cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

Перфектната рецепта за едно успешно социално предприятие

18 Юни 2021

Ремина Алексиева - студент по право в Нов български университет. Член и вицепрезидент академични дейности на ЕЛСА България - българския клон на асоциацията за европейски студенти по право. Завърших бакалавър психология и магистър по международна публична политика във Великобритания. Реших да се развивам професионално в България, а не във Великобритания, както бях планирала първоначално, защото съм на мнение, че ако човек е непримирим и иска да промени нещо към по-добро, може или да се възмущава от далече или сам да е двигател на промяната тук на място. Освен това вдъхновителите в страната ни са навсякъде около нас и упоритостта прави работата им още по-невероятна и значима. Това е нещо, което усещам по-силно у дома, отколкото навсякъде другаде.


В една петъчна сутрин на 28-ми май се озовах на финалната среща на социални предприятия с ментори от програмата по предприемачество на БЦНП Let’s Go.

Докато пиех сутрешното си кафе видях много усмихнати и ведри лица на екрана и това събуди у мен чувство на любопитство за това какво ни предстои. От коментарите на менторите усетих, че нямат търпение да чуят какво представителите на социалните предприятия са подготвили и да им дадат обратна връзка. Преди да започнем с представянията на идеите на предприятията, всеки от нас сподели една дума, която асоциира с това как се чувства относно срещата. Направи ми впечатление, че преобладаващото чувство за участниците беше любопитство за това каква обратна връзка ще им дадат менторите, но и любопитство към представянията на другите участници, идеите на някои от които те също чуват за пръв път в завършен вид. Моята дума безспорно беше вдъхновение, защото още когато видях колко мотивирани хора дават от времето и енергията си за нещо значимо, знаех, че това е нещото, което търся и аз. Всъщност на такива хора и предприятия се натъквам често в социалните мрежи, защото и аз имам интерес към много от техните идеи, но сега видях (макар и виртуално) лицата, стоящи зад идеите. Всичко ми се стори много по-истинско, непринудено, сякаш за тях тази мисия е в кръвта им.

По време на представянията се запознах с интересни хора от цялата страна, които ми се стори, че имаха толкова много плам по значението на идеите, за които говорят, че често дори надхвърлиха допустимото време за презентациите си. Други се бяха приготвили много умело, за да се вместят в двете минути, които имат, и успяха не само да предадат вдъхновението, но и да продадат идеята си, така че хем да е полезна за обществото, хем да покажат нуждата тя да е финансово устойчива в бъдеще. Чух най-различни интригуващи идеи, от такива, които целят да популяризират природата и културата на Балканите, до изработката на контейнери за разделно събиране в училища в България и изготвянето на уроци по кулинарство, които се явяват модерен подход в преследване на мисия за опазване на традициите и обичаите. Това ме накара да се замисля, как една на пръв поглед интуитивна и простичка идея, която на човек му хрумва от някаква потребност в обществото може да има потенциал да се превърне в нещо полезно и жизненоважно за хората. Идея, която да ги подтиква да стават за работа сутрин, да творят, било то гозби, свещи или поздравителни картички, и да ги кара да се чувстват полезни в тяхната общност.

Силно ме приземи обаче обратната връзка на менторите, които са хора с видимо богат професионален и житейски опит. Дори и една такава идея наистина да предоставя нещо различно на хората, тя все пак трябва да е финансово устойчива – трябва да функционира чрез принципите на бизнеса, за да може ефективно да предлага социалния си продукт, без това да пречи на предприятието да се издържа и да не попречи на подкрепата (във финансово и социално измерение) на хората, които допринасят за тяхната кауза. Също така освен социалното значение от идеята – например защо е важно предприемачи и ученици да се срещат, е важно да се представи и от какво имат нужда и защо. Например, много от предприятията, с които се запознах вероятно ще участват в конкурса “Най-добър бизнес план на НПО” на БНЦП, а и ще кандидатстват за финансиране на идеите си и другаде, за което предизвикателство те трябва да са подготвени. Част от обратна връзка на менторите беше точно такава – социалното послание трябва да се продаде на инвеститорите, за да може да бъде показана и добавената стойност на тяхната идея за пазара, как конкретният продукт или услуга -  уроци, ръчно направени свещи с кауза или нещо друго, посреща нуждите на този който го изработва или предоставя, на този който го купува и на всички нас - като общество.

