cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

Права по време на криза #1

20 Март 2020

 

Временна дерогация на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи - необходима ли е?

Министърът на правосъдието обяви, че България ще поиска временна дерогация (отмяна) на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) до края на извънредното положение.

Член 15 от ЕКПЧ позволява на страните да поискат временно да се освободят от задължението си да гарантират определени права и свободи по Конвенцията, но не изцяло, а ограничено и под наблюдение. Държавата може да предприеме мерки по дерогация само в изключителни случаи – война или друго извънредно положение, застрашаващи съществуването на нацията само до степента, която строго се налага от ситуацията.

Чл. 15 ЕКПЧ - Дерогиране при извънредно положение
 
1. По време на война или на извънредно положение, застрашаващи съществуването на нацията, всяка от Βисокодоговарящите страни може да предприеме действия, освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения по тази Конвенция, но строго в пределите на изискванията на положението, при условие че тези действия не са несъвместими с другите ѝ задължения по международното право.
 
2. На основата на предходната разпоредба не се допуска никакво освобождаване от задълженията по член 2, освен по отношение на смъртта като резултат от правомерни актове на война, както и от задълженията по членове 3, 4 (параграф 1) и 7.
 
3. Βисокодоговаряща страна, която се възползва от правото на такова освобождаване, е длъжна да предостави на Генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация относно предприетите действия и породилите ги причини. Тя също така е длъжна да информира Генералния секретар на Съвета на Европа за датата на прекратяване на тези действия и на възстановяване прилагането на разпоредбите на Конвенцията в пълния им обем.
 
Дерогация е недопустима по отношение на правото на живот (чл. 2), освен по отношение на смъртта като резултат от правомерни актове на война, забраната на изтезанията и на нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (чл.3), забраната на робството или принудително подчинение (чл. 4, пар.1), както и на забраната за налагане на наказание без закон (чл. 7).
Какви са обаче аргументите на българското правителство да предприеме подобни мерки и какъв ще бъде отговорът на изпратената до Генералния секретар на Съвета на Европа нотификация - предстои да разберем. 
 

Законопроект срещу дезинформацията в интернет – наложителни промени или механизъм за цензура?

Група народни представители от Обединени патриоти внесоха Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Основните промени, които сe предвиждат, са:

  1. Разширяване обхвата на закона - вече да се прилага и за медийни услуги, които не са за масово осведомяване, т.е. не са предназначени за значителна част от аудиторията, както и за електронни варианти на вестници и списания;
  2. Предвижда се правомощие на Съвета за електронни медии (СЕМ) да осъществява надзор за предотвратяване и ограничаване на дезинформацията в интернет средата. Според предложението това ще се случва, като СЕМ с решение, публикувано на сайта си, оповестява интернет страници, чрез които се разпространява дезинформация. Ако лицата, отговарящи за интернет страницата обект на решението на СЕМ, не премахнат в тридневен срок от публикуването на това съобщение статиите, които съдържат дезинформация, то СЕМ следва да подаде искане до председателя на Софийски районен съд (СРС) за спиране на достъпа до съответната страница. Председателят на СРС се произнася в срок от 72 часа.
  3. Създаване на нов Публичен регистър на медийни услуги чрез интернет.
  4. Предвижда се глоба за собственика на домейна (страницата), когато на него е публикувана статия без автор, която съдържа дезинформация.

В Законопроекта се дефинира „дезинформация в интернет среда“ като: разпространение чрез социални мрежи, интернет сайтове или друг начин в интернет средата чрез интернет страници, достъпни в България, на публикация, която съдържа  невярна информация, засягаща физически или юридически лица.

Законопроектът поставя твърде много въпроси по евентуалното му прилагане и буди притеснения, че би бил средство за налагане на цензура. Съгласно Конституцията на Република България (чл. 40) средствата за масова информация не подлежат на цензура, а спирането на средства за информация (като интернет страници) се допуска само с акт на съдебната власт, и то в изключителни случаи. В Законопроекта обаче се предвижда спирането на достъп до интернет страници да става с разпореждане на Председателя на СРС и така на този орган, отговорен за административното функциониране на съда, ще му се вменят непривични функции. Не става ясно и какъв е характерът на това разпореждане и редът, по който ще се обжалва. Процесът допълнително ще се усложни от предвиденото обявяване на решенията на СЕМ само на интернет страницата на институцията. Това на практика означава,че собствениците на сайтове (включително и тези, които предоставят информация за ограничен кръг лица в следствие на разширяването на обхвата на Закона) ще трябва да следят публикациите на СЕМ, за да могат да реагират в предвидените кратки срокове.

По време на криза, редица законодателни мерки могат да се обосноват, за да се запази животът и здравето на гражданите. Изисква се обаче и повишено внимание за прибързано приемане на закони, които ще имат неясен и дори опасен ефект и след преодоляване на кризата. Доколкото борбата с фалшивите новини е на дневен ред не само у нас, а и по целия свят, тя трябва да е обект на балансирана и добре премислена политика, която да не накърнява свободата на изразяване. Ако  изобщо предложеният законопроект бъде приет, има и основателни съмнения дали тези разпоредби няма да се окажат противоконституционни. Този въпрос обаче ще може да се реши от Конституционния съд само ако бъде сезиран от легитимираните да го направят, а дотогава е възможно да се реализират дългосрочни вреди за така или иначе застрашената у нас свобода на изразяване.  

Прочетете още за Законопроекта и приложението на международните стандарти в борбата с дезинформацията в становището на АЕЖ.

Снимка: Markus Spiske on Unsplash


Този материал е част от серията Права по време на криза - с поредица от публикации ще ви информираме за законодателни промени и предложения за такива, както и действия на управляващите, които засягат гражданските организации и човешките права. Защото е важно да бъдем внимателни дали и доколкото тези промени и действия са обосновани, пропорционални и да търсим гаранции за защитата на правата ни.

Права по време на криза #2
Права по време на криза #3
Права по време на криза #4
назад