cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

Гражданският сектор под атака - ударите стават все по-чести

21 Август 2020

"Природозащитниците нанасят повече вреди на България от бедствията и авариите", Нено Димов, 2018 г., министър на околната среда и водите

"Не може в името на това няколко соросоидни НПО-та и партийки, които са извън парламента, да се докопат до властта, ти да разсипеш държавата. И в името на какво? Да ми доведеш гей браковете и да ми създаваш джендър република", Красимир Каракачанов, 2020 г., министър на отбраната и вицепремиер на България

 

Тези скандални изказвания на действащи български министри по адрес на организации на гражданското общество у нас са само два от многото примери за целенасочена атака към третия сектор у нас. В последните години неправителствените организации отчитат все по-чести и ожесточени удари срещу дейността си, като атаките се реализират по много канали. Законодателните инициативи за ограничаване на пространството, в което могат да работят неправителствените организации, стават все по-чести. С медийната концентрация в отделни медии буквално тече война срещу представители на едни от най-активните граждански организации у нас. "Кървово-зелен октопод", "зелена мафия", "нпо-та на харнилка", "соросоиди", "джендъри" и "крадци на деца" - лепенето на подобни етикети стана ежедневие в социалните мрежи, в определени медии и в устата на някои политици. Водят се и персонални войни срещу отделни представители на неправителствени организации, включително и в събедната зала, а през 2016 г. България записа в сметката си и първото по рода си физическо нападение върху водеща фигура в третия сектор - председателя на Българския хелзински комитет Красимир Кънев. Целта на всичко това е разпадането на доверието към традиционните институции на гражданското общество, категорични са представители на сектора.

Как започна всичко това и какви мерки предприемат неправителствните организации, за да устоят на атаките? 

Атаките срещу организациите, бранещи обществото, са световна тенденция 

Множество публикации говорят за световна теднеция за ограничаване на дейността на организациите, защитаващи правата на човека и борещи се за различни каузи. "Наблюдаваме нови законопроекти почти всяка седмица за ограничаване на финансирането от чужбина, за въвеждането на бариери пред регистрацията на нови организации и свободното сдружаване на хора, ново анти-протестно законодателство. Тази глобална вълна се зададе с бързина и с дълбочина, каквато не сме виждали от години и на практика представлява сеизмично изместване и затваряне на пространството на гражданските права", коментира през 2015 година пред "Гардиън" Джеймс Савидж от "Амнести интернешънъл". Савидж прогнозира, че в следващите няколко години теднецията ще се засили и пространството за действие на гражданския сектор ще се свие още повече.

"Този тон се задава от големите държави, като малките следват по стъпките им. Причините са комплексни - след края на Студената война светът навлезе в период на оспорване на политическите ценности и разказа на либералната демокрация за човешките права", изтъква Тома Кародърс от Carnegie Endowment. Според него авторитарните лидерии вече познават силата на гражданското общество и се страхуват от него. "Най-големият страх на репресивните правителства е че ще се събудят сутринта, ще отворят капаците на президентския си дворец, за да открият 100 000 души, скандиращи "Стига", изтъква още Кародърс. Гражданският сектор в глобален план е силно засегнат от анти-терористичните мерки и налаганите покрай тях ограничения във финансирането, които често водят до обратен резултат, изтъкват експерти.

Photo by Clem Onojeghuo on Unsplash

В България първият обект на отчетливи атаки бяха зелените организации, при които засегнатите икономически интереси често са много сериозни. Както коментира Тома Белев от Асоциацията на парковете в България, тези атаки през годините търпят еволюция в средствата, като основен фактор за засилването им е членството на България в ЕС и нарасналата тежест и възможности на неправителствения сектор за участие в процесите на взимане на решения. 

