cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

Надя Шабани: В случая "Хелп карма" е ключово хората с каузите да кажат дали са измамени

12 Ноември 2020

Публикуваме интервюто на журналиста Светлана Георгиева с директора на БЦНП Надя Шабани по темата с "ХелпКарма". Текстът е публикуван без промени:  https://www.dnevnik.bg/intervju/2020/11/12/4137864_nadia_shabani_v_sluchaia_help_karma_e_kljuchovo_horata/

 

Разследването на Мария Цънцарова от bTV за платформата за дарения "Хелп карма" постави конкретни въпроси за това как се разпределят парите на дарителите и как функционират подобен тип инициативи. От медията обещават още части на разследването, а от платформата разпространиха позиция, че репортажите са манипулативни. Ключовият въпрос е имат ли право неправителствените организации, работещи в обществена полза, да получават процент от средствата, които постъпват при тях от дарители, могат ли да ги използват за високи заплати, които надминават дори заплащането на подобни длъжности в бизнес сектора, както и да дават вътрешен заем за покупка на жилище.

За правилата, по които работят фондациите в обществена полза, и как се осъществява отчетността и прозрачността им се обърнахме към Надя Шабани, директор на Българския център за нестопанско право. Тя има магистърска степен по право от Софийския университет и специализация по международно право и международни организации. Работи в БЦНП от основаването му през 2001 до 2009 г., като се връща отново през 2012 г. В промеждутъка е председател на Държавната агенция за закрила на детето. В БЦНП работи по въпроси, свързани с учредяване на НПО, публично-частни партньорства, добро управление и социално договаряне. Предоставя помощ и съдействие на държавни служители на централно и местно ниво, адвокати, професионални групи, дъщерни организации и доставчици на социални услуги за разработване на политики, стратегически документи, изготвяне на промени в законодателството и оценки на въздействието в социалната сфера.

Репортажът за това как собствениците на платформата за събиране на дарения "Хелп карма" са си раздавали големи заплати, включително вътрешен заем за жилище, предизвика силно възмущение. Да започнем с това - само морален ли е проблемът, или има индикации и за закононарушение, а може би и престъпление?

- Всички се надяваме разследващите и контролиращите органи да направят обективна проверка - прокуратурата се е самосезирала, това е единствено органът, който може да провери дали има или няма престъпление, данъчните вероятно ще проверят отчетността на организацията.

 

Има едно положително нещо, което можем да отбележим - бързият критичен обществен отзвук и ангажираност към темата. Това е може би най-силният инструмент за контрол.

В този казус има няколко линии, които заслужават специално внимание:

Правната изрядност на този казус: от една страна, набирането на средства в името на определена кауза създава сложна връзка на отношения, които включват най-малко три страни: надарен, който търси подкрепата и от името на който се събират парите, посредник (в случая платформата), който се ангажира с активното търсене на дарители, и дарителя/ите. Не може да се отрече, че тази платформа явно е давала възможност за бърза връзка между дарители и нуждаещи се от тяхната помощ чрез удобен способ (иначе нямаше да се включат толкова много дарители). И тук трябва да си зададем следните въпроси:

а) доколко от правна гледна точка отношенията между тези три страни са били изрядни, всяка страна е била защитена и другата не се е възползвала от нея,

б) доколко този процес не е нарушавал конкретни закони и правила.

По първата тема, за да сме коректни, за дарителите трябва да има повече и по-ясна информация какъв е процесът не само на даряване, а къде и кога ще бъдат прехвърлени ресурсите, каква е таксата и кога ще бъде удържана. И това трябва да не е забито на последния ред от общи условия от 20 страници, а лесно достъпно и видимо. Също така трябва да е ясно дали и колко средства от направените дарения отиват за издръжка на организацията и за какво.

Много е важно тези, които търсят подкрепа за каузите си, какво са получавали, как са били информирани и пр. Според мен техните отговори ще бъдат ключови, за да се прецени дали реално е имало правни нарушения или престъпления (например измама). Това ще разследват вероятно органите.

