cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

Индексът за устойчивост на НПО за 2016 година е без промяна спрямо 2015 г.

24 Юли 2017

Индексът за устойчивост на неправителствените организации в България за 2016 г. е 3.3  - без промяна в общата устойчивост на НПО за пета поредна година. През 2016 година има подобрение единствено при застъпничеството: измененията в Закона за нормативните актове определят по-ясни стандарти за обществено участие в законотворческия процес и НПО продължиха активно да организират кампании за застъпничество. От друга страна, има влошаване при финансовата устойчивост поради приключването на две големи програми за финансиране. През 2016 г. НПО, по-специално екологични НПО,  бяха обект на няколко отрицателни кампании. Често НПО са движещата сила на промяната като защитници на правата на малцинствата, имигрантите и на други маргинализирани групи, поради което често са възприемани като враг, особено от страна на националистични групировки.

 

Правна среда. Оценката за 2016 година е 2.5.
Това е сферата с най-висока оценка. НПО се сблъскват с все по-големи проблеми по отношение на регистрацията, но през септември бяха приети изменения в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, с които би трябвало да се преодолеят тези затруднения. Друго положително развитие в правната среда са изменения в Закона за регистър БУЛСТАТ, с които се забранява на банки и други институции да изискват от НПО доказателства за регистрация, тъй като сега тази информация е налична онлайн. 

Организационен капацитет. Оценка 4.1.
Много от неправителствените организации разбират необходимостта от изграждане на лоялно ядро от поддръжници, но особено за по-малките НПО е трудно да насочат вниманието си към привличане на поддръжници. Малко НПО планират дългосрочно. Според Националния младежки форум по-малко от 20 процента от 40-те НПО, които са негови членове, имат писмена стратегия и плановете им за бъдещето са за повече от две до три години. За НПО е трудно да привличат служители, тъй като не могат да им осигурят дългосрочна устойчивост и високи заплати, каквито се предлагат в други сектори. Нивото на доброволчество в страната като цяло е ниско.

Финансова устойчивост. Оценка 4.3.
През 2016 г. финансовата стабилност на НПО отбелязва лек спад, тъй като два от чуждестранните източници на финансиране – Европейско икономическо пространство/ Норвежки финансов механизъм и Българо-швейцарската програма за сътрудничество –  преустановиха отпускането на нови грантове. Фондация „Америка за България" остава най-големият донор на НПО, особено в областта на демокрацията и върховенството на закона. Положително развитие е, че съгласно приетата през 2016 г. промяна в Закона за юридическите лица с нестопанска цел се предвиждат бюджетни средства за финансиране на инициативи на НПО на конкурсен принцип. Все още не са ясни размерите на средствата и условията за отпускането им, тъй като измененията ще влязат в сила едва през 2018 г. 

 

Застъпничество. Оценка  2.6.
През 2016 година застъпническата дейност на НПО се подобри с приемането на измененията в Закона за нормативните документи. Съгласно измененията се изисква например да се публикува програмата на правителството за изменения в съществуващи закони или приемането на нови закони и да се удължи срокът за обществени консултации от четиринадесет на тридесет дена. НПО организираха редица кампании за повишаване на осведомеността и застъпничество. Например, Световният фонд за опазване на дивата природа (WWF) организира кампания за опазване на Пирин. Кампанията „Деца без решетки", която призовава за реформа в системата на детското правосъдие, продължи през 2016 г., като събра почти 5 000 подписа за онлайн петиция.

 

Предоставяне на услуги. Оценка 3.1.
НПО предоставят широка гама услуги в социалната сфера, образованието, културата и други области. Като примери могат да се посочат грижи за възрастни хора, домове за деца с увреждания и помощ в центровете за бежанци. НПО предоставят и експертни услуги като проучвания, анализи и консултации. Въпреки че има примери за общини, които възлагат на НПО много от услугите си, има и случаи, при които партньорството между НПО и общините е изключително ограничено. Например, докато София е възложила на НПО двадесет и девет от общо петдесет и две услуги, Пловдив е делегирал на НПО едва три от общо четиридесет и четири услуги.