Атаките срещу зелените организации не са стихвали и за миг, но в последните две години в тази група попадна сегмент от неправителствения сектор, за който надали някой е очаквал, че ще се разрази подобна война - организациите за защита на правата на детето. Именно тук се видя опасната сила на социалните мрежи за разпространение на слухове, дезинформация и стигматизация, показани добре във филма на Генка Шекерова "Социалните войни". Видя се и напълно реалният страх на огромни групи родители, втурнали се да спасяват децата си от училище. „През миналата година бяхме подложени на чудовищна дезинформация и пропаганда, целящи да страхуват родителите. Тази пропоганда тече по две основни линии - религиозните, които искат да възстановят естествения ред и всякакви закони, които касаят родителски политики, деца, жени да бъдат отменени. Другата линия идва от Кремъл, които желаят да преразпределят Европа по нов начин. И започна една масирана кампания за това как ще дойдат норвежците и ще ни вземат децата", коментира в интервю пред БНР за изминалата 2019 година изпълнителният директор на Националната мрежа за децата Георги Богданов. В мрежата членуват над 150 организации, участвали активно в изготвянето на превърналата се в плашило и свалена от дневен ред Национална стратегия за детето 2019-2030 г. Философията на стратегията - че грижата трябва да е за всички деца, а не само за децата в риск и с увреждания, които в момента са стигматизирани, не бе разбрана и припозната, а на раменете й порасна призракът на всемогъщата държава, която ще получи прекалено много права. 

Войната около Стратегията за детето стъпи върху раменете на друг шумен обществен дебат - около неслучилата се ратификация на Истанбулската конвенция, в която на прицел се оказаха организациите в защита на правата на хората с различна сексуална ориентация. Думата джеднър, както отбелязват правозащитните организации, в България стана обида. 

Могат да се търсят много обяснения за остротата на тези обществени дебати, включително на терена на самия трети сектор, но резултатът е налице - силен удар по цели сегменти от него. И в по-мирни времена неправителствените организации срещат проблеми с престижа си заради недостатъчен капацитет и изначално ниска гражданска активност у нас, в ситуация на война крехкото доверие съвсем изтъня. За обострянето на средата допринесоха и политиците, категорични са представителите на третия сектор у нас.

 

Гражданите - наравно с политиците, със забрани за финансиране 

Справка в информационната система на Народното събрание показва, че повечето законодателни инициативи за ограничаване на пространството на дейност на неправителствените организации в последните години идват от представители на партии в патриотичния спектър. Те са подкрепяни от властта с променлив ентусиазъм. Крак в тази посока повлече още през 2013 година Яне Янев със скандални изменения в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Броени дни преди падането на кабинета на Борисов 1 Янев настоя членовете на управителните органи на юридическите лица с нестопанска цел да подават наравно с политиците имуществени декларации. "Нарушават се човешки права – на граждани, частни лица, които нямат нищо общо с държавата и които по никакъв начин не дължат подобен род контрол и отчетност на държавата", възмути се тогава Янаки Стоилов от левицата. Янев в крайна сметка оттегли предложението, а съвносителят Емил Василев определи съпротивата срещу предложението като дело на "прокорупционна коалиция". 

В края на януари 2014 година над неправителствените организации надвисна нова заплаха - широката дефиниция за предателство и поставяне в услуга на чужди организации, включена в изцяло новия проект на Наказателен кодекс. Документът предизвика множество критики и управляващите склониха на широко обсъждане, което така и не се случи покрай падането от власт на кабинета Орешарски. 

През 2019 г. ВМРО и Атака се опитаха да сложат юзди и на професионалните организациите на съдиите, прокурорите и следователите. С промени в Закона за съдебната власт "Атака" поиска правото на участие в професионални и неправителствени организации да отпадне, а ВМРО настоя финансирането на тези организации да се ограничи до постъпления от членовете и пари по европейски програми. При гласуването на законопроекта в пленарна зала в началото на тази година правосъдният министър Данаил Кирилов помоли и двете точки да бъдат отхвърлени, а дебат по тях изобщо да не се състои. 

