cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

Социално ангажираната фотография през обектива на Веселина Николаева

19 Април 2018

Тихият и дълбоко въздействащ разговор с наративния фотограф Веселина Николаева във вторник, 17 април 2018 г., в пространството на А hub даде силно начало на поредица от творчески срещи и работилници в рамките на Гражданската културна седмица 2018.

Голяма част от участниците, които се включиха в срещата, бяха представители на различни неправителствени организации, които, ведно с любителския си интерес към фотографията, бяха заинтригувани да научат повече за това как да говорят и работят за своите мисии и цели на езика на фотографията и с фотоапарат в ръка.

Веселина започна разказа си със спомени за своите първи лични и професионални срещи с избраното изкуство. Детският й досег с „живите хора“ от снимките в стаята на баба й още тогава й дават знак, че фотографията е нещо необяснимо, някаква магия. Дългият път от спомена, когато е била на 5 години, през бунтарското й следване в холандския университет, желанието да стане военен фотограф и проектите й във военната база в Шри Ланка и сред помаците в района на Гоце Делчев, я отвежда до първият й професионален проект, реализиран във фотокнига.

„Най-трудно се снимат нещата, които са най-близко до теб“. Думите се изричат от Веселина, докато раказва за личния й проект "Баба" - документална хроника на времето, в което нейната баба-столетница е живяла, и нейн артистичен опит да разкаже за историята на България. Да, наистина - винаги най-трудно се снимат нещата, които са най-близко до вътрешния ни свят. И тази констатация е валидна и в случаите, в които през обектива се опитваме да заснемем накърнените си свободи или отстояваните си права.

         

Отличителна черта във визуалния език на Веселина са детайлите в представянето, във формата и визията, в текста и в графичния дизайн – съществени елементи, с които тя провежда своите послания, социални или не, до различните публики, към които са насочени. Това е и нейното "намигване" към фотографите любители - създаването на социално ангажирани разкази е не просто представяне на поредица от снимки, а нещо много повече - достигане до самите хора и спечелване на тяхното доверие. Затова и според нея документалната фотография дава повече свобода и по-широк път именно към този човешки контакт, а след него - и по-ясно разчитане на смисъла и посланията зад фотографиите.

 

Веселина продължава своя разказ, като споделя как работи и реализира, този път не в книга, а във формата на вестник, проекта си „I'm Good, I'm Great, I'm Wonderful“, в който снима хора от гетото, в което самата тя живее, докато е в Утрехт. Проектът документира различни типажи хора, най-често маргинални, които се борят за своята лична и културна идентичност. Веселина разказва интересни, но и противоречиви истории за хората, с които е успяла и не е успяла да изгради връзката на доверие. В нейния „вестник“ всеки от гетото може да разпознае себе си и да „прочете“ тази страница, която го вълнува. И Веселина е доволна от това. Тя не търси всеобщо признание, нито иска да отговори на нечии очаквания, освен на своите собствени. „Нещата трябва да имат смисъл за вас. Иначе няма да имат смисъл и за останалите.“, напомня ни тя.

Говорейки за другите си проекти, Веселина споделя, че винаги зад тях свои няйна ясно изразена позиция и е готова да обоснове и защити във всеки един момент идеите на фотографиите си. Понякога прави това тихо. „1300 грама“ е нейният тих разказ за човешкото страдание. Проектът е осъществен в подкрепа на кампания срещу третирането на мъртвородените или починали малко след смъртта си бебета като „органичен отпадък“ в болниците, което отнема естественото право на всеки родител да се раздели достойно с детето си като с живо човешко същество.

Историите на Веселина за проектите й не секват, те са толкова интересни и вдъхновяващи, че никой не иска срещата с нея да свършва. С разказите си всъщност се самоопределя и самата тя – като „наративен фотограф“, защото това е нейният визуален език, който развива в дълбочина - сред множество пластове и наслоявания, и във времето – чрез месеци подготовка и проучване и продължителен работен процес. Освен поразпаления интерес на гражданските активисти към фотографията, срещата с нея ни напомня, че колкото и крехък и малък да си, може да предизвикаш промяна и да разпознаеш себе си в тази промяна. Желанието често се губи и се уморяваме да искаме и да търсим, но тогава на помощ идва вярата, с която всичко е възможно и постижимо.

 

Следете следващите ни събития във Facebook на Гражданската културна седмица 2018.

 

Срещата се реализира в рамките на проект „ГРАЖДАНСКИ БУДИЛНИК – правата през погледа на изкуството“, изпълняван от Български център за нестопанско право в партньорство с международната платформа за социално ангажирано изкуство Fine Acts. Проектът e финансиран от Програма „Култура” на Столична община за 2018 г.

 

назад