cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

България е единствената държава в ЕС, която забранява хора

13 Октомври 2021

Материалът е изговтен от журналиста Силвия Георгиева от www.segabg.com и е публикуван без промени от тук.


Милена прекарва първите 18 г. от живота си в Дом за деца с умствена изостаналост. След като навършва пълнолетие, автоматично бива поставена под запрещение, т.е. отнемат й се всички права, без да може да взема елементарни решения за живота си. След дълга съдебна битка обаче фондация "Св. Николай Чудотворец" в Добрич успява да я освободи от оковите - днес младата жена е успяла да сбъдне мечтата си и работи като фризъор по домовете.

От същия дом е и Елица - диагнозата й като дете е сгрешена, но за да остане в институцията, и тя е етикетирана като "умствено изостанала" - съответно след 18 г. й забранено да работи, пазарува и т.н. Пак напук на системата от фондацията доказват пред съда, че девойката може да се грижи сама за себе - днес тя работи в социалното предприятие "Чудната градина". НПО-то успява да спаси и Станка. Също и Саня, и Боряна - те вече плащат данъци на държавата, която ги е ощетявала години наред. 

В цяла България въпросните "щастливци" са точно 7 на брой от над 7000 лица, поставени под запрещение у нас, и всички са прецедент за съдебната ни система. 6 от тях са с вдигнато запрещение благодарение на "Св. Николай Чудотворец". Председателят й Мария Методиева, заедно с редица други организации, се борят от 9 г. за отмяна на ретроградния закон от 1949 г. за лицата и семейството, определящ всички хора, които страдат от слабоумие или душевна болест като "недееспособни".

 

Забранените хора 

България е единствената в ЕС, в която хора с психични проблеми и интелектуални затруднения биват поставяни под запрещение/забрана. Около 8000 души са зачеркнатите лица у нас, които не могат да работят, да се женят, да решават къде и с кого да живеят, да разполагат с пари, да бъдат информирани за лечението си, да постъпят сами в болница, дори да избират какво да ядат или да облекат (за настанените в институция). Целият им живот, имуществото и финанси се управляват от настойник, определен от общината. Много от хората, поставени под запрещение, са настанени в домове - изпратени са там от роднини, които се разпореждат с имотите и парите им, като почти нямат възможност да инициират процес, така че някога да излязат от там.

Проблемът касае и много родители, които се грижат за децата си вкъщи и също ги поставят под запрещение - с огромно нежелание и болка. Причината е, че се чувстват принудени да направят това, за да ги защитят, в момента, когато тях вече няма да ги има на този свят. "Противно на надеждите обаче, запрещението обрича дъщерите и синовете с интелектуални увреждания или с психични разстройства на гражданска смърт. Защото запрещението отнема правото на човека с увреждане да изразява волята и желанията си. Запрещението зачерква личността. И друга алтернатива няма", казват от Българския център за нестопанско право (БЦНС), които заедно с Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения организираха през май т.г. кампанията "Родени готови". В нея бяха представени 27 от 150-те души у нас, получили подкрепа по проекти на граждански организации, които показаха, че всички хора се раждат „родени готови“ да изживеят живота си такъв, какъвто е.

 

9 години в нарушение  

От 2012 г. досега българската държавата продължава да нарушава разпоредбите от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която предвижда отмяна на всички форми за запрещение и която България е ратифицирала със закон, приет от 41-то НС през 2012 г., т.е. разпоредбите й следва отдавна да са възприети у нас. Уви, Законът за лицата и семейството, регламентиращ запрещението, вече 9 г. не може да бъде заменен с подходящо ново законодателство. Не помагат нито двата случая, в които България е осъдена (на 30 000 евро) от Съда по правата на човека в Страсбург за поставени под запрещение лица, нито решението на КС, според което НС трябва да синхронизира законодателството си с Конвенцията, нито препоръките на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания страната ни да замени запрещението с подходяща подкрепа, нито десетките обсъждания, кръгли маси и акции на родители, борещи се ежедневно за достоен живот на децата си.

