cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Новини

Защо „Фестивал на способностите“ ?

6 Октомври 2017

А защо не ?! Може би някой ще каже – поредният фестивал, поредното събитие. Не съвсем. Защото Фестивалът на способностите такъв, какъвто ще се случи на 8 октомври под куполите на Ларгото, е събитие, на което ние ще отидем поради различни мотиви, но ще си тръгнем с една идея по-сходни разбирания за света и смисъла от него, за ролята на всеки човек, за общото между нас, а не за различното. Но идеята на тази статия не е посветена на това да убеди читателя да се появи, за да види, опита, да предизвика своите собствени способности и виждания. Не, тази статия има друга цел и тя е да ви разкаже историята за това защо решихме да направим Фестивал на способностите.

 

Тази история не е за човек; тя е история за старо и ново, за традиция и иновация, за запрещението и подкрепеното вземане на решение, за действащия Закон за лицата и семейството и за проекта на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа. И все пак - тази история е историята на хиляди човешки съдби.

Историята
През 2012 г. българската Държава ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания и „обеща“, че увреждането няма да е никога повод за дискриминация. Няколко месеца по-късно Правителството прие Концепцията за промени на националното законодателство, свързани с прилагането на стандартите на чл. 12 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Възприехме това като знак за поета отговорност и сериозно отношение на Държавата към привеждане на остарялата система на запрещението в крак с най-новите стандарти за равенство на хората с увреждания. Последвалата политическа криза бързо ни върна в действителността – и ние разбрахме, че Държавата често сменя мнението си по въпроса. Разработеният проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, който олицетвори даденото обещание в началото, вече четвърта година е с неясна съдба.   


 

В главните роли на тази история са:


Много-ликата Държава
Водеща роля по темата за човешките права има Министерството на правосъдието. То е институцията, която представлява българската държава пред Европейския съд по правата на човека и основните свободи. България е била два пъти осъждана за това, че настаняването и напускането на социален дом не отчита личния избор на човека. И в двата случая спечелилите са били хора, поставени под запрещение. Министерството на правосъдието е отговорно и за реформиране на системата на запрещение, но е безпомощно без съдействието на Министерството на труда и социалната политика, защото то отговаря за системата от социални услуги и грижи, които се предполага да развиват уменията и способностите на човека, включително и тези за вземане на решения. За да се случи реформата, тези две институции следва да работят заедно, в сътрудничество. До момента такова не е демонстрирано. Причините за това са неясни.


Не трябва да забравяме и за съществената роля на Парламента. Това е инстанцията от най-високо ниво, която е отговорна за реформата, и както Конституционният съд постанови в свое „решение“ – „Защитата на правата на хората с психически увреждания е въпрос от компетентността на Народното събрание, което трябва да приеме съответното законодателство за режима на недееспособността.“. Предходният Парламент (43-то Народно събрание) прие на първо четене в пет комисии законопроекта за физическите лица и мерките за подкрепа, но после някак загуби „енергията“ си между другите супер спешни и важни законопроекти. Кой и как може да накара Парламента да действа? Може би още едно дело в Страсбург, чието обезщетение да се плати с парите на всички нас?    


Открийте този знак на Ability Fest Sofia 2017  и се включете в предизвикателството "Затвори очи и усети"

 

 

Агенти на Промяната
Агентите на промяната са хора, организации, съмишленици и последователи. Това е група, която включва организации, които работят с и за хората с увреждания, експерти от различни сфери –юристи, социални работници, медицински специалисти, лидери на обществено мнение като журналисти и обществени личности, близки и роднини; сред нас има хора с интелектуални затруднения и психо-социални проблеми, има такива, които пребориха системата на запрещение, и такива, които, за съжаление – не успяха. Но всички ние сме обединени от вярването, че:
•    Всеки човек, независимо от това дали има увреждане и колко сериозно е то, има желания, предпочитания и воля;
•    Желанията, предпочитанията и волята винаги трябва да бъдат признавани и зачитани, независимо от проблемите в комуникацията;
•    Всеки човек, независимо от това дали има увреждане и колко сериозно е то, е способен да изгради връзки на доверие с друг човек;
•    Всеки човек, независимо от това дали има увреждане и колко сериозно е то, в определен момент има нужда от подкрепа при вземане на решения и я получава от хората, на които се доверява.

