Време за четене: 1 минута

“Закон за прозрачност и почтеност в управлението” или как държавата смята да регулира лобистката дейност

Свързани публикации

Със срок до 25.08.2025 Министърът на правосъдието организира обществена консултация на „Консултационен документ относно проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението“. Във връзка с нея са публикувани:

Целите на консултацията са да се получат мнения и становища от заинтересованите страни относно:

  1. необходимостта от регулаторна намеса;
  2.  възможните цели на нормативната уредба – създаване на нова нормативна регулация; укрепване на общественото доверие към публичната власт, посредством осигуряването на стандарти и процедури, които гарантират прозрачност и отчетност при вземането на решения; улесняване на достъпа до процесите по формулиране на политики чрез осигуряване на прозрачност в процеса на вземане на решения.
  3. инструментът на регулаторна намеса – приемането на изцяло нов законов нормативен акт.
  4. очакванията относно потенциалните въздействия от регулаторна намеса

Това означава, че след приключване на настоящата консултация, ще бъде публикуван за отделна консултация (т.е. ще се извърши и обществена консултация, свързана с проект на нормативен акт по реда на Закона за нормативните актове) и проект на законов текст.

Какво е важно да знаем за настоящата консултация ?

Предисторията

Идеята за регулиране на лобистката дейност, която макар и легитимна практика, често се представя в обществото в негативна светлина, като „синоним“ на корупция, не е нова. През последните 23 години темата се появява неколкократно в българския обществен и политически дневен ред като неуспешни законодателни инициативи през 2002, 2008 и 2015.

От 2023г. насам се работи отново по регулация на лобистката дейност във връзка с поет ангажимент от България към ЕК с  Плана за възстановяване и устойчивост както и във връзка с преговорния процес за присъединяването на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Същевременно и нуждата от регулация на лобистката дейност се констатира и в доклада за Република България от Петия кръг на оценка на Групата държави срещу корупцията (GRECO) към Съвета на Европа . За жалост обаче, процесът по изготвяне на регулация, която би следвало да гарантира прозрачност, бе осеян със сериозни  неясноти. Ето и кратка хронология на събитията:

  • През март 2024 г. Министерство на правосъдието (МП) изпраща на Съвета за развитие на гражданското общество за становище Проект на Концепция за регулиране на лобистките дейности в Република България, който значително се различава от предложения за обществена консултация проект и в него няма разграничение между застъпничество и лобизъм.
  • На 28.11.2024 г. МП публикува новина „Стартира работата по закона за лобизма“. От новината става ясно, че работна група по изготвяне на закон за лобизма е провела първо заседание. Не е ясно на какъв принцип са подбрани членовете на работната група. Същевременно от присъствали на работната група се изяснява, че е поет ангажимент от страна на МП преди следващо заседание да изпрати „примерна структура на проект на Закон за регулиране на лобистките дейности.“

В началото на 2025 г. обаче новото правителство „дава крачка назад.“ През март на конференция, съорганизирана от БЦНП, Министърът на правосъдието Георгиев заявява, че „Законът за лобизма ще бъде подготвен в диалог с неправителствения сектор“ и в последствие възобновява работата на работната група в рамките на Министерството с участие на граждански организации, която започва да работи по нов вариант на законопроект, значително различаващ се от будещите притеснения предложение на МП от декември 2024.

Какви рискове крие една регулация на лобистката дейност ?

