Натискът върху гражданското пространство в Европа продължава

Натискът върху гражданското пространство в Европа продължава. Това се наблюдава във второто издание на сигнали от Системата за ранно предупреждение и сигнализация (EWAS), разработена като част от проекта „Мониторинг на гражданското пространство“ (MACS).

Сигналите в този обзор отразяват ескалиране на мерките, използвани за ограничаване на гражданското пространство – от забрани на мирни събрания и рестриктивно законодателство до атаки срещу правата на малцинствата и групите на гражданското общество.

Вижте второто издание на сигнали подадени чрез Системата:

🇧🇬 България – Приета промяна в Закона за чужденците в Република България, ограничава възможността за пребиваване на граждани от държави извън ЕС, във връзка с извършване на нестопански дейности

На 18 юни българският парламент прие изменение в Закона за чужденците в Република България, с което се ограничава възможността на граждани на държави извън ЕС да получават разрешение за дългосрочно пребиваване въз основа на намерението им да осъществяват нестопанска дейност. Чрез изменението се премахва нестопанската дейност като основание за получаване на статут за постоянно пребиваване от граждани на държави извън ЕС.

Гражданите на държави от трети страни не са лишени от правото да учредяват юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) или да работят в гражданския сектора на трудов договор. Въпреки това, изменението ограничава възможността граждани на държави извън ЕС да получат статут на постоянно пребиваване, когато са ръководители на организация с нестопанска цел без трудов договор. Това води до дискриминация, тъй като такъв статут може да бъде предоставен за религиозна дейност, самостоятелна заетост, но не и при ангажираност с нестопанска дейност.

Въпреки че правителството посочи ниския брой заявления (само 486 от 2002 г. насам) като мотив за промяната, депутат от управляващата партия ГЕРБ открито заяви в пленарна зала, че целта на промяната е да се спре практиката чужденци да използват нестопански организации като начин за придобиване на статут за дългосрочно пребиваване в България. Тази аргументация повдига сериозни опасения относно дискриминация и непропорционални ограничения, изтъквайки враждебния наратив, че гражданските организации се използват за незаконосъобразно пребиваване в страната – твърдение, за което няма представени доказателства. Изменението не само стеснява възможностите за участие в граждански организации и обществения живот за граждани на трети държави в България, но също така създава правна несигурност за тези, които вече са получили разрешение за пребиваване на това основание, тъй като не са въведени ясни преходни разпоредби или гаранции относно техния статут.

🇷🇴 Румъния — Законопроектът, който рискува да приравни гражданските организации на държавни инститиции
Румънското правителство предлага нов Административно-процедурен кодекс, който ще класифицира гражданските организации (ГО), включително независимите медии, регистрирани като ГО, като задължени субекти по Закона за достъп до обществена информация. Това означава, че гражданските организации ще имат законово задължение да отговарят на искания за достъп до обществена информация, подобно на държавните институции. Новият кодекс има за цел да обедини всички административни норми, които понастоящем са разпръснати в няколко законодателни акта, в един единствен кодекс. Този процес ще позволи цялостна реформа на начина, по който работят публичните субекти, и ще опрости и внесе повече яснота за всички заинтересовани страни, които взаимодействат с държавата. Въпреки това, като включва гражданските организации като „задължени субекти“ в рамките на свободата на информацията, законопроектът отива отвъд обикновената реформа на процедурните норми.

Кодексът, иницииран от Министерството на развитието, обществените работи и администрацията, също така дискриминира между различните видове частни субекти, тъй като само сдруженията и фондациите са включени в списъка със задължени субекти, докато търговските дружества са изключени. Проектът беше публикуван за обществено обсъждане през февруари 2025 г., а публичният дебат се състоя на 12 март. В него участваха редица граждански организации, но повечето от предложенията им за изменения бяха отхвърлени.

