cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

COVID-19 и правата на човека – практика на Европейския съд по правата на човека

2 Ноември 2021

Важни условия, за да подадем индивидуална жалба до ЕСПЧ

Здравната криза, възникнала във връзка с пандемията от COVID-19, поражда много въпроси и спорове относно допустимостта на налагани противоепидемични мерки от гледна точка на защитата на правата на човека и възможните нарушения от страна на властите при предприеманите действия или бездействия за овладяване на кризата. Затова не е и изненадващо, че две години след като пандемията достигна Европа, вече има редица дела пред Европейския съд по правата на човека (ЕКПЧ), свързани с нея.

Важно е да се има предвид, че повечето ни права, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека, могат да бъдат ограничавани, без това да представлява нарушение, но при спазване на следните критерии:

  • Ограничението преследва постигането на „легитимна цел“ –  възможните легитимни цели (обобщено) са защитата на обществената сигурност, защитата на обществения ред, здравето и морала или за защитата на правата и свободите на другите.
  • Ограниченията да са пропорционални на преследваната цел (да са необходими в едно демократично общество) – това означава, че трябва да има разумно отношение на пропорционалност между използваните средства и целите, които те се стремят да постигнат. Принципът на пропорционалност също така изключва налагането на ограничения, когато съществуват мерки, които засягат съответното право в по-малък обем и могат да постигнат същата цел.
  • Ограниченията следва да са предвидени в закон – за да е изпълнен този критерий не е необходимо непременно конкретното ограничение да е наложено с акт „закон.“ Закон следва да се разбира в по-общия му смисъл на законодателство. Изразът „предвидено в закон“ изисква не само спазване на вътрешното законодателство, но се отнася и до качеството на това законодателство, като изисква то да е съвместимо с принципа на върховенството на правото (виж Halford v. the United Kingdom, § 49).

През октомври 2021 г. ЕСПЧ публикува първото обобщение на практиката си (Factsheet), свързано със здравната криза, породена от COVID-19.

Вижте акценти от обобщението на практиката:

Критерии за допустимост

Le Mailloux v. France 5 November 2020

Това дело се отнася до възраженията на жалбоподателя срещу начина на справяне на френската държава със здравната криза, породена от Covid-19. Позовавайки се на член 2 (право на живот), член 3 (забрана на нечовешко или унизително отношение), член 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) и член 10 (право на свобода на изразяване) от Европейската конвенция за правата на човека, жалбоподателят се оплаква от неизпълнението от страна на държавата на позитивното й задължение за защита на живота и физическата неприкосновеност на лицата под нейната юрисдикция. Той се оплаква по-специално от ограничен достъп до диагностични тестове, превантивни мерки и специфични видове лечение и намеса в личния живот на хора, които умират от вируса, оставени сами.

Решението:

Първо, Съдът припомня, че въпреки че „правото на здраве“ не е от изрично гарантираните права  от Европейската конвенция за правата на човека и нейните Протоколи, Държавите имат положително задължение да предприемат подходящи стъпки за защита живота на лицата в рамките на техните юрисдикции и да защитят тяхната физическа неприкосновеност, включително в областта на общественото здраве. В настоящия случай обаче Съдът счита, че не е необходимо да определи дали държавата не е изпълнила тези положителни задължения, тъй като молбата е била недопустима.

За да може дадено лице да твърди, че е жертва на нарушение на Конвенцията, по смисъла на член 34 (индивидуални жалби), засегнатото физическото лице трябва да може да докаже, че е бил „пряко засегнатo“ от мярката обект на оплакване, тоест той или тя трябва да представи разумни и убедителни доказателства за вероятността да се е случило нарушение, засягащо лично него или нея. В настоящия случай обаче Съдът установи, че жалбоподателят се оплаква in abstracto (абстрактно) за мерките, предприети от френското правителство за справяне с вируса Covid-19.

Zambrano v. France

Това дело се отнася до университетски преподавател, който се оплаква от „здравния пропуск“ (аналогичен на зеления сертификат в България), въведен във Франция през 2021 г. и довел до създаването на протестно движение срещу него. На уебсайта си жалбоподателят е предложил на посетителите да попълнят предварително подготвен формуляр, за да увеличат броя жалби до Европейския съд и по този начин подават нещо като колективен иск, като същевременно подчертава, съвсем недвусмислено, че целта му е да създаде „претоварване, прекомерно количество работа и изоставане в работния процес“ на Съда, за да „парализира дейността му“ или дори да „блокират входната врата на Съда,“ „за да дерайлират системата“. Жалбоподателят се оплаква от закони № 2. 2021-6891 и 2021-10402, които, според него, по същество са предназначени да принудят хората да се съгласят с ваксинация. Той, също така, твърди, че чрез създаването и налагането на система за здравни пропуски тези закони представляват дискриминационна намеса в правото на зачитане на личния живот.

