cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

Правната среда за българските НПО според Индекса за устойчивост на НПО за 2017

19 Октомври 2018

Според Индекса за устойчивост на НПО, правната среда, в която се развиваха гражданските организации в България през 2017 не претърпя съществени изменения. Значителен обществен отзвук имаше около промените в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), влезли в сила на 1 януари 2018 г., съгласно които регистрацията на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) се прехвърля към Агенцията по вписванията. През годината имаше и три законодателни инициативи с негативно въздействие върху организациите от гражданския сектор. Първата от тях беше несполучилият опит да се прокарат промени в Закона за съдебната власт с цел значително ограничаване на начините на финансиране за сдруженията на българските магистрати. Последваха промени в Закона за опазване на околната среда (ЗООС), които Народно събрание прие набързо през юли, 2017 г., и с които се премахна  възможността за обжалване на втора инстанция на решения за оценка на въздействието върху околната среда за проекти с национално значение. Последвалото вето, наложено от президента Румен Радев, беше преодоляно при повторното гласуване на ЗООС от НС през септември, 2017 г. Огромно притеснение в гражданския сектор създаде и започналото през годината обсъждане на изменения и допълнения в Административнопроцесуалния кодекс за обвързване на съдебните такси за обжалване със стойността на обжалвания проект.

Интересен развой в правната сфера, касаеща НПО сектора през 2017г., имаше и около Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика. Първите стъпки по нормативно регулирането на социалното предприемачество бяха инициирани още през 2011 г. с приетата от Министерски съвет (МС) Концепция за подкрепа на социалната икономика, и план за нейното изпълнение. Последва създаване на специална работна група от Министерство на труда и социалната политика (МТСП) с цел министерството да осъществява координация, сътрудничество и консултации при разработване, провеждане, контрол за изпълнение и оценка на държавната политика в областта на социалната икономика. След редица дискусии и други инициативи, сред които и няколко опита да бъде представен конкретен текст за нормативна уредба, през 2017 екипът на МТСП започна по-целенасочено работа по подготовка на конкретен законопроект. Като резултат на 6 август 2018 г. МС одобри предложение за Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика.

Все още не е факт Съветът за развитие на гражданското общество, който трябваше да се създаде с влезлите в сила на 1 януари 2018 г. промени в ЗЮЛНЦ. Към настоящия момент Правилникът за организацията и дейността на съвета (към който се предвижда и създаване на фонд за подкрепа на НПО с пари от държавния бюджет) е все още в процедура по обществено обсъждане. Активността на гражданския сектор се отрази ползотворно върху опит от страна на друга държавна институция, а именно Министерство на образованието и науката (МОН), за намеса в работата на НПО в България. Широкият обществен отзвук и отрицателната реакция на гражданския сектор доведе до отмяна на писмото, отправено от образователния министър до ръководителите на всички регионални управления на образованието през ноември 2017 г., с което се въвеждаше разрешителен режим за работа с НПО в училищата.

Все пак е от значение да се обърне внимание и на положителните аспекти в правната среда на НПО през 2017 г. НПО в България  могат свободно да изразяват становища, да критикуват правителството и да организират мирни протести и митинги. Те могат да се възползват от  благоприятно данъчно третиране на приходите от грантове, дарения и членски внос, както и от възможността дарителите на организациите в обществена полза да ползват данъчни облекчения. Българските НПО нямат ограничения да кандидатстват и да получават чуждестранно финансиране, да организират кампании за набиране на средства, да продават стоки и услуги и да участват в обществени поръчки.

Най-съществено отражение върху правната среда за развитие на НПО в България заемат промените в ЗЮЛНЦ, приети през есента на 2016 г. и влезли в сила на 01.01.2018 г. Промените са резултат от продължителната застъпническа кампания с активното участие на Българския център за нестопанско право (БЦНП) и множество обществени консултации, които изразяваха активно недоволство срещу досегашните тромави и неефекти процедури по първоначално вписване и отразяване на промени  при ЮЛНЦ.

Реализирането на т.нар. регистърна реформа започна с пререгистрирането на ЮЛНЦ в новия Регистъра на ЮЛНЦ към АВ, за което закона предвижда освободена от държавна такса процедура. Към началото на октомври 2018 г. броят на пререгистриралите се ЮЛНЦ е малко над 8000 или около 18% от официално регистрираните в България ЮЛНЦ (съгласно информация, публикувана на официалната интернет страница на Агенция по вписванията, към началото на 2018 година юридическите лица с нестопанска цел са около 45 000: https://www.registryagency.bg/bg/prestsentar/novini/zornica-daskalova-izplnitelen-direktor-na-22012018/). До настоящия момент БЦНП е помогнал на над 600 организации, чрез организиране и провеждане  срещи, дискусии и обучения. БЦНП организира и широка информационна кампания онлайн.

Изминалите  по-малко от 10 месеца бяха достатъчни както за демонстриране на позитивите от реформата, така и за някои недоразумения от правна гледна точка. Въпросите за финансовото отчитане на ЮЛНЦ в новия регистър пробудиха смут и объркване, поради колизия между различни актове в законодателството. До скоро не беше изяснен въпросът за това къде непререгистриралите се до юни 2018 г. ЮЛНЦ в обществена полза ще обявяват своите финансови доклади и отчети. От друга страна, ЗЮЛНЦ и Закона за счетоводството (ЗСч.). установяват различни срокове за обявяване на финансовите отчети и доклади на ЮЛНЦ в частна полза. В крайна сметка бяха направени предложения за изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане, които предвиждат промени в ЗСч. и ЗЮЛНЦ с оглед изглаждане на противоречията. Предлаганите промени (обявяване на годишните отчетни документи за всички ЮЛНЦ, а не само за тези в обществена полза; еднакъв срок за всички; отпадане на изискването за поставянето на печатите върху годишните финансови отчети (ГФО); времеви план за координация между пререгистрацията и обявяването на ГФО, подаване на декларации за неизвършване на дейност вместо отчет), ще допринесат за избягване на проблеми при практическото прилагане на разпоредбите както от ЮЛНЦ, така и от администрацията.

Въпреки лекият спад от 2013 година насам, правната среда в България продължава да има най-добрата оценка от всички седем оценявани критерии. (2.5). В сравнителен план, България е сред петте най-добре представящи се страни от региона на Централна и Източна Европа и Евразия, между които Литва (2.3), Полша (2.4.) и Латвия (2.5) и преди Чешката Република (2.8). Първото място по този критерий заема Естония (1.9), която през последните години е лидер с оглед благоприятното си законодателство за НПО сектора, съчетано със свобода на вътрешноорганизационното саморегулиране и данъчни поощрения, както и изключително улеснена регистрационна процедура. В долния край на скалата се нареждат Русия (5.8) и Азербайджан (6.6). Последно място по критерий „Правна среда“ заема Беларус (6.8), поради рестриктивната правна рамка спрямо гражданския сектор - нерегистрираните НПО са криминализирани, има сложна процедура по регистрация и ограничен достъп до местно и чуждестранно финансиране..

Индекс на устойчивостта на неправителствените организации в България през 2017 г.

назад