cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

ПРИЕТ Е ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА

29 Октомври 2003
На 30 Септември 2003 г. в Държавен вестник беше обнародван Закона за защита срещу дискриминацията, който влиза в сила от 01.01.2004 г. Основните цели на закона са да бъде осигурено на всяко лице правото на равенство пред закона, равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и ефективна защита срещу дискриминацията.
Законът защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Република България, сдружения на физически лица и юридически лица, когато са дискриминирани на основата на някои от признаците посочени в закона: пол, раса, народност, етническа принадлежност, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Законът дефинира двете основни понятия - пряка и непряка дискриминация.
Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на някой от горните признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на някой от признаците в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
Законът разпорежда и това, че тормозът на основа на някой от признаците, включително сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, също се смятат за дискриминация.
Изрично са предвидени хипотезите, които не представляват дискриминация, като например различното третиране на лица на основата на тяхното гражданство или на лица без гражданство, когато това е предвидено в закон или в международен договор, по който Република България е страна или например изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване или мерките по Закона за насърчаване на заетостта.
В отделен раздел от закона е предвидена защитата срещу дискриминация при упражняване правото на труд, която включва определени забрани и задължения за всеки работодател. Така работодателят, при обявяване на свободно работно място, няма право да поставя изисквания, свързани с някои от признаците, на основата на които е забранена дискриминацията. Работодателят няма право да откаже да наеме на работа или да наеме при по-неблагоприятни условия лице на основата на някой от признаците по закона и е длъжен да осигурява еднакви условия на труд. Той е длъжен да осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Той няма право да отказва приемането на работа поради бременност, майчинство или отглеждане на дете.
Работодателят е длъжен да предоставя на работниците и служителите равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви критерии при оценка на дейността им. Той е длъжен да пригоди работното място към нуждите на лице с увреждания при неговото наемане или когато увреждането на лицето настъпи след наемането му на работа, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя.
Работодател, получил оплакване от работник или служител, който се смята за подложен на тормоз, включително сексуален тормоз, на работното място, е длъжен незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител. Той е длъжен да прилага еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания без оглед на признаците на основата на които е забранена дискриминация.
В друг самостоятелен раздел от закона е уредена защитата от дискриминация при упражняване правото на образование и обучение, като е предвидено че министърът на образованието и науката и органите на местното самоуправление вземат необходимите мерки за недопускане на расова сегрегация в обучаващите институции. Всеки ръководител на обучаваща институция предприема ефективни мерки за предотвратяване на всички формите на дискриминация на учебното място от страна на лице от педагогическия или непедагогическия персонал или от учащ се. Освен това, ръководителят на обучаваща институция, получил оплакване от учащ се, който се смята за подложен на тормоз от лице от педагогическия или непедагогическия персонал или от друг учащ се, е длъжен незабавно да извърши проверка и да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност. Отделно от това, обучаващите институции са длъжни да предприемат подходящи мерки с цел изравняване на възможностите за ефективно упражняване на правото на образование и на обучение на лицата с увреждания, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно институцията.
Законът, в отделни свои разпоредби, урежда и защитата от дискриминация при упражняването на други права. Така, синдикалните, съсловните и другите професионални организации и организациите на работодатели не могат да поставят изисквания за записване, членуване и участие в дейността им на основата на признаците по които е забранена дискриминацията, освен изискванията за образование в случаите на съсловни и професионални организации. Също така, държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление са длъжни да провеждат политика за насърчаване на балансираното участие на жени и мъже, както и за представителното участие на лица, принадлежащи към етнически, религиозни и езикови малцинства, в управлението и вземането на решения.
В самостоятелна глава от закона са уредени статута и правомощията на Комисията за защита от дискриминация, като независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите. Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и осъществява контрол по прилагането и спазването на закона за защита срещу дискриминацията и други закони, уреждащи равенство в третирането. Комисията се състои от 9 души, от които поне четирима юристи. Народното събрание избира 5 от членовете, в това число - председателя и заместник-председателя на комисията, а президентът на Република България назначава 4 от членовете на комисията.
Комисията за защита от дискриминация: установява нарушенията на закона за защита срещу дискриминацията, налага предвидените санкции и прилага мерки за административна принуда, дава задължителни предписания с оглед спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, поддържа публичен регистър за издадените от нея влезли в сила решения и задължителни предписания, предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация при подаването на жалби за дискриминация, провежда независими проучвания относно дискриминацията, публикува независими доклади и прави препоръки по всички въпроси, свързани с дискриминацията и други.
Законът регламентира и процедурите за защита от дискриминацията - производство пред Комисията за защита от дискриминация и съдебното производство.
Една от спецификите в това производство представлява т. нар. промяна на тежестта на доказването, като е предвидено че когато страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.
Друга специфика на закона е предвиденото особено законово представителство на синдикалните организации и техните поделения, както и юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, които могат да предявят иск в съдебното производство от името на лицата, чиито права са нарушени по тяхно искане.
назад