cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

Оптимистично за Съвета за развитие на гражданското общество

28 Февруари 2020

​Много хора са песимисти, че Съветът за развитие на гражданското общество ще изпълни целите, за които се създава – да събира важна информация за развитието на неправителствения сектор, да увеличава и усъвършенства механизмите за взаимодействие между държавата и гражданските организации, да дава становища по нормативни актове от значение за гражданските организации и др.

Песимистите се опасяват, че Съветът ще стане конформистко място, където послушни организации ще легитимират държавната власт, или пък ще се превърне в безсмислен орган, в който ще се чуват традиционните оплаквания на граждански организации, без това да предизвиква някакви действия. Задават се и въпроси като „За какво му е въобще на гражданското общество или на гражданските организации да имат Съвет с участие на държавата? Не пречи ли това на независимостта им?“ и т.н.

Всяка версия е възможна, но ние искаме да представим по-оптимистичен поглед върху бъдещето на Съвета. Основание за това ни дават примерите за успешно сътрудничество между държава и граждански организации в България:

1. От 2010 г. до 2019 г. Общественият съвет към Фонда за лечение на деца в чужбина беше изключително успешен инструмент за граждански контрол в процеса на вземане на решение за една важна тема – достъпа на деца до животоспасяващо лечение в чужбина. Липсата му вече се усеща ясно от родителите на децата, които се нуждаят от лечение.

Представители на Обществения съвет към Фонда за лечение на деца

по време на протест в подкрепа на Фонда.

 

2. Националната стратегия „Визия за деинституционализацията на децата в Република България“ беше изработена през 2009 г. заедно с граждански организации. Благодарение на нея се прие първият План, който обезпечи старта на най-голямата реформа за децата в домовете (не само в България, но и в Европа). 

3. В Народното събрание Общественият съвет към Комисията по взаимодействие с гражданските организации е трибуна за гласа на гражданите, когато се обсъждат различни закони, проектозакони и граждански инициативи (напр. промените в ЗЮЛНЦ от 2016г. и последващото им прилагане, проектозакона за доброволчеството и пр.).

Заседание на Обществения съвет, март 2016 г.

4. През 2018 г. седемдесет и четири граждански организации успяха да инициират промяна в Закона за мерките срещу изпирането на пари, за да не доведе той до необосновано ограничаване правото на сдружаване. Примерът показва, че когато има обединение на организациите и ясни искания, стъпващи на знанието, опита и нуждите на хората, институциите се включват в дебат и се ангажират с конкретни действия.

 

Ние вярваме, че Съветът за развитие на гражданското общество може да ни даде:

  • Възможност за диалог и намиране на решения в дългосрочен план, не за гарантиране на гражданските свободи (защото те са гарантирани от Конституцията и от законите в България), а за добра среда, в която създаването на гражданска организация с приятели и съмишленици е лесно; в която свободно могат да се набират средства за инициативи; в която партньорството с организации от всички сектори е естествен начин на работа.

        Обществен дебат между граждански организации и местната власт в Столична община.

  • Възможност да се противодейства с добри примери, открит диалог и последователни политики на нарастващата обществена агресивност към гражданските организации. Практиката показва, че там, където държавата подкрепя гражданските организации, решенията и политиките са в много по-голяма степен обсъдени с хората и разпознати от тях, което ги прави по-добри и по-устойчиви.
  • Възможност за ясна и последователна държавна политика относно развитието на гражданското общество и участието му при вземането на решения.

 


Ето и два примера от други държави

1. В Естония Стратегията за развитие на гражданските организации (Estonian Civil Society Development Concept, 1999 г.) е резултат от дълъг обществен дебат, а прилагането ѝ включва постоянен анализ какво трябва да се подобрява. Стратегията е и в основата на дейността на Естонската фондация за развитието на гражданското общество.

2. В Хърватия институционализацията на сътрудничеството между НПО и държавата започва със създаването на Правителствена служба за връзки с НПО, а впоследствие е създаден Съвет за развитие на гражданското общество, който работи в сътрудничество с правителствената служба. През 2006 е приета първата Национална стратегия за създаване на благоприятна среда за развитие на гражданското общество (National Strategy for the Creation of an Enabling Environment for Civil Society Development), като в момента се изпълнява третият План за действие 2019 – 2023.


Съществуват и много документи на международни организации, които посочват ясно необходимостта от участие на държавата в подкрепата за развитието на гражданското общество, например:


 

Както казахме в началото, всяка версия за бъдещето на Съвета и развитието на гражданското общество в България е възможна. Ние вярваме в оптимистичната. Въпрос на избор и на потенциал!

Участвайте!

назад