Правителството прие План за изпълнение на мерки в отговор на препоръките и посочените предизвикателства, съдържащи се в Доклада на Европейската комисия от 30.09.2020 г. относно върховенството на закона за 2020 г., Ситуация в областта на върховенството на закона в България.

С Решение на Министерски съвет от 6.11.2020 г. се прие План за изпълнение на мерки в отговор на препоръките и посочените предизвикателства, съдържащи се в Доклада на Европейската комисия от 30 септември 2020 г. относно върховенството на закона за 2020 г., Ситуация в областта на върховенството на закона в България. Планът предвижда мерки в четири направления:

Правосъдна система

След като България за пореден път бе критикувана за безотчетната власт на главния прокурор в системата на съдебната власт, единствената мярка по този важен въпрос в новоприетия План е:

Стартиране на процедура за изискване на експертно становище от Венецианската комисия по предложените изменения в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт в съответствие с конституционната рамка или сезиране на председателя на Народното събрание с молба за стартиране на процедура за изискване на експертно становище от Венецианската комисия по законопроекта.

От Плана не става ясно, за кои точно предложения за промени законодателството ще се иска експертно становище. Напомняме, че в края на 2019 г. Венецианската комисия публикува експертно становище именно по предложения за промени Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт във връзка с реформи по отношение на главния прокурор, в което не само се анализират предложенията, но и се предлагат алтернативни решения.

За гарантиране на независимостта на съдебната власт в Плана се предвиждат редица мерки, сред които:

• Създаване на публичен регистър на случаите на посегателство срещу независимостта на съдебната власт, който да бъде публикуван на интернет сайта на ВСС.
• Проучване на общественото мнение за измерване усещането за независимост на съдебната власт сред вътрешните и външни целеви групи, както и степента на доверие в съдебната власт.
• Провеждане на конференции за укрепване на независимостта на съдебната власт с участието на представители на съдебната власт, законодателната власт, изпълнителната власт, професионални и съсловни магистратски организации, сдружения на журналисти и медии, и неправителствени организации.
• Изготвяне на Програма от ВСС за обучение на журналисти в областта на правото и етичните правила на магистратите
• Провеждане на информационни и образователни кампании за повишаване осведомеността на гражданите съвместно с регионални медии за укрепване на върховенството на закона и независимостта на съдебната власт.

Отговорна институция за изпълнение на мерките свързани с независимостта на съдебната власт е Висшият съдебен съвет. Не става ясно обаче как чрез Планa, приет от изпълнителната власт, ще се задължи Висшият съдебен съвет да предприеме предвидените мерки при положение, че е орган, който действа независимо.

Положително следва да се оцени, че в Плана е предвидено като мярка да се прекрати нарушението на Закона за съдебната власт (чл. 195а във връзка с промени приети през 2020 г.), като се преустанови публичният достъп до декларации на магистратите, в които е видно членството им в организации, които защитават професионалните им интереси. Промените на Закона за съдебната власт от 2020 г. и прилагането им гарантират свободата на магистратите да се сдружават, която през годините нееднократно е атакувана чрез предложения за законодателни изменения.

Предвидени са и мерки за насърчаване ползването на алтернативни форми за разрешаване на спорове (медиация и други). Притеснително е обаче, че тези мерки не се обосновават от желанието да се решават спорове по – бързо, евтино и по начин удовлетворяващ максимално страните по спора, а от поставеното като цел облекчаване работата на съдилищата.

Други мерки в рамките на „Правосъдна система“ са свързани с:

• регулиране на правилата за упражняване на процесуални права в електронна форма.
• проучване на общественото мнение относно удовлетвореността от съдебната власт
• извършване на анализ относно възможността за понижаване на прага за достъп до правна помощ, освобождаване от съдебни такси на получателите на правна помощ, намаляване на размера на съдебните такси за образуване на производство. (срок за изпълнение на тази мярка е 2 години)

 

Правна рамка за борба с корупцията

В рамите на „Правна рамка за борба с корупцията“ се предвижда изготвяне на експертни предложения за законодателни промени в НК и НПК, включващи декриминализиране на „провокацията към подкуп“ и други промени свързани с по-ефективно разследване на случаи на корупция. Предложенията следва да се обсъдят като обаче неправителствените организации не са посочени изрично сред предвидените участници в работните групи и обсъжданията.

Друга част от мерките са свързани с осигуряване на публичност и повишаване на доверието в Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ.) Положително могат да се оценят идеите за създаване на „Интернет приемна за граждани“ и публикуване на систематизирана съдебна практика по принципни въпроси относно конфликта на интереси на интернет страницата на КПКОНПИ. Срокът за изпълнение на тези мерки е до 31.12.2020 г. До една година следва да се създаде и интернет страница на Националния съвет по антикорупционни политики с цел осигуряване на функционален достъп до информацията, вързана с дейността му.

Предвижда се и проучване на добри практики с цел изготвяне на Законопроект за лобизма.

 

Медиен плурализъм

Напомняме, че с Решение на Народното събрание обнародвано на 13.12.2019 г. се възложи на Министерския съвет в срок до 31 март 2020 г. да предложи на Народното събрание план за развитието на медийната среда в България, който да съдържа и модел за финансиране на обществените медии, гарантиращ финансовата и редакционната им независимост. Такъв план обаче така и не бе изготвен.

За сметка на това в настоящия План се предвиждат редица лаконично описани мерки като:

• Мерки, свързани с прозрачността на собствеността върху медии. Засилване на контрола за деклариране на собственост.
• Организация и финансиране на обществените електронни медии
• Подобряване на достъпа до обществена информация за нуждите на медиите
• Повишаване на капацитета на институцията, отговаряща за медийната среда. Определяне на състава на институцията чрез прилагане на най-високи стандарти, осигуряващи необвързаност, безпристрастност и професионализъм
• Мерки за защита на журналистите от посегателства, тормоз и намеса. Повишена прозрачност и отчетност на разследванията в подобни случаи

Всички те са със срок за изпълнение „до 2 години.“ Изключение е само мярката, предвиждаща повишаване финансовите средства за СЕМ, която е предвидено да се изпълнява от началото на следващата година.

 

Други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване

Въпреки че самият план не е бил обект на обществено обсъждане, в него е заложено „продължаване от Правителството на политиката си за извършване на обществени консултации и оценка на въздействието на нормативните актове.“ Тази мярка ще се изпълнява от Министерски съвет, като тя е постоянна и съответно не е предвиден срок за нея.

Също като постоянна мярка е предвидено продължаване на дейността на Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система по обсъждане на проектите на нормативни актове в областта на съдебната реформа с участието на представители на гражданското общество и на неправителствените организации.

В тази част от Плана също така е заложено в рамките на 2 години да се приеме промяна в Закона за нормативните актове, с която да се въведе изискване за предварителна оценка на въздействието за проектите на подзаконови актове на министри, които имат икономическо, социално или екологично въздействие (т.е. не на всички актове).

Предвижда се и увеличаване на финансовия ресурс на Омбудсмана на Република България и Комисията за защита от дискриминация от следващата година.

 

Плана можете да видите тук.