cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

Кой иска да пребори корупцията - държавата или НПО-секторът?

30 Юни 2021

Материалът е изготвен от Доротея Дачкова от www.segabg.com


Институциите не реагират на разкритията на гражданския сектор, но задействането на свързани политици и медии показват иначе невидимите зависимости


Ширещата се корупция е слабостта, изтъквана във всеки доклад за България. Ако държавната машина не може да се справи с нея, може би защото активно участва в корупционните схеми, то може ли тогава гражданският сектор да е основен играч на полето на противодействието на това явления? Или неговите усилия са обречени на неуспех, защото в крайна сметка истинските инструменти за разследване и наказване на корупционните практики са в институциите. Разкривайки нередностите обаче, гражданските организации възпитават, макар и това да става много бавно, нетърпимост към тези уродливи практики. И помагат на обществото да прозре как и в чий интерес се подменят решенията и да се замисли иска ли да плаща сметката за това.

"Апартаментгейт", "Барселонагейт" и още не един гейт нямаше да видят бял свят, ако през годините не беше активността на гражданските организации. Антикорупционният фонд, БОЕЦ, "Прозрачност без граници", "Програма достъп до информация", Българският институт за правни инициативи са само част от организациите, които активно работят за повече граждански контрол върху дейността на институциите. А какво по-опасно за корупцията от прозрачността.

Най-голямата магистратска гилдийна организация - Съюзът на съдиите в България също от години сочи пороците в съдебната система. Кадруването "с връзки", кариерните бонуси, дисциплинарните наказания, са идеалната среда за избуяване на корупцията в третата власт. Анализите и препоръките на ССБ обаче не просто не се вземат предвид, но и се приемат като излишен шум, който само пречи на системата. Членовете на организацията стават "герои" на кафяви публикации, а кариерното им развитие може да бъде блокирано задълго.

На 19 март правителството прие анализ на изпълнението на националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията за периода 2015-2020 г., както и стратегията и пътна карта до 2027 г.

Според анализа не е изпълнена една единствена мярка - "предоставяне на парични награди на разследващи журналисти, длъжностни лица и граждани, които са подали сигнали и конкретна информация за корупция, довели до ефективни присъди или санкции на уличените лица". В анализа е отбелязано, че в антикорупционната комисия КПКОНПИ са предприети действия на експертно ниво по тази мярка, проучена е разнообразна европейска практика в областта на учредяването и връчването на антикорупционни награди. Но "към настоящия момент е преценено, че мярката не е удачна и изпълнението й не продължава".

На 140 страници е описано как всички останали мерки са изпълнени - ефективна система от антикорупционни органи и звена, противодействие на корупцията по високите етажи на властта, противодействие на политическата и изборната корупция, противодействие на корупцията в съдебната власт, МВР и контролните органи, освобождаване на гражданите от "дребната корупция", създаване на среда на обществена нетърпимост, законодателни промени. В бележка под линия са оставени критиките на гражданския сектор към изпълнението на някои от мерките - например забележките на "Прозрачност без граници" към промените в Закона за политическите партии, или към липсата на разкрития кои са организаторите на купуване на гласове по време на избори.

В новата антикорупционна стратегия има 7 приоритета. Сред тях са укрепване на капацитета и повишаване на прозрачността на антикорупционните органи, противодействие на корупционните престъпления, подобряване на работата на контролните органи, повишаване на прозрачността и отчетността на местната власт, освобождаване на гражданите от "дребната корупция", създаване на обществена нетърпимост към корупцията.

В стратегията неправителственият сектор присъства с пожеланието за подписване на споразумения за взаимодействие с институциите, когато става дума за разкриване на корупционни прояви, особено по високите етажи на властта. Споменава се и че до края на тази година България трябва да адаптира законодателството си към евродирективата за защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза. 

Антикорупционният фонд (АКФ) например е избрал подхода при съмнения за корупция и конфликт на интереси да прави собствени проучвания и да настоява за реакция на институциите. Това разказва пред "Сега" Деница Руканова, която е координатор на правната програма на организацията.