Последната по време атака към гражданския сектор тече паралелно в парламента и в оглавяваната от Сотир Цацаров антикорупционна комисия, като нейн обект е трудно сформираният Съвет за развитие на гражданското общество към Министерския съвет. Както "Сега" писа, антикорупционната комисия внезапно се активизира и реши да направи предложения за промяна в правилника за организация и дейността на съвета, който иначе не подлежи на задължително съгласуване с нея. КПКОНПИ обясни интереса си с високия обществен залог покрай правото на новия орган да разпределя финансови ресурси и наличието на притеснителни медийни публикации. КПКОНПИ не посочи поименно такива, но канидати не липсват. Попадането в съвета на едни от най-активните и критични неправителствени организации светкавично доведе до обвинения, че структурата е свързана с "олигарха Иво Прокопиев" и че се създава "съвет на задкулисието" (Интересен е фактът, че КПКОНПИ се сезира и пише становище по повод Правилника на Съвета почти година след второто обществено обсъждане и без някой изрично да ги е сезирал, но по-късно през юли 2020 г. отказват да вземат становище по темата на законопроекта на депутати от групата на Обединени патриоти, след като са запитани от Комисията в НС по взаимодействие с НПО и жалбите на гражданите).   

В парламента тече втора линия на атака срещу Съвета - на 1 юли група депутати от Обединени патриоти внесоха поредните изменения в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които предвиждат драстично свиване на правомощията на новия орган. Патриотите настояват Съветът да е изцяло консултативен орган без право да изготвя политиката в сектора и да разпределя финансиране за проекти. Законопроектът въвежда и задължително деклариране на всички дарения от чужбина, надхвърлящи 1000 лв. Всички, които получават такова финансиране, ще бъдат включени в нов регистър към финансовото министерство, ще се подават и декларации по антикорупционния закон. 

"И в момента има достатъчно гаранции за прозрачност на финансирането в ЗЮЛНЦ и Закона за счетоводството. Залагат се необосновано високи изисквания за деклариране на финансиране, които по същество са ограничения пред съществуването на ЮЛНЦ. Вече има произнасяне на Съда на Европейския съюз за чуждестранното финансиране на неправителствените организации, а предложените текстове преповтарят разпоредбите на отхвърления унгарски закон за прозрачността. Премахването на функциите около разпределянето на средствата обезсмисля дългогодишните усилия по създаването на Съвета", написа в становище Институтът за пазарна икономика. Против новите ограничения за момента е и Министерство на финансите. Предстои да видим докъде ще стигне поредният законодателен напън за слагане на финансови юзди на третия сектор. 

„Кризата, причинена от пандемията от COVID-19, създаде огромни предизвикателства, които налагат всички сектори в държавата да се мобилизират и да си взаимодействат в услуга на това да се вземат добри решения за благосъстоянието на всички. Независимо от атаките, ние продължаваме да работим и и да търсим повече справедливост за всички. Защото знаем, че в едно демократично гражданско общество липсата на свобода за един е липса на свобода за всички, а страни, където в последните години има инициативи, насочени срещу свободата на сдружаване и финансирането на гражданските организации, не са пример за демократично и проевропейско развитие, и не би следвало да са пример и за България“, споделя Надя Шабани, Директор на Български център за нестопанско право, как атаките са се отразили на сектора и неговата мобилизация.

 


Тома Белев: Атаките в определени медии започват да дават обратен резултат

Атаките срещу природозащитните организации започнаха още преди членството на България в ЕС, като те винаги са били в отговор на наши конкретни действия и засегнати конкретни интереси. През годините тези атаки продължиха, като само се сменяше субектът, за който се твърди, че ни плаща. При първите протести в защита на Пирин през 2001 г. бяхме упреквани, че ни плащат конкурентни курорти като Витоша, Боровец, Пампорово. С овладяването на Витоша и Боровец от "Юлен" те отпаднаха от списъка, после отпадна и Пампорово, защото там влезе Цветелина Бориславова. Така в "обвинението" останаха само международните курорти, като тези атаки бяха особено интензивни през 2005-2006 година в периода на засилени инвестиции към България покрай очакваното членство в ЕС. С присъединяването на България към съюза картината се промени, защото гражданското общество получи много по-сериозни правни инструменти за участие и отстояване на обществения интерес. Неправителствените организации получиха повече възможности да участват в процеса на обсъждане и вземане на решенията. Това даде тласък на нов вид атака - промяна и опити за подмяна на третия сектор. Много организации станаха обект на "рейдърство" и опит за превземане - Асоциацията на парковете е такъв пример, създадоха се алтернативни двойници и тройници. В момента се стига до абсурда организации, борили се ожесточено срещу "Натура 2000", да получават проекти за разясняване на местна почва. Хора, които нямат никаква екпертиза, получават задачи да изготвят планове за действие за защита на птиците.

