Много хора са песимисти, че Съветът за развитие на гражданското общество ще изпълни целите, за които се създава – да събира важна информация за развитието на неправителствения сектор, да увеличава и усъвършенства механизмите за взаимодействие между държавата и гражданските организации, да дава становища по нормативни актове от значение за гражданските организации и др.
Песимистите се опасяват, че Съветът ще стане конформистко място, където послушни организации ще легитимират държавната власт, или пък ще се превърне в безсмислен орган, в който ще се чуват традиционните оплаквания на граждански организации, без това да предизвиква някакви действия. Задават се и въпроси като „За какво му е въобще на гражданското общество или на гражданските организации да имат Съвет с участие на държавата? Не пречи ли това на независимостта им?“ и т.н.
Всяка версия е възможна, но ние искаме да представим по-оптимистичен поглед върху бъдещето на Съвета. Основание за това ни дават примерите за успешно сътрудничество между държава и граждански организации в България:
1. От 2010 г. до 2019 г. Общественият съвет към Фонда за лечение на деца в чужбина беше изключително успешен инструмент за граждански контрол в процеса на вземане на решение за една важна тема – достъпа на деца до животоспасяващо лечение в чужбина. Липсата му вече се усеща ясно от родителите на децата, които се нуждаят от лечение.
Представители на Обществения съвет към Фонда за лечение на деца
по време на протест в подкрепа на Фонда.
2. Националната стратегия „Визия за деинституционализацията на децата в Република България“ беше изработена през 2009 г. заедно с граждански организации. Благодарение на нея се прие първият План, който обезпечи старта на най-голямата реформа за децата в домовете (не само в България, но и в Европа).
3. В Народното събрание Общественият съвет към Комисията по взаимодействие с гражданските организации е трибуна за гласа на гражданите, когато се обсъждат различни закони, проектозакони и граждански инициативи (напр. промените в ЗЮЛНЦ от 2016г. и последващото им прилагане, проектозакона за доброволчеството и пр.).
Заседание на Обществения съвет, март 2016 г.
4. През 2018 г. седемдесет и четири граждански организации успяха да инициират промяна в Закона за мерките срещу изпирането на пари, за да не доведе той до необосновано ограничаване правото на сдружаване. Примерът показва, че когато има обединение на организациите и ясни искания, стъпващи на знанието, опита и нуждите на хората, институциите се включват в дебат и се ангажират с конкретни действия.
Обществен дебат между граждански организации и местната власт в Столична община.
Ето и два примера от други държави
1. В Естония Стратегията за развитие на гражданските организации (Estonian Civil Society Development Concept, 1999 г.) е резултат от дълъг обществен дебат, а прилагането ѝ включва постоянен анализ какво трябва да се подобрява. Стратегията е и в основата на дейността на Естонската фондация за развитието на гражданското общество.
2. В Хърватия институционализацията на сътрудничеството между НПО и държавата започва със създаването на Правителствена служба за връзки с НПО, а впоследствие е създаден Съвет за развитие на гражданското общество, който работи в сътрудничество с правителствената служба. През 2006 е приета първата Национална стратегия за създаване на благоприятна среда за развитие на гражданското общество (National Strategy for the Creation of an Enabling Environment for Civil Society Development), като в момента се изпълнява третият План за действие 2019 – 2023.
Съществуват и много документи на международни организации, които посочват ясно необходимостта от участие на държавата в подкрепата за развитието на гражданското общество, например:
Както казахме в началото, всяка версия за бъдещето на Съвета и развитието на гражданското общество в България е възможна. Ние вярваме в оптимистичната. Въпрос на избор и на потенциал!