cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

Финансовото оцеляване на гражданските организации

6 Октомври 2020

“Финансирането продължава да е основен проблем за неправителствените организации (НПО) в България, показва проучване на Американската агенция за международно развитие (USAID) за 2002 г.”

Цитатът е от вестникарска дописка от 2003 г., когато гражданският сектор в България още прохождаше, а страната все още не беше член на Европейския съюз. Тогава всички надежди бяха насочени към бъдещото членство “в Европа”, а демократичните промени изглеждаха необратими.

Снимка: Unsplash/ Sara Kurfess

Оказа се, че не е точно така – 17 години по-късно финансовата устойчивост на неправителствения сектор остава сериозен проблем, авторитетни граждански организации са стигматизирани от представители на изпълнителната власт като “чужди шпиони”, а партия от управляващата коалиция дори предложи принудително закриване на Българския хелзинкски комитет – един от ветераните на гражданското общество у нас.

 

Виж становище на БЦНП в отговор на законодателните предложения за ограничаване и забрана на сдружаването на магистрати.

 

На този фон Индексът за устойчивост на неправителствените организации в България за 2019 г., изготвен традиционно от Българския център за нестопанско право, показва трайна тенденция на влошаване на финансовата устойчивост на неправителствените организации през последните пет години. Причината за този резултат е както оттеглянето на още големи чуждестранни донори, така и съзнателното неглижиране на гражданския сектор от страна на правителството. Политическите атаки срещу гражданските сдружения ескалираха до абсурдност и сглобяването на цяла пропагандна машина срещу сектора също повлия отрицателно – индексът показва значим спад на дарителството и доброволчеството, без които гражданското общество е нежизнеспособно. А излезлият в сряда Първи годишен Доклад за върховенството на закона в Европейския съюз директно говори за “стеснено гражданско пространство в България”, имайки предвид предложеното рестриктивно законодателство за НПО[1].

Графика: Индекс за устойчивост на НПО в България за 2019 г. 

Всичко започна от това, че един от принципите на демократичната държава – че правителството е длъжно да отделя средства за финансиране на гражданския сектор – в България силно се изкриви след влизането ни в ЕС. Парите се дават в много от случите не съвсем прозрачно и много често – „на калпак“, като предвидените суми в бюджета отиват за отделните министерства, като не е съвсем ясно защо и как се финансират. Затова не е чудно, че “на хранилката” със субсидиите всяка година се увеличава с неясни аргументи защо и как се включват новите организации. Отслабването на неправитествения сектор е целенасочено – колкото по-силни и устойчиви са организациите, толкова по-силно и осъзнато е и гражданското общество, както и неговият контрол върху случващото се – както по високите етажи на властта, и въобще за прилагането на всички политики, които засягат хората. Това се вижда и от последното актуално проучване, което показва как се отразяват в очите на хората гражданските организации, тяхната активност и очакванията към тях (Обществени нагласи към гражданските организации, 2020, Алфа рисърч).

 

Парадоксланото е, че държавата получава най-големия дял от чуждестранно финансиране. Стигна се до абсурдна ситуация: когато правителството получава финансиране от всепризнати и авторитетни международни организации от САЩ, Норвегия, Холандия – няма проблем. Само един пример е Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), която изпълнява проект за 1 млн. лв., финансиран от Норвежкия финансов механизъм. Когато обаче гражданският сектор печели проекти в конкуренция, при пълна прозрачност и стриктен контрол – тогава управляващите виждат голям проблем.

 

През изминалата година ръководителите на антикорупционната комисия, на прокуратурата, бившият министър на правосъдието и депутати от управляващата коалиция заклеймиха неведнъж  гражданските организации с реторика от времето на Студената война. Чухме, че НПО са “чужди агенти”, че “прокарват чужди интереси” и “доносничат в Европа”.

 

“Адвокати и неправителствени организации са заинтересовани да бъде блокирана работата на прокуратурата и да й се сложи намордник”, заяви главният прокурор Иван Гешев в интервю пред БНР и атакува правозащитни организации само защото са присъствали на кръгла маса за съдебната реформа при държавния глава. Думата "грантаджия" доби определено негативна конотация, сведена едва ли не до престъпление.

Снимка: Unsplash/Giammarco Boscaro

Същият процес, съвсем логично, тече в Русия, Унгария и Полша. Руският президент Владимир Путин прокара закон срещу гражданските организации, които се финансират от чужбина. Веднага, по неговия пример, “Обединените патриоти” – коалиционен партньор на ГЕРБ в управлението, предложиха серия от противоречащи на правото на ЕС и на принципите на демократичната държава законопроекти.

