В края на октомври правителството представи Проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България - октомври 2020 г. Като основна цел на Плана е посочено „икономическото и социално възстановяване от кризата, породена от COVID-19 пандемията,“ а в дългосрочен план „конвергенция на икономиката и доходите до средноевропейските“ и полагане на „основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката, в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка.“
Повече информация е достъпна тук - https://www.nextgeneration.bg/#modal-two
Съгласно изискванията на ЕК, планът на България трябва да адресира специфичните за държавата препоръки по линия на европейския семестър за 2020 г. и 2019 г., да съдържа елементи на реформи и да води до икономически растеж. Препоръчва се да приоритизират инвестиционни проекти с по-висока проектна готовност с оглед времевите хоризонти на Механизма, да създават работни места и укрепват икономическата и социална устойчивост на държавата членка и териториалното сближаване. Ефективният принос за екологичния и цифровия преход също е предварително условие за положителна оценка, като към момента се предвижда минимум 37% от разходите в плановете да бъдат насочени към зелени инвестиции, а 20% – към дигитализация.
ЕК насърчава държавите членки да включат в своите планове за инвестиции и реформи следните водещи области:
В Плана са заложени мерки, разпределени в четири стълба - Иновативна България, Зелена България, Свързана България, Справедлива България. За изпълнение на мерките са предвидени общо над 12 милиарда лева (12 159 500 000 лв.) Краен срок за разпределяне на средствата е 2026 г., като 2/3 от ресурса трябва да е договорен през първите две години от изпълнението му.
В представянето на Плана вицепремиерът Томислав Дончев го описа като:
„…уникална възможност за огромни публични инвестиции там, където са основните нужди на България … изпълнението на мерките от Плана предполага през следващите 6 години всяка година да бъдат инвестирани поне 2 милиарда лева допълнително публични средства, което би удвоило обема на публичните инвестиции в страната…“
Ясно е, че с Плана се поставят амбициозни цели със значително финансово обезпечение. Затова е особено важно той да отговоря на вижданията на обществото за начина, по който да бъдат адресирани структурни проблеми в страната ни.
Липсва информация за предварителни консултации с граждани и организации в процеса на разработването на представения проект на Плана. Ето защо включването на широк кръг от заинтересовани страни в провежданата в момента обществена консултация ще е определящо за изготвяне на максимално отговарящ на обществения интерес финален вариант на Плана.
Ние от Български дарителски форум, Български център за нестопанско право, Институт за пазарна икономика, Национален младежки форум, Национална мрежа за децата, Форум гражданско участие знаем, че е важно да сме активни и да участваме в консултацията, за да гарантираме повече прозрачност на процеса и включването на приоритетите, които са важни за хората.
Споделяме накратко по-долу Акцентите от плана в четирите стълба.
В рамките на Стълб 1 са заложени мерки в три области на политика - образование и умения, научни изследвания и иновации, интелигентна индустрия.
Целта на политиката в област образование и умения е повишаване на качеството и обхвата на образованието и обучението с акцент върху придобиване на аналитични умения и развиване на креативна мисъл, увеличавайки способностите на хората за своевременна адаптация към технологичната трансформация и произтичащите промени в пазара на труда. Сред реформите в тази област са:
Прави впечатление, че в Плана се акцентира върху развитието на преподаването на природни науки, но не са заложени реформи или мерки за развитие на наскоро въведеното гражданско образование.
Целта на политиката в област научни изследвания и иновации е осигуряването на благоприятна среда за реализиране на нови продукти и процеси и развитие на иновативни предприятия. Като основен акцент в реформите, предвидени в тази област, е създаването на новата Държавна агенция за научни изследвания и иновации, която ще осъществява координацията, допълването и разграничението на инвестициите по линия на различните инструменти (европейски и национални).
Целта на политиката в област интелигентна индустрия е нарастване на производителността на българските предприятия, което да рефлектира в по-висок темп на икономически растеж, по-висока заетост и доходи от труд. Основно реформите в тази област са фокусирани върху изграждането на по-устойчив и гъвкав механизъм за привличане на индустриални инвестиции. В Плана е заложено от нормативна гледна точка реформата да се извърши чрез приемане на Закон за индустриалните паркове.
В рамките на Стълб 2 са заложени мерки в три области на политика - кръгова и нисковъглеродна икономика, биоразнообразие, устойчиво селско стопанство.
Целта на политиката в област кръгова и нисковъглеродна икономика е намаляването на енергийната интензивност на икономиката и спомагането на зеления преход посредством предприемането на мерки за повишаване на енергийната ефективност на жилищните, промишлените и публичните сгради. Основополагаща реформа в рамките на тази област е либерализация на пазара за електрическа енергия. Предвидени са 3 милиарда лева по Програма за енергийна ефективност, по която ще се обновява жилищния и нежилищен сграден фонд.
