2008 година е ключова за бъдещото развитие на неправителствените организации в България, защото:
България, като член на Европейския съюз, следва да оценява нуждата от жизнено гражданско общество, способно да развива самостоятелни и независими идеи и инициативи, без да разчита на чуждестранна подкрепа. В почти всички страни в Централна и Източна Европа, включително и в страни не-членки на ЕС, са предвидени механизми за финансова подкрепа на неправителствени организации – създаване на специализирани фондации за развитие на гражданското общество, предоставяне от държавата на първоначален капитал за инвестиции на фондациите (endowment), данъчни облекчения за свързаната с целите на организациите стопанска дейност, правото на данъкоплатците да определят получател – неправителствена организация на 1 или 2 % от платения от тях данък и други. В България не съществуват такива специални механизми. В същото време има опити да се редуцират и традиционни облекчения за неправителствените организации като тези за дарителите им. През 2007 г. беше намалено от 10 на 5 % облекчението за дарители – физически лица, а имаше настроение това облекчение да бъде изцяло премахнато през 2008 г. с въвеждането на плоския данък.
За много хора, финансирането от Европейския съюз е заместител на международните програми, които напускат страната след присъединяването ни към ЕС. Това финансиране в много случаи е и по-голямо като размер от наличното досега. Но то не решава проблема с финансирането на НПО, а само го отлага. И колкото повече се отлага този проблем, толкова по-трудно ще става неговото решаване. Защото от една страна европейското финансиране ще започне да намалява, когато България напредне с икономическото си развитие и тогава ние пак ще сме изправени пред същия проблем. От друга страна европейското финансиране не е за всеки и за всичко. Малките организации трудно ще могат да се справят със сложните изисквания (включително и финансови), а има и организации, като например работещите в сферата на човешките права и общностното развитие, за които европейското финансиране не замества оттеглящите се донори. А следва да се има предвид, че точно те са много важни за развитието на истинско гражданско общество у нас.
Поради тези причини, ние стартирахме инициатива за подобряване на условията за финансиране на неправителствени организации в България. Специална анкета сред неправителствени организации през 2008 г. (отчетено е мнението на над 150 активни организации от цялата страна) показа, че неправителствените организации виждат необходимостта от работа в три основни направления:
През 2008 г. субсидията за неправителствени организации е над 8,6 млн. лева. В тази сума се включва обаче и субсидията за институции като Български институт за стандартизация и Рилската Света обител – Рилски манастир. От тази сума едва 1 млн. лева са разпределени на конкурсен принцип, което е само 11 % от общите субсидии. Тази сума е твърде малка като се има предвид, че само в Централния регистър на организациите в обществена полза са вписани над 5000 организации.
Предложение:
Да се увеличи размера на субсидията отпускана на конкурсен принцип както като обща сума, така и като дял в общия размер на субсидиите. Също така предлагаме създаването на механизъм, гарантиращ по-ефективен мониторинг на това как се изпълняват финансираните проекти, както и уреждането на правилата за кандидатстване и оценката на проектите чрез акт, който не трябва да се приема ежегодно.
Това е механизъм, чрез който физически лица-данъкоплатци ще могат да избират получател-нестопанска организация на 1 % от платения от тях данък. Този механизъм не води до увеличаване на данъците, а просто до друг модел за разпределение на събраните вече данъци. Такъв модел съществува в Унгария, Словакия, Полша, Литва и Румъния. Той дава на хората възможност сами да определят как да се харчат техните данъци и води до подобряване на връзката между гражданите и нестопанските организации. От такъв механизъм се възползват най-вече местни организации, които имат по-добра връзка с общностите, където работят, както и някои големи организации, работещи в области свързани с деца, здравеопазване и др.
Предложение:
Да се въведе механизъм за 1 % в България.
