Състоянието на демокрацията, гражданско общество и гражданско участие в България според Доклада за върховенството на закона на Европейската комисия за 2025 г.

Материалът е подготвен от: Яна Топалова, стажант в БЦНП, студент по Европеистика в Universiteit van Amsterdam, Нидерландия

На 8 юли 2025 г. Европейската комисия (ЕК) публикува годишния доклад относно върховенството на закона, в който са потвърдени опасенията спрямо демократичната легитимност в България.

Документът, който е изготвен след консултации с правителството и заинтересовани страни, включително Българския център за нестопанско право (БЦНП), потвърждава  съществуващите рискове, към които гражданския сектор се опитва да насочи общественото внимание от години, като например: практическото прилагане на законодателната дейност, липсата на реални обществени консултации, неработещата структура за подкрепа на гражданските организации, и повторните опити за стесняване на гражданското пространство. 

Въпреки опитите за подобряване на законодателния процес в Народното Събрание, опасенията относно неговото качество и липсата на прозрачност в процедурите, свързани с провеждане на обществени консултации, отчитане на постъпилите становища, изготвяне на цялостни оценки за въздействието и пр., остават все още актуални.

Заинтересованите страни подчертават, че законодателните инициативи се предлагат пряко от народни представители и не преминават през задължителните етапи за обществено обсъждане и оценка на въздействието. Според проучване, изготвено от Народното събрание:

• при 94 % от законопроектите няма информация за предварително проведени обществени обсъждания, организирани с цел определяне на проблемите и причините, налагащи приемането на даден законопроект;
• в 94,2 % от законопроектите не са включени или отразени аргументите и различните гледни точки на заинтересованите страни;
• в 65 % от случаите на законодателна инициатива не е направен анализ на съгласуваността на законопроектите с правото на Европейския съюз (ЕС)

В допълнение, практиката на внасяне на законодателни промени чрез изменения в други, несвързани актове, между първо и второ четене, продължава, което е посочено като основна пречка за предприятията в проучване на Българската стопанска камара. БЦНП както и други организации посочват, че тази практика позволява да се заобиколи изискването за обществени консултации и обществени обсъждания.

Друг констатиран проблем, който се извежда на преден план, е липсата на постоянен и устойчив диалог между институциите и гражданското общество. Съветът за развитие на гражданското общество само формално възобнови дейността си след формирането на новото правителство в началото на 2025 г. Съставът на Съвета бе обновен, но към момента продължава да липсва инициатива за фактическо стартиране на неговата работа. Една от причините за това е, че все още не е издаден нормативният акт (постановление), който да обяви неговото конституиране. Това възпрепятства неговото свикване, както и до днешна дата блокира изпълнението на ключови негови функции, сред които:

• извършването на годишен преглед на нуждите на гражданския сектор;
• наблюдение върху изпълнението на Стратегията за подкрепа на сектора;
• разработването на механизъм за финансиране.

Докладът отбелязва още, че към юли 2025 не е приета и нова Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации, а срокът на действие на последната е изтекъл през 2015 г допълнително изтъква липсата на подкрепа към гражданското общество.

Докладът на Комисията подчертава повторното отхвърляне в Народното събрание на законопроектите за „регистрация на чуждестранни агенти“. Повтарящият се характер на тези законодателни инициативи обаче подсказва системно намерение на определени политически сили за оказване на натиск върху гражданските организации и опити последните да бъдат позициониране в негативна светлина в общественото пространство.  .

Това се случва на фона на приетите изменения в Закона за предучилищното и училищното образование  от 2024 г., съгласно които се забранява „пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация“ в образователна система. Според заинтересованите страни тези изменения вече имат пряк ефект върху сътрудничеството между училищата и гражданските организации, занимаващи се със здравеопазване и защита на правата на ЛГБТИК гражданите. Този проблем, отразен и в тазгодишния доклад на European Civic Forum, определя България като страна със „стеснено“ гражданско пространство.

Докладът на Комисията подчертава системното пренебрегване на гражданското общество в законодателните процеси в България, което подкопава доверието в държавните институции и отслабва демократичната легитимност на страната.