cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

Социална промяна не може да се случи, без да има своето изкуство!

20 Юли 2018

Настоящият материал е част от поредицата „СЪВРЕМЕННИ БУДИТЕЛИ В ИЗКУСТВОТО“, посветена на авторите с отличени творби и техните послания в конкурса за артисти-активисти „ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК“. Конкурсът бе организиран през пролетта на 2018 г. от Български център за нестопанско право (БЦНП) заедно с глобалната платформа за социално ангажирано изкуство Fine Acts. Чрез изразните средства на трите изкуства: фотография, изобразително изкуство и литература, участниците в конкурса бяха изправени пред творческото предизвикателство да изразят своето отношение и разбиране към гражданските права и свободи с фокус върху свободата на словото, на събранията и на сдружаването като фундаментални елементи на демократичните общности. 

Делят Тодоров, или както го наричат близките Део, е отличен на трето място в категорията „Фотография“ на конкурса „ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК“ за авторската серия от фотографии  „Протест в Лисабон“.  Део работи по различни проекти и инициативи, но основните направления, с които се занимава, са театрален маркетинг, фотография и журналистика. Благодарение на тези три професионални сфери, които, по негови думи, са толкова близки, колкото и отдалечени една от друга, се опитва да променя малкия свят около себе си, превръщайки го в по-красив, приятен и вдъхновяващ.

В следващите редове ще прочетете любопитни факти за творческия му път, решението му да участва в конкурса и какво за него означава социално ангажирано изкуство.

За фотографията и първото вдъхновение


Фотографията се превърна във важна част от живота ми преди повече от 10 години. В моето семейство фотографията никога не е била част от ежедневието ни – едва ли имам повече от 10-ина снимки като малък, тъй като на практика никога не сме имали фотоапарат. Вероятно по тази причина фотографията винаги ми се е струвала вълнуващо и вълшебно занимание, към което проявявам еднакво количество любопитство и страхопочитание. Първият ми досег с фотографията беше в края на гимназията, когато открих в мазето на къщата ни стар, прашасал лентов фотоапарат ZENIT. Немалка част от джобните ми пари тогава отиваха за проявяване на нескопосаните ми фотографски опити, а „обучението“ ми се изразяваше в постоянни проби, които най-често завършваха като грешки, но да правиш грешки вероятно е най-добрият начин да усетиш как работи фотографията. Когато още не си убеден какво правиш и го направиш правилно, често не запомняш как и защо, но, когато сбъркаш си наясно с причините, което е далеч по-ценно.

 

Първата снимка, която ме убеди, че не мога да НЕ се занимавам с фотография под една или друга форма беше една сцена пред пункт за вторични суровини в квартала, пред който дядо на около 80 години пушеше цигара, а върху пункта бяха закачени десетки цветни балони, които превръщаха ситуацията в незабравим спомен. Днес пункта вече го няма, балоните също, кой знае за дядото, но снимката е все още тук. За мен това е невероятната магия на фотографията. Същинска машина на времето!

За решението да участва в конкурса „Граждански будилник“

Идеята зад конкурса „Граждански будилник“ беше различна от повечето фотографски конкурси и за мен беше предизвикателство да се включа. Вярвам, че е нужно да имаме конкретна причина или повод, за да се борим за гражданските (си) права или да разсъждаваме и творим върху темата. Гражданските права се завоюват бавно и трудно, а се губят бързо и лесно, но само ако сме съгласни да се откажем от тях.


 

За смисъла и посланията в серията от фотографии „Протест в Лисабон“

Протестът в Лисабон, който заснех, беше по повод идеята на португалското правителство да лиши всички частни и получастни училища от държавната субсидия, която се полага на всяко дете. Португалия е страна, в която има много ученици, записани в частни и получастни училища, и подобно решение би предизвикало лавина от негативни последици за училищата, родителите и децата. Несъмнено таксите биха се увеличили многократно, което би накарало много родители да отпишат децата си, създавайки огромен административен и социален хаос в сферата на образованието.

Вярвам, че без образование нямаме бъдеще като нация и общество. От огромно значение е да се борим за достъпа до образование за всяко едно дете, защото дете, което не посещава училище, е дъга, която постепенно се превръща в изцяло сива.

За мен образованието е сред най-важните и ценни елементи от модерното общество. Всяка държава, която не го цени, е обречена в дългосрочен план, особено когато става въпрос за образованието на децата. Образованието е гарантът, че идващите поколения ще имат достъп до висококвалифициран труд, с което се постига и цялостен социален напредък. Да осигурим на децата, независимо от тяхното минало и среда, образование, е отговорност на всеки един от нас.</