Иначе доколкото събирането на дарения, макар и чрез друго лице/инструмент, не е забранено, това е добра практика по света и у нас (да не забравяме, че толкова много каузи на платформата означава, че хората са били доволни и са търсили този начин на подкрепа, виждали са надежда) - това са частни отношения и дарителят сам решава. Ако посредникът е гражданска организация (а не например физическо лице, каквито има много случаи), това е по-голяма гаранция за отчетност, тъй като има не малко изисквания към отчетността на НПО. Сега има призиви да се дарява директно, но каква е гаранцията за дарителят в този случай, че със средствата няма да се злоупотреби? Даже имахме и такива случаи в миналото (мисля, че беше случая на Мануела Горсова). Именно посредникът и неговата прозрачност трябва да гарантират правилното набиране и изразходване на дарения.

По правните въпроси, свързани с организацията, ми направи впечатление, че макар и организация в обществена полза, която по закон се налага да има върховен колективен орган, всъщност цялата власт е концентрирана в учредителя и неговите еднолични решения.

 

Втората важна линия - почтено ли е, морално ли е това, което е правила организацията? Дали са използвали пари, дарени за конкретна кауза, за собствената си издръжка, или тя е била покривана от обявените 5% комисионна или направените дарения за самата "Хелп карма"? Част от служителите й да вземат подобни заплати, или да си раздават заеми.

Другият въпрос е дали 80 000 на месец е оправдана заплата за това, което е правил въпросният директор, или пък дали е морално, при положение че се набират пари за дарения за нуждаещи се. Спомням си лятото, когато публикуваха декларациите на шефовете на болници в България - тогава бе поставен същият въпрос, макар и законно, морално ли е. Според мен дори и по стандартите в ИТ сектора тази заплата е далеч над средната за подобни специалисти.

Освен това тази история с медицинския съвет остана неизяснена - обявен, но не е ясно дали е извършвал дейност. Ако се окаже, че въобще не е функционирал, че само проформа са сложени имената на тези хора там - това също е заблуждение към дарители и търсещите помощ.

 

Допустима ли е от закона печалба от дейността на фондациите, работещи в обществена полза? Как е регулирано това?

- Фондациите са един от двата вида граждански организации в България. Другите са сдруженията. Те са субекти на частния сектор и, честно казано, са доста по-сериозно регулирани от търговците (търговските дружества). Неслучайно фирмите са над 800 000, а фондации, сдружения и читалища - около 50 000, от които активни не повече от 20 000. Фондациите и сдруженията могат да имат печалба, но могат да я използват единствено за постигане на целите си, т.е. за мисията си.

 

Какви са изискванията за отчетност?

Накратко: всяка година подават отчети пред Националния статистически институт (НСИ), Националната агенция за приходите (НАП) и Агенцията по вписванията (АВ).

Организациите в обществена полза имат повече задължения и забрани:

• Техният годишен отчет включва: • съществените дейности, изразходваните за тях средства, връзката им с целите и програмите на организацията и постигнатите резултати; • размера на безвъзмездно полученото имущество и приходите от другите дейности за набиране на средства; • размера, стойността и целите на получените и предоставени дарения, както и данни за дарителите; • финансовия резултат.

• Също така не могат да сключва сделки със свързани лица, освен ако не са в очевидна полза или при публично обявени условия (ето тук заемът към служител в "Хелп карма" може да се окаже, че противоречи на ЗЮЛНЦ).

• На определени групи свързани лица не могат да се предоставят безвъзмездно средства, освен ако не е взето решение с мнозинство 2/3 от върховния орган. Тези групи лица са:

1. лица от състава на другите му органи и техните съпрузи, роднините им по права линия - без ограничение, по съребрена линия - до четвърта степен, или по сватовство - до втора степен включително;

2. лица, били в състава на управителните му органи до 2 години преди датата на вземане на решението;

3. юридически лица, финансирали организацията до 3 години преди датата на вземане на решение;

4. юридически лица, в които посочените лица в т. 1 и 2 са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения;

5. политически партии, в ръководните и контролните органи на които участват членове на ръководни и контролни органи на юридическите лица с нестопанска цел.

 

Юридическите лица с нестопанска цел също така могат да извършват свързана с мисията стопанска дейност, но натрупана печалба не може да бъде разпределяна (като дивидентът при търговците),а остава в организацията и се реинвестира в дейността.