Сред най-известните разследвания на АКФ са "Апартаментгейт" (съвместно със "Свободна Европа"), "Осемте джуджета", "Златната локва", "Война за трупове", "Тецът на Доган". "КТБ: Липсващите имена". "Тези разследвания имаха широк обществен отзвук не само в страната, а и сред международните наблюдатели. Липсата на институционална реакция или на формални проверки, които не установиха нарушения, залегнаха в основата на някои доклади на международната общност за състоянието на върховенството на правото в България. Ценното при разследванията е реакцията на системата, и в тесния, и в широкия смисъл на думата. Обикновено има липса на реакция в институциите, но има задействане на свързани политици, медии и други организации, които с реакцията си показват друг тип зависимости, които няма как да се видят с просто око", обяснява Руканова.

АКФ си служи с различни методи, за да разкрива корупция: правен анализ, оценка на риска, граждански и медиен мониторинг, достъп до информация, оценка на въздействието на законодателството, получени сигнали и др. "Крайната цел е не да имаме много казуси, а такива, които да бъдат изведени докрай и следени от нас как институциите "обработват" информацията", обяснява Руканова.

И допълва, че ако АКФ събере доказателства, или има основателни съмнения за неправомерни действия, изпраща сигнали до всички публични институции, които могат да разследват съмненията за нарушения. "Вярваме, че силният граждански натиск при наши разкрития може да е инструмент при задействане не само на компетентните национални органи, но и на международните организации и експерти, които следят ситуацията с върховенството на правото в България", обяснява юристът.

Но признава, че нерядко има институционални пречки. Като например откази за достъп до обществена информация, заради които се налага да бъдат водени дела. "Може би най-отчетливият пример за пречка е формалистичният подход на прокуратурата, който наблюдаваме при подадените от нас сигнали до нея", казва Руканова.

Друг орган, който АКФ често сезира заради нарушения в обществени поръчки, е Агенцията за държавна финансова инспекция към Министерството на финансите. "За съжаление според нейните устройствени правила, сигналите за нейните проверки, инициирани от неправителствени организации и граждани, се разглеждат с най-нисък приоритет. С предимство винаги са тези на министри, депутати, висши публични ръководители. И тъй като срокът за налагане на административно наказание, в случаите на установено нарушение, е 3 г. от извършването, често АДФИ смогва да провери нашите сигнали далеч след като този срок е изтекъл и производството се прекратява на съвсем формално основание. Това води до усещане за безнаказаност на нарушителите", сочи Руканова.

Прокуратурата пък при явни данни за нарушения и дори престъпления се произнася, че няма престъпления. Или пък възлага проверки на други органи - НАП, КПКОНПИ, АДФИ, които и АКФ вече е сезирал. Така става с казусите "Война на трупове", "Апартаментгейт", "Осемте джуджета". Резултатът е, че тези органи завършват проверките много по-бързо, щом са им възложени от прокуратурата. "В част от случаите след проверките има наложени административни наказания - например по казуса "Война на трупове", обяснява Руканова.

Веднъж се е случвало и висшестоящата прокуратура да отмени отказ да бъде образувано разследване по сигнал на АКФ - за казуса "Златната локва" (БАБХ прехвърля дейността по дезинфекция на границата с Турция, с която е натоварена по закон, на частно дружество, което печели над 33 млн. лв. от 2013 г. до днес.)

Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) обяснява, че когато става дума за борба с корупцията, неправителственият сектор не може да бъде възприеман като враг на държавата. "Справянето с корупцията е проблем, който засяга всички, и никой от гражданския сектор не си и въобразява, че може да се справи сам, или пък да измести държавата. Но активното гражданско общество може да замести в определени дейности държавата и да работи заедно с нея", допълни тя пред "Сега".

Важен елемент от противодействието на корупцията е холистичният подход - участие на максимален кръг субекти, които могат да допринесат със знания, експертиза, умения и идеи за създаването на работещи механизми за противодействие. "Неправителственият сектор е един от тези субекти и неговото участие не трябва да бъде подценявано", казва Гяурова. И напомни, че за България директна възможност за това дава Гражданският съвет към Националния съвет по антикорупционни политики, който е към правителството. БИПИ е член на този граждански съвет и участва активно с мнения и становища по проекта на нова антикорупционна стратегия. Част от тези становища са включени в окончателния вариант на стратегията - за злоупотребата с публичен ресурс за политически и електорални цели. През ноември 2020 г. БИПИ публично представи първият за България подробен анализ на този вид злоупотреби - тема, която в настоящия изборен контекст е особено актуална. Не случайно и в приетата от правителството стратегия за първи път се употребява изразът "изборна корупция", допълни Гяурова.

