cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

Резолюция на Европейския парламент относно принципите на правовата държава и основните права в България – акценти от критиката относно спазването на правата на човека

27 Октомври 2020

На 8 октомври 2020 г. Европейският парламент прие Резолюция относно принципите на правовата държава и основните права в България[1]. Въпреки че Резолюцията не е правно обвързваща, тя е предпоставка за засилване на международния и вътрешен натиск върху България за отстояване на правата на човека, принципите на правовата държава и зачитането на демокрацията.

Ето и няколко ключови акцента от констатациите в Резолюцията, свързани с правата на човека.

СВОБОДА НА МЕДИИТЕ

В Резолюцията се отбелязва сериозното влошаване на свободата на медиите в България през последните 10 години. Въпреки че тази тема е актуална в обществото особено след публикуване на годишния Световен индекс за свободата на печата на Репортери без граници, липсва последователност в политиката на българските власти. Така например през декември 2019 г. Народното събрание възлага на Министерския съвет в срок до 31 март 2020 г. да предложи план за развитието на медийната среда в България, който да съдържа и модел за финансиране на обществените медии, гарантиращ финансовата и редакционната им независимост. Такъв план все още не е предложен и почти година по – късно Европейският парламент чрез Резолюцията си призовава българските органи да предприемат мерки, които да „насърчават благоприятна среда за свободата на изразяване на мнение, по-специално като увеличават прозрачността на собствеността върху медиите и предотвратяват прекомерната концентрация на собственост върху медиите и разпространителските мрежи.“

Сериозна е и критиката относно защитата на журналистите в страната като се обръща и особено внимание на случаите на насилие над журналисти, отразяващи протестите през последните месеци. Освен че липсва ефективно разследване на случаите на пострадали журналисти по време на протестите, се отбелязва и че България не отговаря на сигнали, подадени чрез Платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите.

ЕЗИК НА ОМРАЗАТА

Наред с влошената свобода на медиите, в Резолюцията се обръща сериозно внимание на случаите на „слово на омразата, дискриминация и враждебност срещу хора от ромски произход, жени, ЛГБТИ лица и лица, принадлежащи към други малцинствени групи.“ Словото на омраза и създаването на враждебност, включително и чрез изказвания на високо поставени политици, може да доведе до насилие и други сериозни нарушения на правата на човека. Пример за това е тормозът и насилственото прогонване от домовете на роми в района на Войводиново.

В тази връзка е отбелязана и нуждата да се включи половата идентичност като основание за дискриминация в Закона за защита от дискриминация и да се измени Наказателният кодекс, за да се включат в обхвата му престъпленията от омраза и словото на омразата въз основа на сексуална ориентация, полова идентичност. Този въпрос е особено актуален предвид скорошната атака в Пловдив над младежи, мотивирана от предполагаемата им сексуална ориентация.

По отношение на борбата с насилието основано на пола, в Резолюцията се изразява сериозно притеснение относно продължаващата негативна кампания, водена от медии, за които се твърди, че имат партийни зависимости, и политици по отношение на Истанбулската конвенция. Именно и тази част от Резолюцията се оказа една от най-обсъжданите  в медиите в България и в интервютата с политици по темата.В някои случаи, спекулативно се твърдеше, че се иска от България да приеме Конвенцията въпреки Решението на Конституционния съд, което я обявява за противоконституционна. Всъщност, в Резолюцията се призовава да се „въведат колкото е възможно повече елементи от Конвенцията, които съответстват на конституционния ред в България.“ Самият Конституционен съд подчертава, че Истанбулската конвенция има „безспорните си положителни страни,“ а предвидените мерки в нея са комплексни и взаимно свързани с оглед постигането на целите си. Така, отделни елементи, предвидени в нея като криминализирането на домашното насилие (неотдавна въведено в българския Наказателен кодекс) не довеждат сами по себе си до устойчиво намаляване на насилието, основано на пол.

СВОБОДАТА НА СДРУЖАВАНЕ

Друг акцент в Резолюцията е свободата на сдружаване, като се изразява загриженост от предложения през юли тази година Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Със Законопроекта се предлага:

  • Създаване на Регистър за финансираните от чужбина юридически лица с нестопанска цел към министерство на финансите - всички юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) в обществена полза да декларират всяко финансиране над 1000 лв. в 7-дневен срок от получаването му, когато средствата са от чужда държава, чуждестранно юридическо или физическо лице, с изключение на средствата от Европейски съюз.
  • Правомощия на министъра на финансите да инициира финансова инспекция в ЮЛНЦ, налагане на имуществени санкции и прекратяване на ЮЛНЦ при неподаване на декларация при получено от чужбина финансиране;
  • Задължение за председателите и членовете на органите за управление на ЮЛНЦ ежегодно да декларират имуществото си пред КПКОНПИ, когато ЮЛНЦ получава финансиране от чужбина (с изключение на ЕС). Към момента подобно задължение имат лица заемащи висши публични длъжности.
  • Подобни задължения не са предвидени за ЮЛНЦ (и лицата заемащи ръководни постове в тях) получаващи публично или частно финансиране с произход България.

Изброените мерки наподобяват режима, уреден в унгарския Закон за прозрачността, който съгласно решение от юни тази година на Съда на ЕС е в нарушение на концепцията за „свободно движение на капитали“, регламентирана в чл. 63, параграф 1 ДФЕС, ограничава правото на сдружаване, ограничава правото на личен и семеен живот и ограничава правото на защита на личните данни. Въпреки Резолюцията и засилващия се международен натиск Законопроектът все още не е оттеглен или изменен.

В Резолюцията също така се обръща внимание на неспазването на ред решения на Европейския съд по правата на човека, част от които са свързани с казуса ОМО-Илинден. Следва да се подчертае, че решенията, свързани с ОМО – Илинден нямат за цел политически натиск върху България да признае определено малцинство или да легитимира конкретна организация, а са постановени във връзка с решения на българските съдилища, които необосновано и непропорционално препятстват упражняването на правото на сдружаване и съответно го нарушават.

И ОЩЕ..

В Резолюцията е изразена подкрепа за „българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация“, изразявани чрез мирни демонстрации. Наред със проблемите, свързани със спазването на правата на човека, в документа се критикува и:

  • борбата срещу корупцията в България,
  • приемането на промени в Изборния кодекс по-малко от година преди следващите редовни избори и
  • липсата на ефективен механизъм за отчетност и функциониращ контрол по отношение на работата на Висшия съдебен съвет и главния прокурор.

Резолюцията извежда на преден план основни проблеми на демокрацията, върховенството на закона и уважаването на правата на човека в България и въпреки че по същество следва да се счита за политически, а не за правен документ, критиките в нея се основават на редица сериозни източници и предоставят добра платформа за засилване на диалога и вземане на ефективни мерки за решаване на посочените проблеми.


[1] При подготовката на Резолюцията се вземат предвид доклади, отчети и становища на институции като Комисията за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС, Венецианската комисия, Европейската сметна палата, Комисаря на Съвета на Европа по правата на човека, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и др. както и решения на Европейския съд по правата на човека срещу България.



Този материал е част от серията "Правни новини за НПО" на НПО Портала.

назад