cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

„СВИВАЩОТО СЕ ПРОСТРАНСТВО“ ЗА ГРАЖДАНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ - КАКВО КАЗВА ЗА БЪЛГАРИЯ ДОКЛАДЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

1 Юли 2020

През юни 2020 г. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) публикува доклад за националното развитие в сферата на фундаменталните права и правовата държава от перспективата на гражданските организации. Докладът е разработен от Групата „Основни права и правова държава“, създадена през 2018 г. към ЕИСК, с цел да се адресират притесненията на гражданските организации във връзка с нарастващите предизвикателства пред осъществяване на тяхната дейност.

Докладът обобщава събраните данни от първите седем държавни посещения в България, Полша Унгария, Австрия, Франция, Италия и Румъния. В него са включени и становищата на правителствата на съответните държави. Редом със свободата на сдружаване, в Доклада са разгледани и темите:

  • Свобода на събранията
  • Свобода на изразяване
  • Дискриминация
  • Правова държава

Свобода на сдружаване

Според заключенията в доклада свободата на сдружаване е гарантирана на законово ниво във всичките седем посетени държави, но и във всички тях се наблюдава в различна степен феноменът на „свиващото се пространство“намаляване на свободата на гражданските организации да съществуват  и да осъществяват дейност поради различни фактори като налагане на правни ограничения и административни затруднения от страна на властите или заплахи и стигматизация от публични или частни субекти.

Снимка: Jorgen Hendriksen for Unsplash

В България особено голяма роля за „свиващото се пространство“ има стигматизацията - правни или административни пречки пред дейността на организациите, както и анти-НПО кампании. В доклада се подчертава притеснението на гражданския сектор от евентуалното налагане на закон срещу „чуждите агенти“ (подобен на унгарския Закон за прозрачността). Притеснителни са и призивите за закриване на най-голямата организация за защита на правата на човека в страната, като според правителството подобни призиви от отделни политически партии не представляват официална държавна позиция.

Друг основен проблем пред гражданския сектор в България е достъпът до финансиране. Като добър пример за възможности за финансиране са посочени програмите за подкрепа на общинско ниво, средствата по тези програми обаче са твърде малко. В доклада се констатира, че финансирането от ЕС се оказва недостъпно за повечето малки неправителствени организации поради твърде високите изисквания към тях. Според Правителството 150 НПО са получили общо 6,5 милиона евро от 2015 г. насам по Оперативна програма Добро управление. Властите също така изрично са изтъкнали като принос към достъпа до финансиране очакваното създаване на първия Съвет за развитие на гражданското общество през 2020 г.  Към настоящия момент обаче не е ясно кога този Съвет ще започне да функционира.

Българските неправителствени организации смятат, че участието им в публични консултации е твърде ограничено, недостатъчно прозрачно и без особен ефект, а оценка на въздействието на нови нормативни актове не се прави винаги. Българските власти отричат тези критики.

 

Пълния текст на доклада, включващ останалите сфери на изследване и становището на българското правителство, вижте ТУК.

назад