Инфраструктура. Оценка 3.1.
Някои по-големи мрежи – като Националната мрежа за децата, Форум „Гражданско участие" и  Националният младежки форум предоставят на своите членове информация, консултантски услуги и обучение. Освен това някои експертни организации изпълняват ролята на ресурсни центрове и предлагат помощ на други организации. Например, Българският дарителски форум предоставя съдействие в областта на филантропията. БЦНП осигурява консултации и обучение на НПО по законодателството, свързано с дейността им; поддържа Информационния портал на НПО; и управлява Къщата на НПО, споделено работно пространство за НПО.

Обществен престиж. Оценка 3.4.
Въпреки че много медии – както държавни, така и частни – отразяват работата, дейността и постиженията на НПО, друга голяма група медии – по-специално частни и онлайн – участват в кампания срещу НПО. През 2016 г. такива медии водиха активна кампания срещу екологични организации, като ги наричаха „зеления октопод" и нападаха организации за гражданско наблюдение (watgchdog) финансирани от чуждестранни източници, които често отправят критики към правителството. Местните медии, от друга страна, сътрудничат с НПО и се стремят да осведомяват за дейностите им. Частният сектор и много правителствени институции си партнират с НПО, което показва положително отношение към сектора.

Резултати от Индекса за устойчивост на НПО за 2016 (CSOSI) за Централна и Източна Европа

Организациите на гражданското общество и хората в Европа и Евразия все повече се научават да се адаптират към свиващото се гражданско пространство. Резултатите от Индекса за устойчивост на НПО за 2016 (CSOSI) за Централна и Източна Европа  и Евразия, проведен от Американската агенция за международно развитие (USAID) с помощта на партньори във всяка от страните, показва, че при няколко от тях, измежду които са Унгария, Русия, Азербайджан, Македония и др., се наблюдава отстъпление от демократичните стандарти. Това отстъпление сега застрашава не само устойчивостта на гражданските организации, но и основните права на гражданите да се събират, сдружават и изразяват свободно. От масовите протести в Македония до тези в Полша, тазгодишният доклад сочи, че през 2016 г. публичните демонстрации продължават да имат важна функция – да насочват вниманието на обществеността и на хората, занимаващи се с политика, към проблемите, които ги тревожат. Устойчивостта на гражданските организациите в много от страните в региона е изправена пред намаляващ достъп до средства и свиващо се пространство за дейност. Въпреки това, тазгодишният доклад отбелязва напредък в полето на финансовата диверсификация  чрез иновативни практики.  Докато правителствата ограничават достъпа до външно финансиране и намаляват държавното финансиране за гражданските организации, те се обръщат към „краудфъндинг" като алтернативен източник на финансиране. Краудфъндингът, изглежда, набира популярност за подкрепа на по-широка сфера от проблеми, тъй като организации докладват за успешно набиране на средства за политически дейности и такива, свързани с човешките права през 2016, освен социалните, екологични и културни дейности, които традиционно се възползват от този метод на финансиране. Все пак на някои места правителствените ограничения са създали крайно неблагоприятна работна обстановка за гражданските организации. В Азербайджан, например, неформални допитвания показват, че поне две трети от организациите са прекратили дейностите си през последните две години, а оцеляващите НПО са загубили много от служителите си поради недостатъчно финансиране.


Данни и анализи на Индекса за устойчивост за предходните години, можете да прочетете на сайта на БЦНП -  www.bcnl.org.

Индексът се изработва от Американската агенция за международно развитие (USAID) в партньорство с Българския център за нестопанско право (БЦНП). Той проследява развитието на гражданския сектор в 24 държави от Централна и Източна Европа и Евразия вече 20та година.  Всяка от областите се оценява по седемстепенна скала - от 1 (най-висока степен на устойчивост) до 7 (най-ниска степен на устойчивост). Оценки между 1 и 3 показват висока степен на устойчивост, оценки между 3 и 5 - затруднена устойчивост, а оценки над 5 – липса на устойчивост. Наблюдавани показатели са правната среда, организационния капацитет, финансовата устойчивост, застъпничеството, предоставянето на услуги, инфраструктурата и обществения  престиж.

Тук можете да изтеглите Индекса за устойчивост на НПО в България за 2016 година.
назад