Неправителствените организации не могат да се намесват директно в противодействието на корупцията - те не разполагат с репресивния и властови държавен апарат, чрез който могат да бъдат наложени определени мерки и наказания на уличените в корупционна дейност. Гражданският сектор обаче може да бъде изключително ефективен и полезен при осъществяването на превантивна дейност чрез обучение, информация, създаване на среда на нетърпимост към корупционни прояви, смята директорът на БИПИ. И разказва, че организацията е създала обучителни филми за учениците от прогимназията, които засягат теми като държава, институции, права, полиция, фалшиви новини. Обучението е ключово за намаляване на корупцията в бъдеще, защото правилно информираният млад човек, може да бъде много по-критичен и нетърпим към корупционни процеси, когато стане възрастен и се включи на трудовия пазар и в обществения живот, казва Гяурова.

И припомня, че от години БИПИ наблюдава назначенията на лидерските позиции в съдебната система и назначенията, осъществявани от парламента. На новия парламент например БИПИ е пратил предложения за изменения на правилника му, свързани с провеждането на прозрачни процедури за избор на индивидуални и колективни органи от Народното събрание. "Що се отнася до съдебната система, там нещата по отношение на прозрачността се подобриха, но публичността продължава да е проблем. Не бих казала, че самата система и свръхкорумпирана и не всички магистрати са такива. Но именно липсата на публичност при вземането на решения или пък откритата неприязън между отделни членове на ВСС, между съд и прокуратура, между съд и главен прокурор, водят до недоверие в системата, негативно отношение към магистратите и едва ли не с усещането, че съдебната система "крепи" корупцията в страната", смята Гяурова.

На въпрос за трудностите, които организации като БИПИ срещат в работата си, тя казва, че често срещат нежелания за съдействие от държавните органи, отказ от комуникация, създаване на излишни бюрократични пречки, неглижиране или открито негативно отношение. "Към това трябва да се добавят и очернящите кампании в отделни медии и средата, в която работим може да се окачестви като предизвикателна", казва тя.

БИПИ активно ползва Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и в стремежа да повече прозрачност и отчетност на институциите през годините е водил и печелил не едно дело за достъп до информация. 

Когато стане дума за достъп до информация, най-големите експерти са в "Програма достъп до информация". Фондацията от години помага на журналисти и граждани, които търсят информация от институциите, участва в обучения по темата и следи процесите в тази сфера. Изпълнителният директор на ПДИ Гергана Жулева казва, че първото условие, за да започне дадено разследване, е да има добър достъп до информация. Тя си спомня, че едно от първите сериозни разследвания, направени с помощта на ПДИ, е това на Генка Шикерова, установило сериозни нередности в Несебър. Журналистката разкри нередности при продажба на недвижими имоти, което принуди и прокуратурата да се намеси.

Според Жулева няма влошаване на със ситуацията с достъпа до информация. "Във всички индикатори, които следим от години, има повишаване на прозрачността на институциите", казва тя. И дава пример със секцията "профил на купувача" на сайтовете на институциите, където се публикува информация за обществени поръчки. "Преди години беше немислимо да се публикуват договори, а сега, тъй като и законът изисква публикуване, виждаме едно значително повишаване на тези публикации", обясни Жулева. Напомня и че сега публичните регистри са в отворени формати, а в портала за отворени данни публикациите на бази данни и публични регистри също се увеличават. Но борбата за по-добър достъп до информация е никога несвършваща работа, обобщава директорът на ПДИ.

На 23 април "Сега" поиска и коментар от прокуратурата по темата за ролята на гражданския сектор в противодействието на корупцията. Държавното обвинение бе попитано за примери за разследвания за корупционни престъпления, които са образувани по работата на гражданския сектор. А също и дали има законодателни празноти, когато става дума за взаимодействието на прокуратурата и неправителствените организации. До публикуването на този текст отговори не дойдоха.


Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.

назад