Концентрацията на медийна собственост в ръцете на хора, които имат изгода от неспазването на правилата, доведе до още по-ожесточена анти-нпо реторика. Медийният достъп на представители на автентичния неправителствен сектор до участие бе отрязан като с нож, като това засегна и обществените медии. Не може да се твърди, че атаките са обвързани с конкретна политическа партия. Нашата дейност засяга сериозни икономически интереси на отделни играчи и атаки е имало и при правителствата на Борисов, и при Орешарски и тройната коалиция, включително работодателски и синдикални организации. С Нено Димов в Министерство на околната среда и водите получихме министър, който директно се бори за орязване на финансирането на природозащитните организации. 

В отговор на всичко това започнахме да полагаме усилия да обединим гражданския сектор. Все повече организации осъзнават, че случващото се в държавата няма как да не ги засегне. Показателна е съдбата на Съвета за развитие на гражданското общество към Министерския съвет - бях сигурен, че няма желание и няма да се стигне до работеща структура. Опитваме се да търсим финансиране и по линия на източници, при които политиците нямат достатъчно лостове за влияние като например разработване на научни и образователни проекти. Стремим се да разрастваме и мрежата от малки дарители. Бумерангът на атаките в отделни медии обаче се връща - хората започват да имат доверие към неправителствените организации само на базата на това, че срещу тях координирано се пише. По линия на публичността отчетите на неправителствените организации отдавна са публични и могат при желание да бъдат видени. 

 


Съдът на ЕС обяви за дискриминация финансовите ограниченията в Унгария

Съдебната сага около наложените ограничения за чуждестранните дарения към неправителствения сектор в Унгария завърши с победа за гражданското общество. На 18 юни, т.г. Съдът на Европейския съд реши, че текстовете на приетия през 2017 г. Закон за прозрачността влизат в колизия както с Договора за функционирането на ЕС, така и с Хартата на основните права на ЕС. Какво предвижда законът и защо съдът отхвърли претенциите на Унгария, че мерките целят просто повече прозрачност? 

Според Закона за прозрачността всяка унгарска неправителствена организация е длъжна в 15-дневен срок да декларира, че вече е организация, получаваща чуждестранна подкрепа, ако размерът на полученото от нея през годината надхвърли 20 800 евро - двойният размер на прага, над който се прилагат мерките по закона за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. В този случай организацията подава декларация до комепетен съд, който отбелязва в регистъра на организациите с нестопанска цел, че въпросното НПО получава чуждестранна подкрепа. Организациите, минали прага от 20 800 евро и изпратили декларация до съд, са длъжни незабавно да посочат на сайтовете си, както и във всяка своя публикация, че имат статут на получаващи чуждестранна подкрепа. При неизпълнение се налагат глоби - от 30 до 2700 евро, крайната мярка е прекратяване на организацията. 

Пред съда Унгария се опита  да докаже, че  властите срещат обективни трудности да проверяват дарения, направени от чужбина. Наред с това задължиелното оповестяване на чуждестранните дарения не било ограничение на правото на свободно движение на капитали, а неутрална мярка, която касаела малко на брой организации, минаващи определен праг. Законът се приема в ситуация на регистриран двоен ръст в даренията от чужбина - от 228 млн. евро през 2010 г. на 565 млн. евро през 2015 година, а текстовете се налагат от общ интерес и целят по-голяма проследимост на капиталите и прозрачност на финансирането на неправителствения сектор с оглед влиянието му върху обществото, гласи унгарската версия. 