И ако всички тези правила за отчетност и вземане на решения бъдат нарушени, организацията може да бъде санкционирана, лишена от статут в обществена полза, а дори може да бъде поискано прекратяването й, като извършваща дейност противоречаща на закона. Тоест виждаме, че правила има, сега, когато се извърши обективна и безпристрастна проверка и се види резултатът, могат да се предприемат действия.

В правовата държава трябва да имаме добри правила, чието действие в случай на нарушение да бъде възстановено, а нарушителите да получат санкция от съдебната система и справедливостта да бъде възстановена. Нарушенията на правилата не трябва да водят до въвеждане на забрани или свръхрегулации, защото това също става предпоставка за нови нарушения, а и се накърнява и свободата на действие на хората и техните организации.

Като юрист, който в последните 20 години се занимава с развитие на законодателството, мога да кажа, че не трябва да имаме всеки път уклон към свръхрегулиране, защото накрая се стига до абсурди, които дори не могат ефективно да бъдат контролирани. Аз вярвам, че освен добрата правна рамка могат да работят добрите примери и практики, които себерегулират дадени сфери и сектори. Това е като имунния отговор - сам и най-добре категорично да отхвърлиш вредителите и недобрите.

 

Проблем ли е, ако дарители са били щедри с платформата? Тоест съгласили са се да дадат определен процент от дарението си?

- Дарителската култура в България се развива. Все повече хората се чувства ангажирани към проблема на другия и са готови да се включат в неговото решаване - с пари, доброволчески труд. Затова от моя гледна точка щедростта на дарителите не е проблем, а трябва да се насърчава.

Също така смятам, че хората трябва да даряват именно на други хора и на организации, а не на държавата, която е длъжна да разпределя публичния ресурс по друг начин. Покрай казуса на "Хелп карма" се заговори за фонда за лечение на деца в чужбина. Много се надявам да не се смесват темите:

Първо, държавата в лицето на институциите и властите (законодателна и изпълнителна) следва да се погрижи за адекватния достъп до здравна грижа въобще (което всички виждаме сега, че е колапс и не е сигурно какъв достъп въобще има).

Второ, фондът за лечение в чужбина е супер шанс за някои деца, които в България не могат да получат помощ, но не трябва да остава единственият. Това, което трябва да се прави, е да се развие българска детска здравна грижа, да се направи детската болница и пр.

И трето, да не вземем сега да кажем, че фондът трябва да събира даренията на частните дарители? Там се разходват публични ресурси, подобни кампании трябва да могат да помагат за подобни неща, където публичните ресурси се се провалили, а не да ги замести.

 

Трябва ли гражданските организации да изнемогват с минимални заплати, когато работят в обществена полза? Как да се постигне балансът? Донорите контролират ли заплатите в сектора?

- Гражданският сектор е многообразен и в него работят или се включват различни професионалисти. Разбира се, че техните заплати не са еднакви и няма как да бъдат.

Сигурно от тези 20 000 активни организации само около 2000 - 3000 имат постоянни екипи, които имат наети лица на трудови договори или с друга постоянна заетост. Всичко друго е доброволци, хората, които от време на време се включват и пр. Но тези, които работят постоянно, трябва да имат достойно заплащане. Приемането на сектора като сиромашки е невярно и некоректно. И сравнението следва да се направи по професии, в сравнение с бизнес сектора и държавния сектор.

Мога да ви уверя, че сравнено с бизнеса, заплатите са много по-ниски - заплатите на юристите, комуникаторите, финансистите, счетоводителите в гражданския сектор е в пъти по-малко от бизнеса. Спомням си последното ми интервю с млад юрист, който беше кандидатствал при нас, идваше от една кантора, убеждаваше ме, че иска с каузи да се занимава, че й е писнало в корпоративния свят. Харесахме се. Като чу заплатата, ми каза, че е млада, планира семейство и ми пожела успех с каузите.

За ИТ не знам, по принцип в сектора няма много наети такива именно защото те са много добре платени и въобще не влизат в рамките на нашите бюджети. Общо взето, поради липсата на финансиране в сектора, ако въобще има екип, това са малки екипи (10 души екип се води голяма организация) и ресурсите са за най-необходимото.