Ако бъде приет, новият кодекс може да има сериозни отрицателни последици за гражданското пространство. Налагането на задължение на гражданските организации да предоставят достъп до събраната или съхранявана информация за тяхната работа може да наруши тяхната роля, да им наложи допълнителна тежест и да изчерпи и без това ограничените им ресурси. Освен това, някои граждански организации, работещи с уязвими групи, обработват информация за членове на тези групи, която информация може да доведе до негативни последици за тези хора, ако бъде оповестена. В законопроекта все още не са посочени санкциите за неспазване, но съществува сериозен риск наложените наказания да бъдат използвани за тормоз или заплашване на гражданските организации, особено тези, които работят по теми като борба с корупцията, правата на човека, правата на малцинствата, стратегически съдебни дела и разследваща журналистика. По този начин законът може да се превърне в инструмент за политическа намеса и натиск.

Правните и административни тежести, свързани с отговарянето на искания за информация, въвеждани от законопроекта, също могат да възпрепятстват гражданското участие, като затрудняват организирането или присъединяването към сдружения.

🇭🇺 Унгария — Репресивният законопроект отложен; Прайд шествието забранено
На 13 май в унгарския парламент беше внесен противоречив законопроект за „Прозрачност в публичната сфера“. Предложеното законодателство застрашава разпадането на жизненоважни граждански организации, независими медии, а дори и частни предприятия. Маскиран като мярка за прозрачност и защита на суверенитета, законопроектът би позволил на правителството да състави черен списък с организации, получаващи чуждестранно финансиране, включително от ЕС,  ако дейността им бъде преценена като противоречаща на определени от правителството „конституционни ценности“. Организациите, включени в списъка, ще бъдат подложени на сериозни ограничения: блокиране на достъпа до чуждестранни средства, сериозни пречки при получаване на вътрешно финансиране и дори потенциално закриване. Законопроектът надгражда съществуващата рамка за „защита на суверенитета“ в Унгария – опасна ескалация на демократичната ерозия, която вече е предмет на производство от Европейската комисия пред Съда на Европейския съюз за нарушение на правото на ЕС.

Законопроектът беше широко осъден като поредна сериозна атака срещу гражданското общество и независимите медии. Той предизвика масови протести, противопоставяне от Унгарската адвокатска колегия, Асоциацията на съдиите и Конфедерацията на профсъюзите, докато Унгарската рекламна асоциация предупреди за сериозни последици за медийната среда. ЕС също отправи критики към предложението. Законопроектът не беше особено популярен дори в управляващата партия “Фидес”, към която принадлежи вносителят му. Въпреки това, парламентарните дебати продължиха до 4 юни, когато изненадващо беше обявено, че гласуването ще бъде отложено след лятото. По-късно правителствен представител допусна, че законопроектът може изцяло да бъде оттеглен.

Успоредно с това, провеждането на 30-ото юбилейно Прайд шествие в Будапеща бе забранено чрез ускорена законодателна поправка в Закона за събранията, формално обоснована със защитата на „правото на детето на здравословно развитие“. Впоследствие Върховният съд отмени забраната, но междувременно бяха въведени и нови разпоредби, позволяващи използването на технологии за лицево разпознаване в реално време с цел идентифициране на участници в протестите – мярка, която се намира в пряко противоречие с изричната забрана, съдържаща се в Регламента на ЕС относно изкуствения интелект.

Правителството забрани Прайд шествието, планирано за 28 юни – решение, което беше блокирано от съда на 11 юни, но впоследствие потвърдено с окончателно съдебно решение на 20 юни. В отговор кметът на Будапеща обяви, че ще организира Прайд като събитие на общината, без нужда от одобрение от полицията, което доведе до заплахи за правни последици от министъра на правосъдието. Въпреки това, Прайд 2025 се проведе на 28 юни с широка международна подкрепа – включително от над 70 членове на Европейския парламент и множество посолства. По оценки на участници и медии събитието привлече около 200 000 души и прерасна в демонстрация срещу правителството. Това го превърна в най-голямото Прайд събитие в историята на Унгария.