Целта на политиката в област биоразнообразие е осигуряване на ефективно управление на Националната екологична мрежа и защита на природни местообитания и видове с европейско и национално значение за преустановяване загубата на биологично разнообразие. В сравнение с представянето на други области „биоразнообразие“ е развита твърде лаконично. Предвидено е само едно направление на инвестиции - „Интегриране на екосистемния подход и прилагане на решения, базирани на природата в опазването на защитените зони от мрежата Натура 2000,“ с ресурс от 38 млн. лв. В него изрично е споменато „включване на заинтересованите страни в процеса на вземане на решения,“ но без конкретно предвиден механизъм.
Целта на политиката в област устойчиво селско стопанство е повишаване на конкурентоспособността на аграрния сектор и на устойчивото управление и използване на водите. В рамките на двете направления, предвидени в тази област – „Дигитално земеделие“ и „Подобряване на състоянието и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура,“ са планирани ресурси на обща стойност 950 млн. лв.
В рамките на Стълб 3 са заложени мерки в три области на политика - цифрова свързаност, транспортна свързаност, местно развитие.
Целта на политиката в област цифрова свързаност е изграждането на модерна и сигурна цифрова инфраструктура и преодоляване на териториалните дисбаланси. В тази област са предвидени 805.9 млн. лв. по програма „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура“.
Целта на политиката в област транспортна свързаност е намаляване на въглеродния отпечатък на транспортния сектор чрез инвестиции в модернизацията и цифровизацията на железопътния сегмент. Предвидените над 1 милиард лева в тази област ще бъдат инвестирани основно в развитие на железопътната инфраструктура.
Целта на политиката в област местно развитие е осигуряване на предпоставки за повишаването на конкурентоспособността и устойчивото развитие на регионите на страната, както и насърчаването на местното развитие. Като реформа в тази област е предвидено местните общности в районите на страната да се въвличат пряко в управлението на средствата от европейските фондове и инструменти. Въпреки това в описаните програми в рамките на тази област не се откриват конкретни мерки, които ще бъдат финансирани с цел увеличаване на гражданското участие по региони. Без заявени конкретни суми в Плана е декларирано, че „ще бъдат финансирани мерки, идентифицирани на базата на подход „отдолу-нагоре“, т.е. проектни идеи и инициативи на местни заинтересовани страни в изпълнение на приоритети и цели от регионалните и общински териториални стратегии за развитие“. Прави и впечатление, че социалните предприятия не са споменати изрично в контекста на мерките за насърчаване на икономическата активност.
В рамките на Стълб 3 са заложени мерки в три области на политика - бизнес среда, социално включване, здравеопазване.
Целта на политиката в област бизнес среда е ефективното укрепване на потенциала за устойчив растеж и повишаването на устойчивостта на българската икономика чрез адресирането на възпиращи фактори в бизнес средата и разгръщане на потенциала на електронното управление за подобряването й. Предвидена е реформа за въвеждане на електронно правосъдие, като е поставен акцент върху административните дела. С инвестиция от 1.5 млн. лв. се цели надграждането на Единния портал за електронно правосъдие, с което да се осигури възможност на гражданите и юридическите лица, страни по дела, да упражняват процесуалните си права по електронен път. Предвидени са и 150 млн. лв. за дигитализиране на информационни масиви в администрацията, съдържащи регистрови данни. В рамките на Агенцията по вписванията обаче е посочен само Имотният регистър, но не и Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел. Проект на стойност 192 млн. лв. предвижда изграждане на система за електронна идентификация и персонализацията ѝ в българските лични документи, с което се цели достъп на гражданите до електронни публични услуги, предоставяни от администрацията. Не са предвидени конкретни инвестиции за подобряване на механизмите за обществени консултации и развитие на гражданското участие чрез дигитални средства.
Целта на политиката в област социално включване е повишаване на квалификацията и уменията на работната сила за постигане на по-добро съответствие с развитието на пазара на труда, насърчаване на социалното включване на уязвимите групи (хора с увреждания, възрастни хора и деца, лица и семейства в неравностойно положение и др.) и повишаване на качеството и разширяване на обхвата на предоставяните социални услуги, въвеждане на интегрирани подходи при предоставянето на социални услуги, както и развитие на интегрирани услуги. В предвидените реформи в тази област изрично е включено изготвянето на Национална карта на социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет (Националната карта е регламентирана в чл. 34 и следващи на Закона за социалните услуги). В рамките на област социално включване са предвидени следните проекти:
Целта на политиката в област социално здравеопазване е повишаване устойчивостта на здравната система на шокове при повишаване на достъпа на населението до качествена и навременна здравна грижа. Като проект в рамките на тази област е предвиден „Модернизация и развитие на психиатричната помощ,“ (33.6 млн.лв. с период за изпълнение 2021-2024 г.), в рамките на който освен модернизиране на материалната база се предвижда и развитие на възможностите за приобщаването на пациентите към обществото.