Изненада ме колко вдъхновяващи хора има в България, които често професионално се занимават с нещо съвсем различно, но са решили да отдават остатъка от енергията си за нещо наистина значимо. Също така ме изненада нивото на детайл и усилия, които предприятията са положили, за да съществуват и до днес и да бъдат още по-успешни.

Всички тези идеи представляваха зрънцата на нещо много по-голямо, от което нашето общество има нужда, което постигна в пълен размер очакванията в думата ми вдъхновение в началото на срещата ни. Според мен младите хора като мен имат нужда от познанства и съвместна работа със социални предприятия. Имаме невероятния потенциал да допринесем към такива идеи с креативност, нестандартност и вътрешното чувство за будност - за това да се борим за нещата, които смятаме за важни, за нещата, които искаме да променим в нашата общност. Мисля, че комбинирайки мисията и целта на хората със социални предприятия, и нашата устременост, непримиримост и предприемаческо мислене, би помогнало на много други да намерят куража да се занимават със социално предприемачество. Освен вдъхновение, взаимно бихме обменили изключително богат опит и различна перспектива, намирайки нови решения на упорити обществени проблеми.

Като млад професионалист, който тепърва изгражда опита си, срещата с менторите и социалните предприемачи ме накара да осъзная какви са съставките за рецептата на едно успешно социално предприятие. Социалното предприятие само по себе си възниква с идеята да има някакъв принос - било то продукт или услуга - което да помага за решаването на обществено значим проблем, който има нужда от такава подкрепа. Например, това да осигурим на повече деца достъп до образование и възможности за изграждане на здрави социални връзки. Първата стъпка, която за мен е основополагаща за успеха на предприятието, е то да има значима кауза и ясни цели, с които да спомага за решението на този проблем. От друга страна, за решаването на този проблем, социалното предприятие ангажира в процеса на изготвяне на тази услуга и хора, които често са възпрепятствани от това да допринасят към пазара на труда. По този начин те стават част от  подкрепяща и вдъхновяваща общност, допринасяйки с тяхната визия, опит и умения. Втората важна стъпка за мен е именно създаването на такава подкрепяща социална общност, която стимулира креативните идеи, създава трайни приятелства и е устойчива на предизвикателствата, с които предприятието неминуемо ще се срещне. От срещата разбрах за пътя на всички социални предприятия в създаването на такава среда. Осъзнах колко е важно, особено след тази нелека година, която преживяхме, отново да съживим това истински да се свързваме с  различни от нас хора и заедно да намираме иновативни решения в отворен диалог. Третата съставка за успех са думите на менторите след всяко представяне на социалните предприемачи -   каква е добавената стойност на социалното предприятие, която заслужава подкрепа и финансиране? Какъв е устойчивият бизнес модел, с който това социално предприятие ще функционира за набирането на средства за каузата, която подкрепя? Тези думи определено събудиха предприемаческия дух у мен. Социалното предприятие не съществува отделно от другите предприятия, които работят с капитал, за да осъществят планиран оборот и печалби. То е мост между проблемите, които се нуждаят от решение, общностите, които имат нужда от подкрепа и крайните потребители, и са неразривно свързани с определен бизнес модел, който да осигури устойчивост на предприятието в това да изпълнява неговата мисия. 


Програма по предприемачество Let’s Go е начинът, по който ние, от Български център за нестопанско право помагаме на гражданските организации да намерят финансова устойчивост, но също така и да разказват своите истории и мисии по непринуден начин - през своите продукти и услуги с каузи. Първият етап от тазгодишното издание на програмата завърши. Екипи на 10 граждански организации преминаха през тематични уебинари и интензивно индивидуално менторство в сферите бизнес планиране, финансови прогниози, маркетинг и реклама. 13 бизнес експерти отделиха време, споделиха знания и опит, но най-вече преживяваха заедно с участниците идеите, чуденките и изборите, които стоят по пътя на всяко едно ново начинание. А какво следва сега ли? Етап, изпълнен с очаквания и вълнение, в който журито в конкурса “Най-добър бизнес план на НПО” се запознава с техните бизнес идеи с мисия. Следете ни, за да разберете кой кой е в журито тази година и кои 3 бизнес идеи ще се преборят за стартова инвестиция в размер на 10 000 лева.

назад