Регулацията на лобистката дейност е все още относително нов подход за Европа, като повечето закони в тази посока са приети в последните 15 години, а голяма част от европейските държави все още нямат такива. (Вижте сравнителен анализ подготвен от БЦНП). В тази връзка и ползването на думите „лобизъм“ и „лобист“ в законови текстове, както и създаване на „регистър на лобистите“ представляват сериозен риск за стигматизация и повод за очерняща кампания като най-сериозно от това биха били засегнати граждански организации, занимаващи се със застъпничество. С оглед публикуваните документи в рамките на настоящата консултация е видно, че МП е разбрало този риск и се е насочило към името „Закон за прозрачност и почтеност в управлението“ и съответно към понятието „представителство на интереси.“ Наред с това, в хода на процеса по изготвяне на регулация се наблюдават и други възможни рискове от нежелани негативни последици, които включват:

Прекомерни административни мерки и обхват

При създаване на правила за регистър на лобистите/представители на интереси следва да се следи те да не създават твърде утежняващи работата на малки организации административни тежести. В публикувания Консултационен документ правилно се отбелязва, че:

Въпреки че лобирането само по себе си се приема за легитимна дейност, когато се извършва при неравнопоставени условия и по непрозрачен начин, може да се превърне в нелегитимно влияние. Използването на значим финансов ресурс за целите на една лобистка кампания би могло да „заглуши“ застъпничеството за други групови и обществени интереси при формулирането на публичните политики.

 Именно затова следва да се възприеме диференциран подход по отношение на малки организации, които инцидентно влизат в контакт с взимащи решения лица във връзка със застъпнически каузи и фирми, които извършват лобистки дейности професионални и срещу заплащане.

Обхват на регулацията на лобистката дейност

При предходни опити за регулация са се наблюдавали предложения за включване на редица изключения от обхвата на бъдещ закон – синдикати, религиозни организации, работодателски организации, вероизповедания и др., които дори и да извършват лобистка дейност по смисъла на предлаганата дефиниция не биха се считали за лобисти. Подобен подход крие рискът да се създаде дискриминационен законопроект, който същевременно няма да изпълнява и целта си да осигурява прозрачност. За да се избегнат тези рискове, може или да се премахнат изключенията, като това не засяга диференциран и пропорционален подход при определяне на административните задължения или да се предложи ЮЛНЦ (фондации и сдружения), регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, когато действат в изпълнение на нестопанските си цели, също да бъдат изключени от обхвата на бъдещ закон. Важно е това да се съчетае със изрично задължение те да включват допълнителна информация за дейностите си по представителство на интереси в годишните си доклади за дейността.

Задълженията на държавата

При представителството на интересите винаги има поне две страни – частният субект и представител на властта. Затова и при регулацията следва внимателно да се следи задълженията за отчитане да не падат само върху частния субект. В тази връзка, а и логично с оглед ресурса на държавата в сравнение с един представител на интереси, е подходящо представителите на публичните институции да са носители на основните задължения за осигуряване на прозрачност на процесите по норомотворчество и вземане на решение. В публикувания Въпросник в настоящата консултация има такива идеи, които следва да се подкрепят и доразвият. Например:

  • Въпрос 14: Необходимо ли е личните срещи на органите с представителите на интереси да се отразяват в публичен календар за срещи?

На този въпрос следва да се отговори категорично „да“, но за да е ефективна мярката следва да има някои основни правила относно отговорност за поддържане на публичен календар, санкции за длъжностни лица, съдържание на календара и др.

Аналогично на въпрос 16  – „Необходимо ли е да се създаде законодателен отпечатък, който осигурява проследяване, документиране и оповестяване на основните външни интервенции от началото до края на процеса по изготвяне и приемане на нормативните и други актове?“, също следва да се отговори „да“, но отново има поле за доразвиване на идеята – какво представлява т.нар. „законодателен отпечатък,“ защо да не покрива и „вътрешно влияние“ и т.н.

Регулацията на процеса по взаимодействие между вземащите решения и представителите на интереси чрез Закон за прозрачност и почтеност в управлението има шанс, както да послужи за развитието на гражданското участие и открито управление чрез гарантиране прозрачност и яснота в процесите по вземане на решения, така и да доведе до диаметрално противоположен ефект в случай, че не се идентифицират и адресират възможни нежелани последици от бъдещ закон.

Затова е важно да сме активни, както на този начален етап на консултиране, така и при обществената консултация при публикуване и на проектозакон.

Свързани публикации