 

Законови одисеи 

Перипетиите около не/въвеждането на промените датират от 2012 г. и са достойни за цял труд. Още тогава работна група се заема да разработва Концепция за промени в националното законодателство. След приемането й от парламента, друга група с участието на родителски организации в рамките на служебния кабинет през 2013 г. подготвя законопроект, който не успява да довърши. След 2 г. обаче тя разработва цялостен проект за Закон за физическите лица и мерките за подкрепа. Той преминава през 3 обществени консултации и всички съгласувателни процедури, като през лятото на 2016 г. е одобрен от всички партии и е приет на първо четене в пленарна зала. Оставката на кабинета Борисов обаче осуетява и този опит. "Не само политическите турбуленции оказаха негативен ефект върху началото на реформата в сферата на дееспособността. В периода 2012-2020 г. бяха сменени три правителства и три състава на НС, с мнозинство на една и съща политическа партия, но за съжаление не бе гарантирана приемственост на политиката по отношение правата на хората с увреждания и осъществяване на реална реформа в съответствие с конвенцията", казва Надя Шабани от БЦНС.

През 2018 г. родителските организации инициират Национална гражданска инициатива "7000" за отмяна на запрещението и въвеждането на подкрепено вземане на решение като алтернатива, която за 3 месеца внася в парламента над 12 000 подписа в подкрепа на искането. Вместо да продължат дебатите оттам, откъдето са стигнали, от правосъдното ведомство обаче връщат закона, за да бъде организирана оценка на въздействието. "Последва дълъг процес на събиране на данни от министерството, но освен общия брой на поставените под запрещение до по-сериозен анализ не се стигна", казва Шабани. Серията от становища и консултации в подкрепа на промяната също не помагат за "отклещване" на процеса. "На практика се оказа, че независимо от политическите програми на предходни кабинети (оглавявани все от Бойко Борисов - бел.ред.), екипът на правосъдното министерство от 2018 г. едностранно спря процеса на промяна на парадигмата", заключава Шабани.

"Те вече могат да говорят за мечтите си"

Алтернативата на запрещението е т.нар. "подкрепено вземане на решения", залегнало в проекта на закон за физическите лица. То предвижда човек сам да взема решения за себе си, но подкрепен от едно или няколко лица, определени от съда, на които има доверие. Законопроектът въвежда цялостно нова гледна точка към личността на човека с увреждане и предвижда правни инструменти за гарантиране равнопоставеността му пред закона. Той предвижда комплексни мерки за подкрепа и защита на лицата, които до този момент са били под запрещение, които да им помогнат да станат относително автономни, а при нужда - да имат доверено лице, което да ги съветва (например при покупка и продажба на имот, откриване на сметка, избор на работа и т.н.) и да носи отговорност. 

Най-впечатляващото около него е, че в основата на конкретните мерки е залегнал опитът от пилотните програми на 7 организации за подкрепено вземане на решения, които години наред се апробират успешно от тях. Моделът през годините е представян в ООН, Канада, Ирландия, Чехия и много други държави и вече се прилага на други места по света - например в Израел. "Ние обаче още стоим на стенд бай", казва Мария Методиева от "Св. Николай Чудотворец".

"Обидно е един закон от 49-та година да нарича децата ни слабоумни. Виждайки, че той ще ги осакати, се обединихме около желанието да променим ситуацията и да им осигурим достоен живот", разказва Кремена Стоянова от сдружение "Паралелен свят", Пловдив. Заедно с остналите организации оттам изпробват на практика как работи подкрепеното вземане на решения, за което апелират. "Видяхме, че нещата се подобряват за добро. За първи път започнахме да питаме децата си: "Ти искаш ли? Съгласен ли си?" И те започнаха да се променят пред очите ни", казва Стоянова. Въпреки горчивината от несполучливите опити тя отчита, че най-хубавото от годините борба е, че самите хора с увреждания са станали застъпници на самите себе си. "Те вече могат сами да говорят за мечтите си", казва тя.