🇮🇹 Италия — Закон за сигурността в Италия бива прилаган преди неговото официално одобрение

Новият закон за сигурността в Италия, официално приет през април 2025 г. като указ, в рамките на съмнителна процедура, заобикаляща парламента, е превърнат в закон през юни 2025 г. Законът значително разширява правомощията на полицията по отношение на публичните събрания и протести. Въпреки това, няколко инцидента показват, че репресивните му разпоредби вече са били прилагани на практика преди официалното одобрение. Гражданските организации посочват модел на превантивно прилагане, който ограничава мирните протести и екологичния активизъм. Това сигнализира за по-широко системно влошаване на гражданското пространство, върховенството на закона и демокрацията в Италия, като Законът за сигурността просто формализира практики, които вече са били използвани за заглушаване на несъгласието, особено по време на правителството на Джорджия Мелони. 

В годините преди приемането на декрета активистите, особено тези, които се борят за екологична и климатична справедливост, започнаха да се сблъскват с тежки правни последствия за символични, ненасилствени протестни действия, сред които – разпръскване на кал или нанасяне на измиваща се боя върху паметници и сгради с културно значение – тактики, целящи да привлекат вниманието към бездействието по отношение на климата, без да причиняват трайни щети. Въпреки мирния характер на тези действия, властите отговориха с тежки правни обвинения, включително наказателни процеси, финансови санкции и в някои случаи присъди за лишаване от свобода. Тези санкции отразяват логиката на репресиите, която по-късно беше формализирана в новия Закон за сигурността.

Още преди влизането в сила на Закона за сигурността италианските власти систематично прилагат превантивни административни мерки с цел ограничаване на участието на активисти в протестни действия. Това е особено видно при провеждането на две мащабни демонстрации през 2023 г. Първата, от които се състои пред Министерството на инфраструктурата и транспорта, където стотици протестиращи, облечени в костюми на Пинокио, символично изразиха несъгласието си с правителствената политика относно климатичните промени. Втората демонстрация се проведе във Венеция, където активисти боядисаха Гранд Канал във флуоресцентно зелено в знак на протест срещу екологичната безотговорност. В отговор на тези действия властите издадоха fogli di via (административни заповеди за принудително отстраняване), забраняващи на активистите повторно влизане в съответните градове, както и устни предупреждения. Впоследствие тези инструменти бяха формализирани и разширени в рамките на новото законодателство.

През януари 2024 г. италианското правителство прие закон, насочен пряко срещу екологичните протестиращи, обвинени в т.нар. „екологичен вандализъм“. Законът забранява дори временното замърсяване или оскверняване на обществени паметници и пространства, независимо дали е нанесена трайна щета, и предвижда наказателно преследване за такива действия. Макар да предшества Закона за сигурността от 2025 г., тази мярка проправя път за по-систематични репресии срещу екологичния активизъм. Новият закон от 2025 г. консолидира подобни практики, въвеждайки всеобхватна правна рамка, която значително ограничава свободата на сдружаване, събрания и изразяване — особено когато става въпрос за климатични каузи.

Показателен пример за тази тенденция е случаят от май 2025 г., месец преди официалното приемане на закона. Валентина Корона,  активистка от движението за климатична справедливост „Extinction Rebellion“,  бе задържана от полицията по време на мирен протест във Верона, където изпълнява ролята на посредник между протестиращите и органите на реда. При ареста ѝ беше отказано правото на достъп до адвокат, а впоследствие бива подложена на унизително отношение, включително събличане и обиск. Специалният докладчик на ООН за защитниците на правата на човека публично осъди действията на полицията, наричайки ги „ужасяващи“.“

НАКРАТКО

🇨🇾 ПАРЛАМЕНТЪТ ПРИЕМА ЗАКОН, ОГРАНИЧАВАЩ ПРАВОТО НА ПРОТЕСТ: На 10 юли депутатите одобриха спорния законопроект, въвеждащ нови ограничения върху протестите, включително задължително седемдневно предварително уведомление до властите и възможни наказания за протестиращи, които покриват лицата си, както и предоставяне на полицията на по-широки правомощия за разпръскване на събрания. Граждански организации предупреждават, че законопроектът заплашва основните права, като позволява засилено наблюдение и полицейска намеса в мирни протести.

