cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

НАД 300 ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В ЗАЩИТА НА СВОБОДАТА НА СДРУЖАВАНЕ

20 Юли 2020

Дискриминативни, стигматизиращи, необосновани и несъразмерни са внесените предложения за промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел от ПГ „Обединени патриоти“. Това е позицията, която над 300 граждански организации подписаха в защита на свободата на сдружаване у нас.

Гражданските организации, които са израз на конституционното право на гражданите да се сдружават, са обект на атаки в последните години – тенденция, която се наблюдава не само в България. Макар и разписано в конституцията ни (чл. 44 КРБ) и в редица международни актове: Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) – чл. 11, Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за политически и граждански права – чл. 22 и 25, Конвенцията за правата на хората с увреждания – чл. 29, Препоръката на Съвета на Европа за правния статут на неправителствените организации в Европа[1], Общите насоки за свободата на сдружаване на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Венецианската комисия[2], правото на сдружаване има нужда от активна защита.

С внесения законопроект за промени в ЗЮЛНЦ се иска:

  1. Създаване на Регистър за финансираните от чужбина юридически лица с нестопанска цел към министерство на финансите - всички ЮЛНЦ в обществена полза да декларират всяко финансиране над 1000 лв. в 7-дневен срок от получаването му, когато средствата са от чужда държава, чуждестранно юридическо или физическо лице, с изключение на средствата от Европейски съюз;
  2. Правомощия на министъра на финансите да инициира финансова инспекция в ЮЛНЦ, налагане на имуществени санкции и прекратяване на ЮЛНЦ при неподаване на декларация при получено от чужбина финансиране;
  3. Задължение за председателите и членовете на органите за управление на ЮЛНЦ ежегодно да декларират имуществото си пред КПКОНПИ, когато ЮЛНЦ получава финансиране от чужбина (с изключение на ЕС) без значение от размера на финансирането;
  4. Отказ от ангажимента на държавата да осигури достъпно национално финансиране за инициативи на гражданските организации в обществена полза и ограничаване функциите на Съвета за развитие на гражданското общество.

Ако бъдат приети, ще бъде ограничено правото на сдружаване, защото тези предложения нарушават принципите на правовата държава и международните стандарти за обоснованост и пропорционалност при регулиране на условията, в които се реализира свободата на сдружаване. По същество, те въвеждат дискриминация между юридическите лица с нестопанска цел, както и между тази категория субекти и другите видове юридически лица, включително търговски дружества. Чрез подобна уредба държавата би отстъпила от основно свое задължение - да насърчава гражданската активност и да подкрепя създаването на силно гражданско общество, чийто стълб са именно гражданските организации. Законопроектът дава предложения за изменения в закони (ЗПКОНПИ и ЗДФИ), които противоречат на целите на тези закони - като неправилно се приравняват гражданските сдружения и лицата в техните управителни органи към бюджетните структури и лицата, които имат властнически правомощия. Въвеждането на допълнителна административна тежест „по аналогия с лицата, заемащи висши публични длъжности“[3] е на практика неоправдано и противоконституционно ограничение и ще доведе до ограничаване свободата на сдружаване. Тези предложения се правят само месец след осъдително решение в съда на ЕС срещу Закона за прозрачността на кабинета Орбан, като изрично в решението си Съдът обяви, че подобни рестрикции ограничават правото на сдружаване и нарушават правото на ЕС.

 

Граждански организации изпратиха и писмо до представители на Европейската комисия, с искане да направят ясно публично изказване относно важността на гражданското общество и на гражданските организации като част от него, каквото някои вече направиха.

 

[1] Recommendation CM/Rec (2007)14 of the Committee of Ministers to member states on the legal status of non-governmental organisations in Europe: точка 50 казва, че неправителствените организации трябва да могат да получават финансиране или нефинансова подкрепа „не само от публични органи в тяхната собствена страна, но и от институционални или индивидуални дарители, други държави или международни агенции.“

[2] OSCE/ODIHR and Venice Commission: Joint Guidelines on Freedom of Association, 2014: „Сдруженията трябва да са свободни да търсят, получават и използват финансови, материални и човешки ресурси, независимо дали местни, чуждестранни или международни, за да постигат своите цели. В частност, държавите не трябва да ограничават или блокират достъпа на сдруженията до ресурси заради националността или страната, от която произхождат тези ресурси, нито да стигматизират тези, които получават ресурсите. Тази свобода може да бъде ограничавана само заради изискванията на закони, които се отнасят до митнически въпроси, валутен обмен, предотвратяване на прането на пари и тероризъм, както и законите свързани с прозрачността и финансирането на изборите и политическите партии, доколкото самите тези ограничения не противоречат на международните стандарти за правата на човека“ (т. 32).

[3] Из мотивите на вносителите на законопроекта.

назад