Съдът не прие тези аргументи и реши, че новите текстове предвиждат разлика в третирането както на неправителствените организации, които получават финансиране от чужбина, така и на лицата, които предоставят това финансиране спрямо донорите от Унгария. Законът заклеймява организациите-получатели на дарения от чужбина и може да породи климат на недоверие към тях. Оповестяването на подробни данни за дарителите на свой ред може да ги възпре от предоставянето на подкрепа. Това води до непряка дискриминация и нарушава правото за свободно движение на капитали, категоричен е съдът. Тази дискримиция не може да се оправдае от преследването на повече прозрачност във финансирането или с презумпцията, че нарушаването на основно право в съюза е оправдано от гледна точка на защита на обществената сигурност. Предоставените от Унгария общи данни за размера на финансирането от чужбина не доказват заплаха за обществения ред и сигурност. Дори да се приеме, че потенциална заплаха съществува, мерките, които я адресират, трябва да съответстват на естеството на тази заплаха и сериозността й. На фона на финансовите прагове, при които се изисква регистрация по Закона за прозрачността, заплахата не може да се определи като достатъчно сериозна, изтъква съдът. Нарушена според него е и Хартата на основните права на ЕС в частта право на сдружаване, което важи не само към момента на създаване и прекратяване на организациите, но и за функционирането им между тези два момента без необоснована държавна намеса, както и правото на зачитане на личния и семейния живот и правото за защита на личните данни (заради оповестяването на точния град, в който живеят дарителите). 

 


Полша и Унгария вече познават този път

Атаките срещу неправителствения сектор не са български патент. По тази наклонена плоскост в последните години в Европа вървят Полша и Унгария. Както изтъква Млагожата Шулека в материала си за Центъра за европейски поитически изследвания (CEPS) "Първите жертви или последните защитници", кризата във върховенството на закона в Полша и Унгария доведе до ерозия в разделението на властите и свиване на пространсвото за действие и независимостта на неправителствения сектор. С идването на власт на водената от Виктор Орбан Фидеш в Унгария през 2010 година и на "Закон и справедливост" в Полша управляващите мнозинства не просто тръгнаха към промени в съществуващите системи, а към налагане на изцяло нов политически и правов ред, изтъква Шулека. Този процес тръгва от коституционна криза и преформатиране на Конституционния съд на Унгария и Конституционния трибунал в Полша, минава през засилване на позициите на главния прокурор и отслабване на съдебната система, за да стигне до медийната свобода. Всички тези промени бяха прокарани ударно, без нужните обществени консултации, а управляващите се въоръжиха с конфронтационна реторика към политиески протиници и съдии, мигранти, представители на гражданския сектор, изтъква Шулека. 

Атаката към гражданския сектор в Полша и Унгария върви по три основни линии - 1) враждебна реторика, стигматизация и очернящи кампании срещу отделни неправителствени организации и фигури от гражданския сектор; 2) ограничаване на пространството за социален диалог и 3) налагане на ограничения във финансирането. Пословично в полето на враждената реторика е изказване на Орбан от 2014 г., в което той определя представителите на неправителствения сектор като "политически активисти, платени от чужбина". Основен инструмент за ограничаване на социалния диалог и участието на гражданския сектор при налагането на политики е спешното прокарване на промени без достатъчно време за дебат и лансирането на все повече важни изменения през проекти на депутати, които не подлежат на задължително обсъждане, изтъква Шулека. Третият сериозен удар по неправителствения сектор в Полша и Унгария е през ограничаване на финансирането. Унгария прие през 2017 година Закона за прозрачността, който въведе задължителна регистрация на организации, получили повече от 23 000 евро на година от чужбина. Тези организации получават задължителен статут на "организации, подкрепяни от чужбина" и са длъжни да го обявяват на сайтовете си и при всяка своя публикация. Полша на свой ред въведе по-таргетирани ограничения, орязвайки отделни програми за финансиране на неправителствени организации, които работят с мигранти и бежанци и жертви на домашно насилие, дава пример Шулека. 

Photo by Rodrigo de Mendoza on Unsplash

 


 Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

         
назад