🇵🇱 ПРАВИТЕЛСТВОТО ОТКАЗВА ПЛАНОВЕТЕ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПРАВНИТЕ СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО СЛЕД ОБЩЕСТВЕНА ПРОТЕСТ: Плановете щяха да отнемат правото на организациите на гражданското общество да обжалват окончателни съдебни решения. След като бяха изразени опасения, правителството премахна най-проблематичната разпоредба от законопроекта. Въпреки това, организациите на гражданското общество подчертават, че бъдещите предложения в рамките на програмата на правителството за дерегулация могат да представлява.ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ ТУК

🇬🇧 БРИТАНСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ ГЛАСУВА ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПАЛЕСТИНСКОТО ДВИЖЕНИЕ ЗА ТЕРОРИСТИЧНА ГРУПА: Решението, което влезе в сила на 5 юли, прави незаконно да се показва подкрепа за организацията или да се бъде неин член. То идва след като активисти от групата нахлуха в база на Кралските въздушни сили (RAF) и боядисаха два самолета в знак на протест срещу подкрепата на Великобритания за военните операции в Газа. ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ

🇷🇸 АРЕСТИТЕ, ЗАПЛАХИТЕ И ПОЛИЦЕЙСКОТО НАСИЛИЕ ЕСКАЛИРАТ, ДОКАТО СРЪБСКОТО ПРОТЕСТНО ДВИЖЕНИЕ ПРОДЪЛЖАВА: През последните седмици се наблюдават масови арести, задържания на протестиращи, включително непълнолетни, и прекомерна употреба на сила от страна на полицията, както и насилствени нападения над демонстранти. ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ

🇮🇪 ИРЛАНДСКАТА ПОЛИЦИЯ ЗАСИЛВА ПОДХОДА СИ КЪМ ПРОТЕСТИРАЩИТЕ В ПОДКРЕПА НА ПАЛЕСТИНА: Няколко инцидента през последните месеци сочат, че има засилване на полицейския контрол над групите в подкрепа на Палестина, включително чрез използване на претърсване с разсъбличане и претърсване на телесни кухини на протестиращи от Mothers Against Genocide, както и чрез непропорционално използване на сила. ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ

🇩🇪 РЕПРЕСИЯТА НА ДВИЖЕНИЕТО ЗА СОЛИДАРНОСТ С ПАЛЕСТИНА ПРОДЪЛЖАВАТ: През май няколко души бяха задържани по време на протест в Берлин, включително две деца и една жена, на която полицаите свалиха хиджаба. Междувременно гражданските организации за солидарност с Палестина са обект на финансови съкращения и правни тормози. ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ

🇳🇱 ПОЛИЦИЯТА В ХАГА НАПАДА ПРОТЕСТИРАЩИ ПО ВРЕМЕ НА ДЕМОНСТРАЦИЯ ПО ВРЕМЕ НА СРЕЩАТА НА ВЪРХА НА НАТО: Хиляди протестираха срещу нарастващите военни бюджети и засилващото се влияние на алианса, докато лидерите се събраха на среща в Хага. На 25 юни, втория ден от срещата, докато мирни протестиращи седяха на пътя и образуваха барикади, полицейски служители бяха заснети как физически нападат протестиращи с палки и ги влачат от пътя.

🇫🇷 ФРЕНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО СЕ ОПИТВА ДА СВЪРЖЕ МЮСЮЛМАНСКИТЕ ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ С МЮСЮЛМАНСКОТО БРАТСТВО: Докладът, който съдържа препоръки за ограничаване на влиянието на така наречената „структура на Мюсюлманското братство“, беше критикуван от гражданските организации и предизвика опасения от засилени ограничения на гражданското пространство. ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ.