cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

България подкрепя приемането на Берлинската декларация за цифрово общество и цифрово управление, базирано на ценности

16 Декември 2020

На 8 декември 2020 г. се подписа Берлинската декларация за цифрово общество и цифрово управление, базирано на ценности (Berlin Declaration on Digital Society and Value-Based Digital Government). Инициативата за Декларацията стартира през юли 2020 г., едновременно с Германското председателство на Съвета на ЕС, и цели да надгради подписаната през 2017 г. по време на Естонското председателство, Талинска декларация за електронно управление.

В Декларацията са очертани основните принципи на дигиталната трансформация и сферите, в които да се предприемат политически действия до 2024 г.

Принципи

В Берлинската декларация са описани следните основни принципи в дигиталната сфера, които трябва да се възприемат от публичните органи:

  1. Валидност и зачитане на основните права и демократичните ценности – според Декларацията съществуващите основни права и ценности се прилагат без значение на формите на комуникация, които използваме. В тази връзка европейските демокрации следва да са защитени от дезинформация и атаки срещу избирателните процеси при спазване правото на изразяване. Също така всеки гражданин трябва да има възможността да потвърди автентичността на информация в онлайн пространството, интернет страници и апликации. Всеки и особено децата и младите хора трябва да е защитен от злонамерени действия в онлайн средата като кибертормоз.
  2. Социално участие и дигитално включване за оформяне на дигиталния свят – съгласно този принцип всички хора в Европа трябва да могат да участват и да се възползват напълно от дигиталните възможности безусловно и без дискриминация. Във връзка с широко разпространеното използване на мобилни устройства се поставя акцент върху смяната на парадигмата от eGov (електронно управление) към mGov (мобилно управление) при предоставяне на безпроблемни, прозрачни, достъпни и лесни за ползване дигитални публични услуги. Подчертава се също, че публичният сектор трябва да насърчава широко участие на гражданите при създаване на политики относно предоставяне на дигитални услуги.
  3. Овластяване и дигитална грамотност - всеки гражданин и бизнес в Европа трябва да могат да се ориентират в дигиталния свят с увереност. Потребителите трябва да бъдат допълнително овластени да управляват дигиталната си идентичност и да защитават техните лични данни и поверителност онлайн. Ученето през целия живот и развитието на цифрови умения трябва да се насърчават и да включват етични, технически, правни, екологични и социални аспекти.
  4. Доверие и сигурност в дигиталното взаимодействие с правителството – съгласно този принцип всички хора в Европа трябва да се възползват от лесна за използване, широко приета и сигурна електронна идентификация, отговаряща на европейските стандарти (e-ID), която им позволява сигурен достъп до публични,частни и трансгранични дигитални услуги.
  5. Дигитален суверенитет и оперативна съвместимост-в рамките на този принцип се подчертава нуждата от наличието на разнообразни и високоефективни дигитални решения, които да гарантират свобода на избора и възможността за промяна на ИТ модули, когато е необходимо. Софтуер, данни и инструменти, генерирани от публичния сектор трябва да могат да бъдат многократно използвани и публично достъпни, стига това да е в съответствие с основните права.
  6. Системи, в които човекът заема централно място, и иновативни технологии в публичния сектор – съгласно този принцип Европейският съюз следва да затвърди пионерската си роля в изследователската дейност и разработването на надеждни технологии. При внедряването на технологиите следва да се прилага подхода, при който човекът заема централно място, който да гарантира, че те са приобщаващи, помагат за решаването на обществени предизвикателства и не възпроизвеждат вредни социални или икономически предразсъдъци.
  7. Към устойчиво дигитално общество – взимайки предвид уроците научени през периода на пандемията от COVID-19 трябва да се осигури увеличаващото се използване на дигитални технологии да не води до вреди, а да подпомага физическото и психологическото благосъстояние на хората.
Сфери на политически действия

Уповавайки се на очертаните в Декларацията принципи, държавите следва да предприемат подходящи за всяка от тях действия в следните сфери:

  1. Насърчаване основните права и демократичните ценности в цифровата сфера – като конкретни действия в тази сфера се осъществят стратегически проекти с цел повишаване на осведомеността относно значимостта на дигитална трансформация, базирана на ценности. Подчертава се и нуждата от създаване на етични и технологични експертни съвети за предоставяне на съвети и насърчаване дебат между гражданите. От институциите на ЕС се очаква да създадат насоки, кодекси за поведение и други инструменти за засилване на борбата срещу вредно съдържание и да осигурят допълнителна подкрепа за действия за координиране и справяне с материали, свързани сексуално насилие над деца в интернет.
  2. Подобряване на социалното участие и приобщаване – тук се предвижда насърчаване на гражданите да използват дигитални инструменти за участието им във вземане на политически решения. Следва да се осигури и че дигиталната трансформация не изключва определени групи от обществото като възрастните хора или хора с увреждания.За целта се очаква от институциите на ЕС да създадат условия сътрудничеството между държавите-членки при намирането на ефективни подходи за подпомагане на уязвимите групи да станат по-самостоятелни, включително чрез употреба на прост език, алтернативни канали за обслужване, умения и хардуер, за да се осигури приобщаване на всички граждани.
  3. Насърчаване на цифровото овластяване и дигиталната грамотност – в рамките на тази сфера държавите следва инициират обучения, с които да осигурят дигитални умения в публичния сектор и да продължат да предоставят леснодостъпни дигитални услуги на гражданите. Предвижда се институциите на ЕС да разработят платформа за дигитални умения, в която да действа на принципа „обслужване на едно гише“ за всички инициативи за повишаване на дигиталните умения.
  4. Укрепване на доверието чрез сигурност в цифровата сфера – тази сфера се обуславя от продължаващата работа за разработване на обща за ЕС правна рамка за дигитална идентификация.
  5. Укрепване на дигиталния суверенитет и оперативна съвместимост на Европа – съгласно Декларацията следва се разработят общи стандарти за доставчици на технологични решения в публичния сектор
  6. Създаване на базирани на ценности и ориентирани към човека ИИ системи за използване в публичния сектор –при разработване на иновативни ИИ (изкуствен интелект) системи се насърчава сътрудничеството и споделянето на добри практики между държавите. От ЕС се очаква да предложи законова рамка за регулиране на ИИ базирана на възможни рискове произлизащи от технологията, гаранции и пропорционалнст.
  7. Осигуряване на устойчивост – следва да се осигури дигитална трансформация, която отговоря на Целите за устойчиво развитие на ООН. За целта трябва да се провеждат експертни консултации за предоставяне на насоки за здравословното и подходящо използване на цифровите технологии и баланс между професионален и личен живот, за да се предотврати неблагоприятно въздействие върху психическото или физическото здраве на хората.

 

Пълният текст на Декларация и всички ангажименти на Държавите – членки и ЕС, предвидени в нея вижте тук.

назад