Агентите на промяната участваха активно в процеса по изработване на проекта на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа. Те споделяха знания и опит, организираха обсъждания и обучения, инвестираха цялата енергия да убеждават в смисъла от подкрепеното вземане на решение. Получиха признанието на международната общност по човешки права от най-високо равнище. Те имат надеждата, че България може да бъде сред първите възприели тази иновация и изискват от Държавата да бъде отговорна и последователна в решенията си, когато става въпрос за човешки съдби, за равенство, за права от най-висок ранг.  

Традицията на Запрещението  
„Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.“ (чл. 5 от действащия Закон за лицата и семейството, приет на 9 август 1949 г.)   


Обикновено хората, които имат диагноза за психична болест или интелектуално затруднение, се приемат за по-неможещи и най-добрата „защита“, която често им се предлага, е поставянето им под запрещение. Последиците от това са далеч от идеята за свобода, закрила и грижа, която някой би могъл да вложи в подобен механизъм. Поставените под запрещение, независимо от своите желания и предпочитания:


•    нямат право да решават (къде да живеят, какво да правят с парите си) и някой друг моделира техния живот според своята преценка и интерес;
•    са лишени от правото да създадат семейство и да се женят;
•    в много случаи са заставени от близките си да живеят в институции до края на живота си.


Резултатът - много често поставянето на хората под запрещение ги изправя директно пред социална изолация. Към 2012 г. от близо 7500 лица са под запрещение, 3500 са настанени за „грижа“ в специализирани институции, а там правото им на живот, свободен от изтезания и унижения, е отнето. Запрещението не е измислено, за да уврежда човека. Запрещението е измислено да предоставя защита. Но в друго време, среда и при други ценности за отношенията между хората.

 

 Иновацията Подкрепено вземане на решение
Ветрило от мерки, които се задействат, когато човек със специални потребности има нужда от съдействие при вземане на решение за себе си и своя живот, така че тези решения да бъдат зачетени от всички останали.  Подкрепеното вземане на решение се задейства за определено време и в конкретни сфери от живота, за които човекът среща затруднения да се справи абсолютно сам. Поради това то е ключът за овластяване и в същото време е предпазната мярка срещу подчиняването на живота на хората с увреждания на интересите, амбициите, страховете и представите на други хора.  


Това е социалната иновация в основата на проекта на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа. Тя вече е приета в Ирландия, Австралия, Канада, САЩ, Израел. Много често ни питат за Германия. Истината е, че Германия е реформирала законодателството си в началото на 90-те години по начин, по който „запрещението“ там няма нищо общо със запрещението тук. И ако това е стандартът – нека направим това, което е направила Германия.  

 

     Това е знакът за любов на жестов език и с него ви каним да се включите в предизвикателството "Сподели жест" на Ability Fest Sofia 2017
 

 

 

Равносметката
Участие в три работни групи и 6 години конференции, обучения и дискусии, споделени мнения и препоръки от експерти и специалисти на национално и международно ниво не могат да накарат „отговорните“ да поемат отговорност. И затова решихме да направим Фестивал на способностите – да поставим темата за равенството на хората със затруднения по друг начин и в друг контекст, да заложим на гражданската енергия за промяна и приемане.      

Ако смятате, че хората решават, ако равенството е част от вашите ценности, ако сте убедени, че запрещението трябва да бъде отменено, елате на Фестивала на способностите.


От 2012 г. Български център за нестопанско право, Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения и Глобална инициатива в психиатрията - София развиват пилотна програма за подкрепено вземане на решения, която към момента е предоставила подкрепа на повече от 150 човека, поставени или в риск от поставяне под запрещение, предлагайки им алтернативен модел за самостоятелно упражняване на права.

 

назад