cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

НПО на ръба на финансовата (не)устойчивост

24 Октомври 2018

2017 година се оказа доста предизвикателна за оцеляването на гражданските организации в страната. Според Индекса на устойчивостта на неправителствените организации в България през 2017 г. (Индексът) страната ни получава оценката 4.5 от общо 7(1) в категорията „Финансова устойчивост на НПО“, с което по този показател България се нарежда редом до страни като Албания, Косово и Молдова.

Данните от Индекса за 2017 г. посочват, че през изминалата година финансовата устойчивост на гражданските организации в страната се е влошила в сравнение с резултатите от 2015 г., когато България получи оценката 4.3. Този спад доведе до засилване на обратния феномен – по-устойчива се оказа зависимостта на НПО от проектното финансиране, което през изминалата годината стана още по-ограничено. Според информацията в Индекса, отчетеното влошаване на финансовата устойчивост на НПО се дължи на няколко основни фактора:

  • Липсата на големи грантови програми като Европейското икономическо пространство (ЕИП)/Норвежки финансов механизъм и Българо-швейцарската програма за сътрудничество, които след 2016 г. преустановяват отпускането на безвъзмездни средства за НПО.
  • Държавното финансиране за граждански организации от националния бюджет остава ограничено – субсидии се предоставят основно на конкретни видове големи организации.
  • Органичен остава броят на действащите оперативни програми с финансиране на Европейския съюз за подкрепа на инициативи на НПО.
  • Размерът на корпоративните дарения постепенно намалява. Отчита се генералната тенденция големи компании приоритетно да подкрепят проекти с видими резултати в краткосрочен план.
  • Зачестяват отрицателните медийни атаки срещу гражданския сектор, което рефлектира върху техния имидж и доверието на компаниите.

Положителна тенденция са отпуснатите средства за проекти на НПО от някои от общинските бюджети. Пример са: създаденото в Европейската младежка столица – Варна - отделно юридическо лице с нестопанска цел за предоставяне на средства за инициативи на НПО, създадените местни фондове за граждански инициативи в Кърджали и Монтана, продължаващите финансиращи програми „Европа“ и „Култура“ на Столична община. Положителна е статистиката и при даренията, направени от граждани, с които са били подкрепени различни каузи на гражданския сектор. Най-големи дарители за НПО, обаче, остават няколко чуждестранни организации. Също така, НПО се опитват да осъществяват стопански дейности, свързани с мисията им, но все още това не е съществен източник на приходи за повечето организации.  

Дългият път между България и Естония

Първенец в осигуряването на най-добра среда за финансова устойчивост на местните граждански организации през 2017 г. остава Естония с оценка от 2.4., следвана от Република Чехия (3.0) и Полша (3.0), а страната с най-влошено финансово състояние на гражданския сектор се оказва Азербайджан с оценка 6.6., до която се нарежда и Беларус с оценка 6.4. Тази статистика е отразена в Индекса за устойчивост на гражданските организации от Централна и Източна Европа и Евразия  за 2017 г. (2), който изследва състоянието на неправителствения сектор в 24-те държави от тези региони в 7 основни категории (3)

Любопитен факт е, че Естония успява да запази стабилно високото ниво на финансова устойчивост на гражданския си сектор от 2013 г. насам и то на фона на почти липсващи възможности за международно финансиране и грантови схеми. На какво се дължи този успех?  До голяма степен публичното финансиране от държавните институции продължава да бъде основният източник на средства за организациите на гражданското общество.

Докато в България все още очакваме да стартира дейността на държавния Фонд за подкрепа на граждански инициативи с одобрен бюджет за 2018 г. в размер за 1 милион лева, то в Естония от години Националната фондация за гражданско общество (NFCS) предоставя безвъзмездни средства за проекти в почти всички области, в които работят НПО. Фондацията е държавно финансиран фонд на гражданското общество в Естония с бюджет почти 3,5 милиона евро.

В прибалтийската страна се наблюдава тенденция за увеличаване на даренията, направени от частни лица, за разлика от корпоративното дарителство, което не се променя като ръст. Естонските НПО все повече набират средства чрез метода краудфъндинг. Таксите за членство, приходите от предлаганите продукти и услуги и наемът от активи допълват доходите на повечето НПО от Естония за разлика от НПО в България, при които постъпленията от стопански дейности и членски внос не са съществен източник на приходи за повечето от тях. Естонските социални предприятия, също като българските, разполагат с много малко алтернативни източници на финансиране, но въпреки това действат доста успешно.

На другия полюс застава Азербайджан, чиито местни НПО продължават да срещат все по-сериозни предизвикателства пред финансовото си оцеляване. По данни от Индекса през 2017 г. нито една донорска институция или международна организация не успява да преодолее тежката административна процедура в страната за одобрение на чуждестранни донори. В алтернативен канал за легално получаване на чуждестранни средства от НПО в Азербайджан се превръща практиката за извършване на дейност посредством свързани търговски организации или по индивидуални договори за услуги между чуждестранни организации и местни представители на НПО.       

