност да бъде валиден три години, а конкретните условия и ред за провеждането на тестовете да бъдат уредени с наредба на Министерския съвет. За общинските администрации новите правила за длъжностите с висок корупционен риск ще започнат да се прилагат 12 месеца след влизането на закона в сила.
АНАЛИЗИ И ПУБЛИКАЦИИ
Източник: АМАЛИПЕ
Управленската програма за 2026–2030 г. предвижда участие на НПО в отделни секторни политики
Управленската програма на правителството за периода 2026–2030 г. предвижда участие и сътрудничество с неправителствения сектор в отделни области. Сред тях са антикорупционната политика, където е заложен обмен на добри практики с академичната общност и НПО, киберсигурността – чрез включване на представители на граждански организации в националната киберобщност, както и превенцията на зависимостите. В отделни секторни политики е предвиден и диалог с гражданското общество при подготовката на нормативни промени.
В програмата обаче не е предвидена отделна хоризонтална политика за развитие на гражданското общество и системното му участие в разработването, изпълнението и мониторинга на публичните политики. Съветът за развитие на гражданското общество също не е посочен като механизъм за институционален диалог между правителството и гражданския сектор, нито са предвидени конкретни мерки за неговото развитие и функциониране.