Законът за масови организации („Ормас") е пречка пред свободата на сдружаване в страната според СИВИКУС: Световен алианс за гражданско участие, Индонезийскии форум за околната среда (WALHI) и международен НПО Форум за индонезийско развитие (INFID).
Законът „Ормас" дава широки правомощия на държавни служители да ограничат дейността на независими граждански организации. „Чрез амбициозни и неясни разпоредби, този закон позволява на индонезийското правителство да прекрати дейността на организации, които са критични към политиките му. Също така законът създава допълнителни пречки пред международни НПО да извършват дейност в държавата, отказвайки им възможността да работят за развитие на демокрацията и човешките права," каза Тор Ходенфийлд, служител Политика и застъпничество в СИВИКУС.
„Обезпокоително е, че такъв закон, ограничаващ независимостта на гражданското общество в Индонезия, ще бъде прокаран под егидата на президент Удхойоно, който е и съпредседател на висшия панел към Генералния секретар на ООН в Програмата за развитие след 2015г.," допълни Ходенфийлд.
Гражданските организации имат ключова роля във формулирането на стратегии за развитие и помагат за намиране на иновативни решения на сложни предизвикателства пред развитието. В много случаи те поемат отговорност за реалното предоставяне на услуги. НПО на местно, национално и международно ниво независимо оценяват как се представят правителствата и оформят общественото мнение по отношение на отчетността. Новият закон ще улесни индонезийското правителство да заглуши критично настроените граждански организации.
Законът „Ормас" има следните недостатъци:
1.Възпира НПО от проповядване на идеология, която противоречи на „Панкасила" – принципите на официална държавна философия на Индонезия, като по този начин дава на държавните служители мощен инструмент, чрез който да се заглушат организациите, противопоставящи се на официалната политика.
2.Пречи на НПО да се заеме с дейности, които са в обсега на правоприлагащите агенции и правителството, ограничавайки дейности, свързани с реформа на политическия и правен сектор и сигурността.
3.Международни НПО са подложени на неясни изисквания да се въздържат от дейности, които „нарушават стабилността и единството" на Индонезия или „нарушават дипломатичните отношения", което създава пречки пред проектите, свързани с добро управление и демократична реформа.
4.Международни организации са също принудени да спазват дискриминационният и прекален бюрократичен контрол, включително и изискванията те да са пребивавали поне пет последователни години в държавата и да имат 10 милиарда индонезийска рупии (1 милион щатски долара) преди учредяване на организация.
През юли Комитетът на ООН за човешки права – орган, съставен от независими експерти, който следи за спазването на Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), изрази дълбока загриженост за ефекта от разпоредбите на закона „Ормас" с мотива, че те поставят „ненужни ограничения пред свободата на сдружаване."
СИВИКУС: Световен алианс за гражданско участие, Индонезийски форум за околната среда (WALHI) и Международен НПО форум за индонезийско развитие (INFID) са дълбоко загрижени за негативното влияние на закона „Ормас" върху гражданското общество в Индонезия. Те настояват индонезийското правителство незабавно да направи преглед на законодателството в светлина на препоръките, направени от Комитета на ООН за човешки права и да спази задълженията си според международното право за защита на гражданските свободи.
Източник: Сивикус