Държавното финансиране в Азербайджан по същество е единственият останал източник на безвъзмездни средства за местните НПО. Държавните субсидии се разпределят чрез редица национални източници като Държавния съвет за подкрепа на НПО под егидата на президента, Националния фонд за наука, Младежкия фонд и отделни министерства. През 2015 г. страната приема изключително рестриктивни правила за извършване на дарения, които почти убиват местната филантропия. Новите ограничения върху касовите операции, в сила от 2017 г., възпират достъпа на НПО до дарения, паричните дарения в брой се ограничават до 200 Azn (около 117 щатски долара).

И все пак – светлина в тунела има!

На фона на ситуацията в други страни положението на гражданския сектор в България изглежда по-добре. Положителна новина за българските НПО през 2018 г. беше откриването на дългоочакваната процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Повишаване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики и законодателство“ по Оперативна програма „Добро управление" (ОПДУ), съфинансирана от Европейския социален фонд. Общият размер на безвъзмездното финансиране по процедурата е 10 млн. лв. при максимален размер на помощта за проект – до 90 хил. лв. Основни допустими кандидати са юридическите лица с нестопанска цел, извършващи общественополезна дейност, и мрежите/коалициите/платформите на НПО в обществена полза.

През 2018 в България действат 3 грантови програми с национален мащаб на големи компании, които дават шанс както на големи и утвърдени организации, така и на малки и новосъздадени НПО за реализиране на мащабни инициативи из различни краища на България. Програмата VIVACOM Регионален грант от 2015 г. подкрепя местни инициативи на НПО до 5000 лв., които са важни за общността, като заедно с това помага на организациите да развият своя капацитет. Програмата се разви във важен момент за бъдещето на гражданския сектор - в ситуация на силно ограничен достъп до финансиране (през 2016 г. и 2017 г.), когато броят на финансиращите програми намалява. Скорошно изследване в НПО сектора сочи, че хората предпочитат да подкрепят предимно местни инициативи. Скоро след стартиране на Регионалния грант се развиха други две сходни програми – грантовете на Telus и Lidl. Всяка година Общественият борд на TELUS International в България разпределя сумата от 150 000 лева между социално значими проекти, предлагащи решение за проблеми в сферата на здравеопазването, образованието и опазването на околната среда. Максималното финансиране, което една организация може да получи от Борда, е до 7500 лева. Програмата „Ти и Lidl“ стартира през 2017 г., за да подкрепя социално значими проекти на НПО. Одобрените идеи получават финансиране в размер до 10 000 лв.

Възможности за финансиране на стопански инициативи за развиване на социално предприемачество от НПО заедно с провеждане на обучения за повишаване на капацитета им дават и различни програми на граждански организации, сред които са програмата „Предприемачество за нестопански организации“ на Български център за нестопанско право, инициативата „Промяната“ на Нова Броудкастинг Груп в партньорство с Фондация Reach for Change Българияна фондация Reach for Change и др.

През юни 2018 г. на публична среща се представи Фонд Активни граждани (Active Citizens Fund), който е част от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021, финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Очаква се Фондът да се открие до края на годината, с което да подкрепи дългосрочната устойчивост и капацитета на гражданския сектор, укрепвайки неговата роля в насърчаване на демократичното участие, активното гражданство и човешките права.

И през 2018 г. проблематична за финансовата устойчивост на НПО остана темата за правилото за минималната държавна помощ (de minimis), когато се отнася до нестопанските инициативи на НПО. През април 2017 г., водещи експертни организации, сред които и Български център за нестопанско право, за пореден път повдигнаха въпроса пред Министерството на финансите за това как трябва да се третира правилото за de minimis по отношение на нестопанската дейност на НПО и изискаха предприемането на мерки по темата, но без резултат. Къде е проблемът? Практиката досега показва, че оперативните програми поставят финансиращите програми под режима на държавните помощи и съответно прилагат правилото за de minimis (максимален размер за получаване на безвъзмездни следства до 200 000 евро за 3 години), без да правят разграничението дали се финансират типични граждански инициативи, нестопански по своя характер. По този начин продължават да се затрудняват инициативите в подкрепа на гражданското участие, смисъла за политики и реформи чрез граждански диалог.

Въпреки всичко – светлина в тунела има и е напълно възможно някой ден да постигнем резултатите на Естония. Но дотогава трябва да се научим как да търсим тази светлина, да я изискваме и да работим за нея.

 

 

 
1. Съгласно оценителната система на Индекса 1 е най-висока оценка, а 7 – най-ниска оценка.

2. 2017 Civil Society Organization Sustainability Index for Central and Eastern Europe and Eurasia. 21st edition – September 2018

3.  „Правна среда“, Организационен капацитет“, „Финансова устойчивост“, „Застъпничество“, „Предоставяне на услуги“, „Инфраструктура“ и „Обществен престиж“.

назад