cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

НПО и предоставянето на услуги според Индекс за устойчивост 2017

31 Октомври 2018

НПО развиват и предоставят услуги в множество сфери на обществена дейност – социални услуги, образование, култура, спорт, експертни дейности като анализи, консултации, проучвания. Според индекса за устойчивост на НПО през 2017 г. България получава оценка 3.1 по отношение на възможността на гражданските организации за предоставяне на услуги.  Все още част от тези услуги се финансират от дарения и проекти, особено по-специфичните, свързани с опазване на околната среда и права на човека. Друга част от услугите са платени и съобразени с конкретните потребности на пазара.  Тъй като възможностите за финансиране в НПО сектора все още са ограничени, често част от услугите, които предлагат организациите, са срещу заплащане на такси. Все по-голяма популярност придобиват и алтернативните източници на средства, каквото е социалното предприемачество. Организациите проявяват все по-голям интерес и желание за усъвършенстване в тази посока, за което свидетелстват и резултатите от програмата „Предприемачество за нестопански организации“ на Българския център за нестопанско право (кандидатите през 2017 г. бяха 84, сравнено с кандидатите през 2016 г. - 59 НПО).

Политиката на държавата и конкретната правна рамка в областта на възможностите за договаряне на различни услуги също е от голямо значение. Едно от най-големите постижения в социалната сфера е предвидената възможност за възлагане на социални услуги към частни доставчици през 2002-2003г. Oттогава досега над 20% от социалните услуги се предоставят от частни доставчици, в най-голяма степен НПО. Това е един от най-успешните примери за децентрализация на предоставянето на публични услуги в България. Но съществуват и други примери. Възможността за възлагане на дейности в образованието чрез центровете за личностно развитие съществува като законова възможност от две години, но на практика все още не се случва. Пример за неясната политика по отношение възлагането на публични услуги на НПО е неотдавнашното решение на компетентните органи за отпускането на шест общини на 1 млн. лева за всяка, с които те да развият социални услуги, вместо да използват НПО като доставчик. В закона за здравето съществува възможност за възлагане на интегрирани здравно-социални услуги към доставчици на социални услуги (най-често НПО), но и тази мярка на практика досега не се реализира.

Международният индекс за устойчивост на НПО за 2017 г. в сферата на предоставянето на услуги – най-нисък и най-висок показател

На международно ниво, предоставянето на услуги от НПО среща най-сериозни затруднения в Азербайджан. Там законодателните ограничения, особено наложените през 2015 г. изисквания за регистрация на договорите за услуги, принуждават НПО да предоставят услуги непряко, чрез свързани търговски организации или физически лица, което се отразява негативно върху прозрачността и отчетността на тяхната дейност. Още повече, предоставените така услуги са в тясно специализирани области, имат предимно експертен характер и отговарят на нуждите на донорите или клиентите, за които са предназначени, а не на местните общности и ползватели. Правителството възлага някои договори за предоставяне на определени услуги на НПО, но това принципно се прави при закрита и непрозрачна процедура, а доставчици са предимно подкрепящи правителството граждански организации. Освен това, НПО рядко предоставят услуги срещу заплащане, поради утвърденото в обществото разбиране за безвъзмездния и некомерсиален характер на тяхната дейност, както и поради неплатежоспособността на техните ползватели.

С най-добри показатели в сферата на предоставяне на услуги от НПО са Естония и Полша. В Естония, например, предоставянето на услуги обхваща всякакви сектори на обществения живот. Също така, НПО добре познават потребностите на пазара от услуги и това позволява на някои от тях не само да покриват разходите си, но и да изкарват печалба, която да реинвестират в своето развитие. В Полша на местно ниво органите на власт все повече се доверяват на НПО като доставчици на услуги и разработват система за сключване на договори за предоставянето на такива. Децентрализацията на управлението позволява на местната власт да управлява основните социални услуги, макар че обикновено делегира на НПО тези от тях, които не са толкова доходни. Освен това, по-голямата част от средствата по проекти, финансирани от европейските структурни фондове, се администрират на регионално ниво, което кара бенефициентите, включително гражданските организации, да започнат да обръщат повече внимание на нуждите на местните общности.

Развитие в сферата на предоставянето на услуги от НПО в България:

  • Проектът на Закон за социалните услуги (ЗСУ)

Към момента Министерството на труда и социалната политика (МТСП), след дълги консултации и обществено обсъждане, публикува нов проект на Закон за социалните услуги, в който е залегнало ново разбиране за тяхната роля. Досега социалните услуги се регламентираха преди всичко като конкретни места за настаняване – физическата инфраструктура. Сега се прокарва разбирането за дейности с цел превенция или преодоляване на социалното изключване, както и упражняването на основни права, които хората имат, и подобряване качеството на живот. Една от основните цели на законопроекта е да се облекчи достъпът до социални услуги чрез премахване на формалностите. Законът изрично въвежда като водещ принцип насърчаването и развитието на публично-частното партньорство при предоставянето на услугите. Освен че се запазва досегашният ред за възлагане чрез кмета на съществуващи социални услуги, се предлага и възможност общината да възложи на частен доставчик предоставянето на  услуга, която не може да създаде сама. Въвеждат се две нови възможности за договаряне – съвместно предоставяне чрез конкретен договор или възможност всеки от партньорите да предостави конкретно финансиране или имущество (смесено финансиране). С тези предложения се прави сериозна заявка за развитие и разширяване на формите на партньорство в предоставянето на социални услуги и подкрепата за уязвими групи между местните власти и доставчиците на социални услуги.

  • Споразумението за сътрудничество за постигане на социална закрила и включване чрез социални услуги

Друг добър пример за партньорство и диалог, но на местно ниво, е Споразумението за сътрудничество за постигане на социална закрила и включване чрез социални услуги между Столична община и НПО. То бе официално подписано на 21 август 2017 г. и към него се присъединиха над 20 организации, които предоставят социални услуги на територията на столицата за различни уязвими групи хора. Споразумението е прецедент в практиката по прилагане на механизма за социално договаряне, въведен в България през 2003 г., и е първото по рода си за нашата страна. Основната му цел е да подобри взаимодействието между общината и доставчиците на социални услуги, като предвижда ясно регламентирано поемане на ангажименти от двете страни в процеса в няколко сфери. Предвижда се активен обмен на информация между доставчиците и общината, което да намали бюрократичната тежест върху потребителите на услугите, да направи предоставянето на грижата по-навременно, както и да помогне за по-адекватното планиране на нуждите и услугите. Заложено е и разработването на механизъм за мониторинг на качеството на договаряните социални услуги, който да надгражда установените в Закона за социално подпомагане правила. Не на последно място, бе включен и ангажиментът на общината да създаде общински фонд за иновации в социалната сфера, който да помогне на доставчиците да развиват своя капацитет и да пилотират нови и модерни решения в грижата за хората.

 

Заглавна снимка -  Designed by Jannoon028 / Freepik

назад