cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

Способни ли сме?

30 Септември 2017

Когато представяме темата за подкрепеното вземане на решения, за ограниченията пред хората с интелектуални затруднения или психично-здравни проблеми, за човешките права като етичен и/или правен стандарт, често разказваме лични истории – някой вдъхновяващи, за борба и успех, за неограничените предели на човешките възможности, но по-често и тъжни истории. Защото  ограничението не е само в недостъпните стълби на училището, а в това как се приемаме един друг, какво правим, когато виждаме различията помежду си, и колко влагаме – като иниституции, професионалисти, съседи, хора – в това да укрепваме взаимоотношенията си, вместо да ги разрушаваме.

 

Този път ви представяме  откъс от една битка, в която две от най-силните и вдъхновяващи майки, които познаваме, Мария Методиева от фондация „Св. Николай Чудотворец“ Добрич и Мария Недялкова от Сдружение „Закрила“ Ловеч, водеха в Комисията по правни въпроси на 43 Народно събрание в защита на Законопроекта за физическите лица и мерките за подкрепа. Смели, без да се притесняват, че са пред стена от юристи в една недружелюбна атмосфера, уверени в това, което защитават, и пример за всички НПО лидери как се отстояват каузи.


Честита 25 годишнина на Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения!  


М.Н. “Тук съм в качеството си най-вече като родител.

Искам да обясня защо аз, родителят, съм поставила дъщеря си под запрещение. Защото държавата България не ми е дала никаква друга алтернатива. Никаква друга възможност! Така беше тогава, така е и в момента. Всички родители си поставят децата под запрещение, защото така е по-лесно. Хващаш листчето хартия, отиваш в дирекция „Социално подпомагане“, подаваш си молбата за целевата помощ и така нататък, и така нататък.

До преди няколко години аз не знаех какво означава, какви са последствията от запрещението. Искам да Ви кажа, че ми е много трудно да обясня защо ние ги готвим за работа, за някаква професия, например цветарство или готвач, на мен ми е много трудно да им обясня защо всъщност те не могат да ходят законно на работа. Защото, нали всички разбирате, нямат право на нормален трудов договор. На момичета, които се влюбват, искат да се оженят, искат да сключат граждански брак и така нататък, също ми е много трудно да им кажа, че всъщност те не могат да сключат нормален граждански брак, а само някакъв си там фиктивен подпис. Защо е необходимо това?
По какъв начин запрещението помага на тези хора? Напротив, то им пречи.

Убедена съм, че Вие като народни представители ще чуете моя глас, защото е важно не само хората без увреждания да имат права. Правото на личен избор е важно и за хората с увреждания."


М.М. „В качеството си на специалист, ……. съм посетила, повярвайте ми, повечето институции за деца – те, слава Богу, вече се закриха – благодарим на правителството, че го направи, но и доста от домовете за възрастни, в тези домове, в които има хора, за които ние работим, хората с интелектуални затруднения. Повечето от тях са поставени под запрещение, но никой от тях, повярвайте ми, не се чувства защитен. Това лично всеки може да го провери, ако отиде в който и да е дом в България. Никой от тях не разполага с личните си средства, никой не знае защо е попаднал там, по какви причини, никой не го е попитал дали иска да попадне в дадената институция. Всички те са поставени под запрещение в повечето случаи добронамерено от своите родители, а понякога несъвсем добронамерено, от своите роднини. В повечето от случаите те са ограбени – тяхното имущество е ограбено. Това го казвам за всички, които спорят по отношение на мерките за подкрепа и запрещението – трябва ли да го има, не трябва ли да го има, тъй като той е институт, който защитава правата. Нищо подобно! Това е институт, който ограничава всички човешки права ….


Всяко човешко същество, което е родено от майчина утроба, може да изрази воля. Най-малко, когато говорим за този Законопроект, основната и ключова дума, която трябва да обсъждаме, е думата „равнопоставеност“. Всички ние сме хора и трябва да бъдем не лицемерни, а да признаем, че всички имат равни граждански права, а не да се чувстваме повече хора, като ограничаваме гражданските права с лицемерното оправдание, че всъщност ги защитаваме. Можем да ги защитим само и единствено, ако се държим като хора. Този Законопроект във всичките му мерки, които са заложени, има поне няколко такива, които са работещи за хората, които са наши потребители в услугите, в които работим – хората с интелектуални затруднения."


След изказването на Мария Методиева и Мария Недялкова депутатите от правната комисия на 43 Народно събрание не коментираха, а гласуваха на първо четене Законопроекта за физическите лица и мерките за подкрепа. За съжаление, няколко месеца след това Народното събрание се разпусна.

 

Ако споделяте виждането, че различните ни способности е не това, което ни разделя, а което ни допълва, елате и подкрепете първия Фестивал на способностите на 8 октомври в Ларгото, София. Чрез различни игри, предизвикателства и работилници ще можем да се забавляваме заедно през целия ден.

 

назад