"Синът ми има тежки обучителни трудности. Може да чете и пише, но му е трудна финансовата част. Той може да направи избор дали да живее при приятел, какви дрехи да облече, но е уязвим по отношение на действията с пари. Ако този закон бъде приет, той ще може да избере свое доверено лице, което да му помага точно в тази област", казва Стоянова. По думите й мерките за подкрепа ще се определят за срок до 2 години, като през това време съдът ще получава информация за това какво се случва с човека, как се развиват отношенията с довереното лице, има ли нужда от промяна на мерките. "Синът ми може да каже, че не харесва вече човека, определен за него за доверено лице, и това да бъде отчетено. Става дума за човешко уважение", казва тя по повод възможните рискове от злоупотреба на подкрепящите лица. 

"Не е лесно подкрепеното вземане на решение, но е единственият начин, чрез който можем да достигнем до желанието на човек. Аз съм убедена, че когато мен ме няма, ако държавата въведе този механизъм и дъщеря ми получи нужната подкрепа, например от съседите ни - това е нейната мрежа от подкрепа, тя ще може да се справи, ще може да живее в нашия апартамент", казва и Мария Недялкова от дружение "Закрила", Ловеч. Тя дава редица примери на лица, поставени под запрещение, които са били измамени от близките си и поставени под запрещение заради продажбата на коли, апартаменти и т.н. и с чиито пари е било злоупотребено. Недялкова още помни отговора на германска съдийка на питане от ловешки съд. "На въпроса: "Как в Германия установявате, че даден човек е дееспособен?, тя отговори: "Човек е дееспособен дотогава, докогато диша! В другите държави въобще не се замислят над този въпрос", разсъждава с болка тя.

"Тук няма пари"

Според Мария Методиева все още я има стигмата, че хората с интелектуални затруднения са луди, че могат да бъдат опасни. "Няма разбиране. Хората просто не ги интересува, че 7000 души са ограбени", казва тя. "В този закон няма финансови интереси, тук просто няма пари", обяснява си неглижирането Мария Недялкова. "Обществото вече е готово, но тези "отгоре" не са. Всички се чудим "Защо? Защото този законопроект е огромна отговорност ", смята пък Кремена Стоянова. Според Шабани независимо от моментния застой политическата среда и институционална култура са променени в резултат на кампаниите около новия закон. "Проблемът е, че времето отслабва енергията за реформа", казва тя.

 

Какво следва?

От служебния екип на министерството на правосъдието коментираха, че в законопроекта за физическите лица, който води след себе си промени в още 56 закона, има два спорни момента - предвиденото отпадане на института на поставяне под запрещение и упражняването на активното и пасивно избирателно право от лицата с интелектуални и психосоциални разстройства. Екипът в МП, изготвил предварителна оценка на въздействието му, не е постигнал съгласие по тях заради становище на Конституционния съд в негово решение от 2014 г., посочват от МП. Според Надя Шабани обаче точно в решението си от 2014 г. КС ясно е отговорил на въпроса дали е възможно да се промени българският режим на дееспособност, без да се променя Конституцията, затова и е излишно дебатът да се връща отново към този въпрос. "Всеки чете Евангелието както си иска", коментира тя, припомняйки, че през 2018 г. дори Комитетът за правата на хората с увреждания директно препоръча на страната ни "да измени своето законодателство и да приеме Закона за физическите лица и мерките за подкрепа", както и да "поддържа и признава пълната правоспособност на всички лица, независимо от тяхното увреждане".

От МП смятат за реалистично в рамките на мандата на служебния кабинет да проведат академична дискусия с преподаватели по конституционно право от всички висши училища в страната по двете спорни теми, като след това МП има за задача "да финализира законопроекта в настоящия му вид или да изготви нов законопроект в съответствие с института на запрещението, уреден в сега действащата Конституция на Република България, и да го внесе за разглеждане в Министерския съвет". 


Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

                                                        

 

назад