cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

(Криво)Разбраните човешки права

13 Април 2018
 

Тази статия е част от поредицата ни НПО пита, която започнахме през 2017 година. Заглавието избрахме като олицетворение на НПО сектора – една медена пита, в която всяка клетка (организация) има своето важно място и е неделима част от цялото. Темите, които ви представяме, са по въпроси, за които НПО-тата често ни питат, както и по въпроси, на които самите ние ще търсим отговори. Мотивирахме се да развием тази поредица, за да ви предложим  един различен дискурс към темите на нестопанското право, към ролята на гражданските организации и, изобщо, на гражданите за общественото ни развитие.

(Криво)Разбраните човешки права

Преди 70 години е приета Всеобщата декларация за правата на човека. 30 години преди това се ражда Нелсън Мандела.

Мнозина от вас ще видят връзката между двете събития. И, все пак, за да бъда разбрана: връзката, която аз правя между прогласяването в Декларацията на ООН на правата, които са на всички хора само заради това, че са хора, и началото на един човешки живот, пример и вдъхновение за много от нас, е именно разбирането – разбирането за човешките права. Разбирането, с което Нелсън Мандела увенчава и увековечава своя път - на човек, който не само изнася вдъхновяващи речи в защита на човешките права, а с живота си ни показва тяхната значимост.

“Борил съм се срещу бялата доминация, борил съм се срещу черната доминация. Пазил съм идеала за демократично и свободно общество, в което всички хора живеят заедно в хармония и с равни възможности. Надявам се този идеал да се запази във времето и да бъде постигнат. Но ако е необходимо, това е идеал, за който съм готов да умра” – по време на процеса за държавна измяна “Ривония” от април 1964 г., когато е заплашен от смъртна присъда.

Днес, като че ли поставяме под въпрос самия идеал. Защо? Защото сме забравили да го постигаме в живота си – личния, а после и в обществения. Защо? Защото ни липсва разбирането за същността на човешките права - разбирането, чрез което да преминем отвъд говоренето за тях и да започнем да живеем, зачитайки ги.

Кое толкова не разбираме?

Не разбираме принципите, върху които човешките права изобщо могат да съществуват. А именно – солидарност, човеколюбие, уважение и, разбира се, поемане на отговорност. Ако не осъзнаем:

че УСИЛИЯТА за постигане на социална справедливост са също така ВСЕОБЩИ, както всеобщи са правата на хората;

че НЕ ГОВОРЕЙКИ, НЯКОЙ ще ни поведе по пътя към зачитането на човешката личност, а само НИЕ, ДЕЙСТВАЙКИ, можем да вървим към общото благо,

то никога няма истински да прозрем същността на човешките права. Винаги ще виждаме тяхното отражение на повърхността и ще бъркаме причината със следствието – ще виждаме повсеместното им нарушаване и оприличаването им с добри намерения, облечени в думи, които стават дори средство в нечисти властови игри.

„… той сичко умее, сичко знае; той ти говори за човеколюбие, за гражданска добродетел, за братска любов, за съгласие, за единство, но без да ги сеща той сам, без да ги има на сърцето си и без да ги върши.“ – казва Добри Войников преди почти 150 години в предговора на „Криворазбраната цивилизация“.

Та, така и днес. Разрастващият се популизъм – фразите от типа „Така иска народът!“, чрез които може да се „валидира“ всяко политическо решение, независимо, че нито мнението на народа е изследвано (или неясно как точно е направено), нито пък може да се твърди, че народът е в пълно единомислие – често включва говоренето за човешките права в защита ту на една, ту на друга теза. Това изпразнено от смисъл говорене, от своя страна, неминуемо подхранва скептицизма, че изобщо някога можем да сме свидетели на свободата, справедливостта и мира в собственото ни общество, между народите и в света. А позволим ли да ни завладее скептицизмът, то губим битката. Битката срещу популизма, демагогията. Битка, която е по-важна и по-голяма дори от тази за собствения ни живот. Това е битка за човешкия род – за човешкото в човека.

„Всичко изглежда невъзможно, докато не стане.“ е една от емблематичните фрази на Нелсън Мандела. А защо го е казал? Според мен, за да ни даде увереност в моментите, в които скептицизмът и отрицанието започнат да ни задушават. А как „невъзможното“ става факт? По отношение на зачитането на основните права на човека, на достойнството и стойността на човешката личност това става, като първо признаем и зачетем собствените си права и достойнство, а след това ръководим действията си от това разбиране, с уважение и потвърждавайки правата и достойнството на всеки друг около нас. Защото всеобщи са човешките права, всеобща е и отговорността за зачитането им.

Как да разберем разбрали ли сме същността на човешките права?

Ако на улицата видим майка, която удря и вика на детето си, и ни идва да ѝ се развикаме и ако може да я ударим, за да види какво е – не, не сме  разбрали. Реакцията на осъждане означава, че ни липсва разбирането за човеколюбието и солидарността. Всъщност, да подхождаме към другия с вяра в неговата човечност, независимо от моментната му постъпка или състояние, означава да признаваме неговото достойнство, стойността на неговата личност, а оттам и на човешките му права. И както във Всеобщата декларация за правата на човека се казва, „признаването на достойнството, присъщо на всички членове на човешкия род, на техните равни и неотменими права представлява основа на свободата, справедливостта и мира в света“.

Без разбирането на принципите, върху които се основават човешките права, няма как да разберем същността на тези права, още по-малко да ги зачитаме. И опитите за тяхното популяризиране като Календара на правата на човека, Наръчника за това как да говорим по-добре за равенството, дискусиите на високо ниво  по темата и прочее ще остават криворазбрани. И говоренето за тях – изпразнено от смисъл. Затова:

Не говорете нищо, което не разбирате. Не говорете нищо, в което не вярвате. Повярвайте в собствената си значимост – защото сте човешко същество, и помнете, че всяко друго човешко същество е също толкова значимо, колкото сте вие. Поемете отговорност.

 

Автор: Анна Адамова

назад