Но е неадекватно да се говори, че понеже се занимаваме с граждански каузи, не трябва да се вземат заплати или те трябва да са минимални. Това ще доведе до това, че ще намалеят значително активните организации и професионализмът на това, което правят. Просто много хора ще се преместят в друг сектор. Трябва да си го кажем - бедна държава сме, ако искаш да живееш достойно, трябва да работиш по 10 часа и много време за допълнителни про боно неща не остава.

 

Доколко трябва да бъде прозрачна една дарителска кампания? Имаме ли право сега всички ние да надникнем в документите на "Хелп карма" и да се информираме дали парите са харчени по предназначение?

- Те много неща се виждат в отчетите им, които са публикувани. Голяма част от информацията в разследването на практика идва от самите отчети, които са публични, т.е. и сега има изисквания за прозрачност, които дават възможност да се следят определени показатели.

Но самите "Хелп карма" следва да представят максимално много публични доказателства (не само позиции) - опровержение в своя полза. Защото дори и прокуратурата и данъчните да не намерят нарушения, името е толкова засегнато, че не знам как ще продължат работа. Така че силно им препоръчвам да споделят повече конкретни факти около своя казус. Разбира се, със спазване на правилата за защита на личните данни на дарители и надарени, ако не са се съгласили да бъдат публично оповестени.

 

Кой контролира тези организации и възможно ли е контролните органи да проспят случай, в който за по-малко от три години една НПО започва да върти милиони, какъвто е случаят с "Хелп карма"?

- Това, че тази организация е събрала над 20 000 000 за три години, не е лошо само по себе си. Хората в България често имат нужда от подкрепа, търсят я, други хора откликват- това е само добре. Въпросът е, както изяснихме, това да е направено в рамките на закона и по почтен начин.

Има си ясни правила и ред за публичност в Агенцията по вписванията, включително в регистрите на ЮЛНЦ. Проверяват данъчни и ако има сигнал - прокуратурата. Разбира се, могат да се включват и други контролиращи органи като ДАНС за проверка за мерките за изпиране на пари и финансирането на тероризма.

Демократично е да мислим за гражданското общество като независимо, но не над закона, и затова, ако го наруши - носи си последиците, като всички останали, без обаче да има "специален режим" на контрол и подчинение.

 

Мнозина са на мнение, че въпреки всичките си недостатъци тази платформа е помогнала на много хора да съберат пари и да спасят живота на близките си. В този смисъл какви ще са ефектите от скандала - върху болните хора, върху дарителите и върху целия неправителствен сектор?

- Според мен най-голямата защита или най-тежкото обвинение ще дойде именно от гласовете на тези, които са търсили подкрепа от платформата. И когато чуем тяхната версия, тяхната история - дали са получили тази подкрепа, колко честно и почтено е било това, ще се изясни картината. Всички очакваме този глас.

А дали тази новина и дискусия ще навреди на дарителската култура и гражданския сектор, който се опитва да я стимулира, да задвижи хората да се включват в различни каузи и мисии? Вниманието е заострено към тази тема. Ако гражданските организации покажем, че подобни казуси са по-скоро изключение, че се спазват добри практики и правила, гражданският сектор няма да загуби. Но ако сме пасивни, ако просто си кажем "всички са маскари", не само секторът ще загуби, а всички. Защото гражданските организации са организациите на хората, един инструмент да бъдем активни и ангажирани.

 

Опасявате ли се, че този случай ще бъде използван, за да се сложи под контрол гражданският сектор, както управляващите вече поискаха - а именно създадената да контролира хората във властта антикорупционна комисия да получи власт и върху неправителствения сектор?

- Да, това най-много ме притеснява. Всъщност не ме притеснява критичността и реакцията на хората, тя е съвсем оправдана. Това, което ме притеснява повече, е политическият популизъм и залитане, което може да се възползва от този казус и да реши, че е това е удобният момент да се опита да постави на колене гражданските организации. Това няма да е уникален сценарий, виждали сме го по нашите ширини и в някои държави на изток от нас. Ще е адски удобно преди идващите избори.

Надявам се, ако има такава атака, да удържим и да останем в полето на демократичността и плурализма.

назад