 

След това поискаха да задължат НПО да декларират изрично всеки приход над 1000 лева от чуждестранно финансиране, а също и да бъдат вписвани в специален регистър. “Искаме да смъкнем маските и да видим кой кого финансира”, заяви депутат от ВМРО сякаш става дума за конспиративна дейност. Всъщност отчетите на гражданските организации са също толкова прозрачни, както и отчетите на търговските дружества, а самите донорски организации, както и управляващите органи по европейските програми подлагат на строг контрол всяка похарчена стотинка. Нещо, което не се случва с разходите на властта (включително и за отчетите на европейските проекти, които финансират проектите на институциите и които са с десетки пъти по-големи суми).

 

Внесено беше абсурдно предложение, членовете на управителните съвети на неправителствени организации, които получават външно финансиране, да подават имуществени декларации като висши държавни служители. Целта беше гражданският сектор да се вкара в руслото на публичния, където изобщо не му е мястото, за да може да бъде контролиран от антикорупционната комисия, която беше създадена, за да следи за злоупотреби и конфликт на интереси във властта. А гражданските организации не са част от властта, точно обратното – те са неправителствени, органзиации, в които членуват граждани, представляват граждански интереси и защитават различни групи права. Критичният им глас, който все повече се чува, очевидно трябва да бъде заглушен.

Снимка: Unsplash/Michael Longmire

Последваха нови действия срещу сектора: През юни антикорупционната комисия видя корупционен риск в правилника на Съвета за развитие на гражданското общество, създаден именно с цел повече прозрачност в сектора, и се притесни, че органът, в който влязоха критични към управляващите неправителствени организации, може да харчи непрозрачно бюджетни пари, което няма как да се случи, защото той няма да оперира с финансови средства.

 

След това абсурдно бившият правосъден министър Данаил Кирилов отмени жребия за Гражданския съвет за съдебна реформа към министерството само защото не харесал, че е изтеглен Българският институт за правни инициативи (БИПИ), който критикува управляващите.

 

Под този целенасочен “обстрел” и очернящи кампании от най-различно естество гражданският сектор оцелява, но трудно. Оперативните програми продължават да не са достатъчно гъвкави или въобще труднодостъпни (много често те изискват да имаш предварително ресурс, с който инвестираш в дейностите, и след това се възстановяват средствата), а все още неправителствените организации се конкурират за тях например с общини, което е доста неравностойно състезание. Гъвкавите донорски програми са много малко и не могат да обхванат малките стартиращи НПО, особено извън големите градове.

 

30 години след началото на прехода тъжната равносметка е, че политическият елит громи, и то често много успешно, една от най-ценните придобивки на демокрацията – свободата на гражданите да се сдружават и да защитават организирано интересите си.  Това обяснява защо критиката, която неправителствените организации проявяват спрямо властимащите, нерядко се представя като противодържавна дейност. На тези именно организации правителствата се опитват да стеснят жизненото пространство и да създадат всякакви затруднения.

 

И фактът, че тези целенасочени злонамерени действия към разрушаване на демокрацията са тенденция не само в България, няма как да е успокоителен. Остава обаче упованието, че противодействието на злото не е еднократен акт, а всекидневна дейност.


[1] Новият законопроект за повишена прозрачност на чуждестранното финансиране за НПО предизвиква притеснения. Вече ограниченото гражданско пространство в България би могло да бъде допълнително засегнато с оглед на новия законопроект, внесен на 3 юли 2020 г.172 Този законопроект ще наложи нови задължения на юридическите лица с нестопанска цел, които получават над 1 000 BGN (около 500 EUR) от чуждестранни донори, с изключение на самия ЕС. Проектът предвижда, че от управителите и членовете на управителните органи на организациите ще се изисква да представят имотни декларации и че тази информация ще бъде съхранявана в регистър. Заинтересованите страни изразиха притеснения във връзка със законопроекта, включително във връзка със съобразността му с правото на ЕС. Важно е всяко такова планирано изменение да бъде в съответствие с изискванията на правото на ЕС (Съд на Европейския съюз, решение от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария, C-78/18). Сред притесненията, изразени от заинтересованите страни в становищата им, публикувани на уебсайта на парламента като част от законодателния процес, са ограниченията на свободата на сдружаване и свободното движение на капитали, както и публичността на регистъра, която би могла да бъде предвидена и с подзаконови актове (вж. информацията, подадена от Българския център за нестопанско право, Българския дарителски форум, Българския хелзинкски комитет), https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/157496.

назад