Решението:

Съдът обявява молбата за недопустима по няколко причини, и по-специално поради неизчерпване на вътрешните средства за защита и факта, че тя представлява злоупотреба с правото на индивидуална жалба по смисъла на член 35, п. 1 и п. 3 (критерии за допустимост) на Конвенцията. По-специално Съдът отбелязва, че жалбоподателят не е повдигнал пред административните съдилища въпроса дали Законът от 5 август 2021 е в съответствие с разпоредбите на Конвенцията, на които жалбоподателят се позовава пред Съда. Съдът също така счита, че подходът на жалбоподателя явно противоречи на целта на правото на физическите лица на жалба. Съдът установява, че подходът на жалбоподателя е умишлено предназначен да подкопае Системата на Конвенцията и функционирането на Съда, като част от, както я описва самият жалбоподател, „правна стратегия” и в действителност този подход е в противоречие с духа на Конвенцията и на преследваните от нея цели. Освен това Съдът отбелязва, че почти 18 000 са стандартизираните заявленията, подадени в резултат на подхода на жалбоподателя, и те не отговарят на всички условия, посочени в правило 47 § 1 (съдържание на индивидуална жалба) от Правилника на Съда.

Важно:  Както посочва Съдът в цитираните две решения, необходимо е да бъдат изпълнени няколко условия, за да бъде жалбата допусната за разглеждане по същество – проблемът да отнесен към националните органи (административни и съдебни) и при неудовлетворяване на искането, тогава да се изпрати жалба до Европейския съд по правата на човека; жалбоподателят да докаже, че е пряко засегнат от нарушението, което описва в жалбата си; да бъде спазено изискването за необходимото съдържание на индивидуалната жалба.

Право на живот и забрана на изтезания и нечовешко или унизително отношение

Feilazoo v. Malta

Това дело се отнася, inter alia, до условията на имиграционното задържане на нигерийски

гражданин, включително времето, прекарано в de facto изолация и последващ период, в който

жалбоподателят е бил поставен с новопристигнали в карантина за Covid-19.

Решението:

Съдът постановява, че е налице нарушение на член 3 (забрана на нечовешки или унизително отношение) на Конвенцията поради неадекватните условия на задържане на жалбоподателя. По-специално, Съдът е загрижен за твърдението на жалбоподателя, неопровергано от малтийското правителство, че след период на изолация жалбоподателят е бил преместен в други жилищни помещения, където новодошлите (търсещи убежище) са били държани в карантина във връзка с Covid-19. Нямало е индикации, че жалбоподателят се е нуждаел от такава карантина – особено след период на изолация, който е продължил близо седем седмици. Така, мярката за поставянето му, в продължение на няколко седмици, с други лица, които биха могли да представляват риск за здравето му и при липса на каквото и да било съобразяване с възможните негативни последици, не може да се счита за мярка, отговаряща на основните санитарни изисквания.

Право на зачитане на личния и семейния живот

D.C. v. Italy (no. 17289/20)

Жалбоподателят се оплаква, че италианските власти не са взели временни и спешни мерки за поддържане на семейната му връзка с петгодишното му дете по време на локдауна в страната. През септември 2020 г. той информира секретариата на Съда, че не желае повече да поддържа молбата си, т.к. италианското правителство е предприело спешни временни мерки в защита на най-добрия интерес на детето.

Дела, за които се очаква решение

Association of orthodox ecclesiastical obedience v. Greece

Делото се отнася до забраната за колективни молитви в контекста на пандемията.


Avagyan v. Russia

През май 2020 г. жалбоподателят публикува онлайн коментар в Instagram, твърдейки, inter alia, че не е имало реални случаи на Covid-19 в Краснодарския край на Русия. Впоследствие е осъден за разпространение на невярна информация в интернет и му е определена глоба от 30 000 руски рубли (приблизително 390 евро), която той обжалва безуспешно.

Communauté genevoise d’action syndicale (CGAS) v. Switzerland

Делото се отнася до забраната за демонстрации в контекста на пандемията.


назад