Създаването на такъв фонд е ключово за създаване на финансова устойчивост за неправителствените организации у нас. Изследване от 2006 г. показва, че над 40 % от финансирането на българските организации идва от чужбина. На практика, в България няма местна финансираща институция, която да предоставя сериозно финансиране за нестопански организации. Българските частни фондации все още нямат натрупан капитал, за да изпълняват такава функция. Единственият по-сериозен ресурс идва по линия на Европейския съюз и се разпределя от държавата. В редица страни, поради осъзнаване на важността, която нестопанските организации имат за утвърждаване и развитие на гражданското общество, са създадени специални фондове с държавни средства, които финансират дейността именно на тези организации. В Чехия държавата създава Фонда за инвестиции за фондации. На този фонд се предоставят 1 % от приходите от приватизация в Чехия. Впоследствие Фондът разпределя получените средства сред чешките фондации, като по този начин съдейства за натрупването на сериозен капитал. В Унгария е създаден Националният граждански фонд, на който всяка година държавата предоставя средства в размер равен на събраните чрез механизма за 1 % (за 2006 тези средства са 28 млн. евро). Фондът се управлява от представители на гражданските организации, като самите организации ги избират. В Естония се създава Национална фондация за гражданско общество, която ще получава средства от бюджета, за да финансира неправителствени организации. Друг положителен пример е Хърватия, където Националната фондация за развитие на гражданското общество ежегодно разпределя част от приходите от държавната лотария.
Предложение:
Да се създаде българският еквивалент на тези структури. Предлагаме първоначалният капитал да се предостави от държавата. Капиталът може да се допълва чрез ежегодни отчисления от държавния бюджет към Фонда (например за период от 10 години). Капиталът на Фонда ще се инвестира в различни финансови инструменти, а само приходите от управлението на инвестициите ще се разпределят като проектно финансиране за нестопански организации. По този начин Фондът ще бъде вечен.
Фондът трябва да е отделно юридическо лице, като в неговото управление мнозинство имат представители на гражданските организации. Възможно е да се изработи механизъм, при който гражданското общество само да излъчва представители, при стриктно спазване на правила за избягване на конфликт на интереси.
Фондът ще изработи с помощта на финансови експерти правила за сигурно инвестиране на средства, като следенето на финансовата политика може да се наблюдава от специален орган, съставен от известни финансисти. Отделно от това Фондът ще има политика за разпределяне на средства. Средствата от фонда (по примера на Хърватия) може да се отпускат както за конкретни проекти и дейности, така и за институционална подкрепа за стратегически важни за развитие на нестопанския сектор организации. Освен това е важно част от приходите на Фонда да отиват за мониторинг на начините на разпределяне и изразходване на предоставените средства. Друга част следва да отива за изследвания върху самия граждански сектор – нещо, което към момента липсва.
На международната конференция, организирана на 2-ри април 2008 г. от Български център за нестопанско право бяха обсъдени и някои нови идеи:
Холандският пример за създаване на благотворителна лотария
В Холандия е създадена частна (от местна фондация) лотария. Лотарията работи по всички правила, по които работят и други лотарии, но тя не формира печалба. След изплащане на премиите и покриване на разходите, всички приходи от нея се разпределят за нестопански организации. Към момента около 50 % от приходите на холандските благотворителни лотарии се насочват към нестопански организации. В България, според Закона за хазарта, е възможно да има благотворителни игри, но те трябва да са еднократни.
Предложение:
Да се обмисли възможността за разрешаване на създаването на постоянно опериращи частни благотворителни лотарии в България.
Премахване на ДДС върху SMS-ите, изпращани за благотворителни инициативи
В последните няколко години един от най-разпространените начини за събиране на благотворителни дарения е чрез SMSи. Това е лесен начин, достигащ до много хора. Проблем обаче се оказва практическото му облагане с ДДС от държавата. Всеки дарен лев, под формата на SMS, се облага с 20 % данък, който отива в държавния бюджет. Това води до един абсурд – кампании, чиято цел в известна степен е да помогнат на държавата при осъществяване на нейните социални функции, биват наказвани от нея посредством данък (като пример за помощната роля на кампаниите спрямо държавата може да послужи последната акция за децата в Могилино). На практика дарителските SMSи се облагат с ДДС по същия начин, както и рекламните игри или астрологическата прогноза например.
Предложение:
Да се премахне ДДС върху благотворителните SMSи или да се намери начин за предоставянето му на кампаниите, по повод на които е събран. Алтернативен вариант е предоставянето на този данък за бюджета на фонда, описан по-горе.