Време за четене: 1 минута

Защо е важно гражданските организации да се включат в обществената консултация за закона за прозрачност и почтеност в управлението? 

До 25 август 2025 г. Министерството на правосъдието провежда обществена консултация относно бъдещ Закон за прозрачност и почтеност в управлението, който има за цел да регулира представителството на интереси (разговорно – лобизъм) – или с други думи, взаимодействието между публичните власти и тези, които се стремят да влияят върху политически и законодателни решения.  

Готвеният Закон за прозрачност и почтеност в управлението е в изпълнение на ангажимента поет от България с Плана за възстановяване и развитие за регулиране на “лобистката дейност”. В допълнение за приемане на такава регулация настояват и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), присъединяването към която е основна външнополитическа цел на страната ни в момента. Това означава, че приемане на този е силно вероятно. 

Закон за прозрачност и почтеност в управлението има потенциал да осигури повече прозрачност в процесите по сформиране на политики и изготвяне на нормативни актове. Това би допринесло и към застъпническата работа на гражданските организации.  

Същевременно подобна регулация, ако не отговаря на добрите стандарти, може да се превърне  в целенасочено или не в репресивен инструмент подобно на Закон за регистрация на чуждестранните агенти. Този риск е съвсем реален и всъщност през 2024 г. изглеждаше, че именно това ще се случи: 

  •  Изменената концепция поставяше гражданските организации в значително по-неблагоприятно положение спрямо първоначалната; 

През 2025 г.  след наши и на други организации застъпнически усилия и със съдействието но новия Министър на правосъдието постигнахме значителен напредък в това да върнем процеса към изготвяне на закон действително гарантиращ прозрачност, а не просто пореден вариант на „Закон за чуждестранните агенти“ заглушаващ гражданското участие.  

За това сега е изключително важно да се включим в обществената консултация като граждански организации и да споделим становища и мнение за това какви са подходящите гаранции за защита на гражданското участие ако подобна изрична регулация бъде приета.  

Ето някои основни рискове, за които да следим: 

Лобизъм – придобилият негативно значение термин 

Лобизмът е легитимна и обичайна за всяка демокрация дейност. Проблемът с терминът е че е придобил негативно значение като често се свързва с корупция – незаконна практика за влияние, или се асоциира със преднамерено скрито влияние на лица с големи икономически интереси.  

Затова създаването чрез закон на „регистър на лобистите“ е опасно, защото присъствието на организация в такъв регистър я прави лесна мишена за очернящи кампании. По същество в България в момента е почти равностойно дали ще набедиш някого за „чуждестранен агент“ или ще го наречеш „лобист.“  

Към момента този риск изглежда преодолян. Макар и във въпросникът към актуалната консултация провеждана от Министерство на правосъдието да се използва думата лобизъм, е ясно че новата регулаторна концепция е да се използва понятието „представителство на интереси“ и регистърът да е регистър на представителите на интереси.  

Регулиране на „косвен лобизъм“ 

В предложението на МП от декември 2023 г. се съдържаше твърде широка дефиниция на лобизъм включваща и т.нар. косвен лобизъм:  

всяка комуникация с гражданите, включително публикации и интервюта чрез средствата за масова информация или чрез пряка комуникация, които целят да убедят тези членове на обществеността да общуват директно с лице, заемащо публична длъжност, в опит да окажат влияние върху това лице да подкрепи определена позиция 

Подобна формулировка на „лобизъм“ в едно с предвиждани административни задължения като вписване в регистър обаче естествено са предпоставка към ограничаване правото на изразяване. Тази идея също е отхвърлена вече и не следва да се появява отново. 

Кой е лобист и за какво можем да настояваме 

Подобно на повечето вече прието в закони за регулиране на представителството на интереси (лобизъм) в Европа и в България се предвижда има субекти изрично изключени от обхвата на закона въпреки, че извършват представителство по смисъла на легалната дефиниция. Често срещани такива и възприето в момента от МП са например: 

  • регистрираните сдружения на работници и служители, когато осъществяват дейност в защита на техните интереси в областта на труда и социалното осигуряване;  
  • регистрираните работодателски организации, действащи в защита на стопанските интереси на членовете си; 
  • представителите на регистрирани религиозни общности и институции, осъществяващи дейност, свързана с упражняване на правото на вероизповедание.  

Съществен риск за гражданските организации е ако има твърде много изключения без обаче юридическите лица с нестопанска цел (сдружения, фондации и читалища) да са сред тях. Така може да се окаже, че се създава регулация насочена основно срещу организациите и те ще се окажат в общия случай „лобисти.“, без да се отчита, че те са инструмент за упражняване на правото на сдружаване, чрез тях се реализират множество от гражданските права и че тези определени за извършване на дейност в обществена полза, защитават обществен интерес.  

Ако се предвижда изключение за работодателски организации, синдикати и вероизповедания като организации, които по своята същност се очаква да осъществяват представителство на интереси по определени теми, то аналогично и обосновано може да се настоява и за такова изключение и за гражданските организации. Естествено изключването на организациите не е самоцел и следва да е съчетано с подходящи мерки, които да гарантират прозрачност на застъпническата дейност. Такава мярка може да е изрично задължение на ЮЛНЦ в обществена полза да посочват в годишните доклади за дейността си дали са имали взаимодействие с адресатите на лобистка дейност и какъв е бил резултатът от тези активност. Докладите се публикуват в Регистъра на ЮЛНЦ, което създава достатъчна прозрачност. Това е така или иначе е вече съществуваща добра практика прилагана от много организации и нейното регулиране като изрично задължение няма да е прекомерна тежест, но за сметка ще е ефективен подход за постигане на основната цел на бъдещия закон – прозрачност. 

Можете да подаде попълнен въпросник до 25.08.2025.  

Тук ще откриете въпросника на МС.

Тук може да намерите отговорите на БЦНП на поставените въпроси в рамките на обществена консултация, а тук, за ваше улеснение, сме дали кратка ориентираща информация.   

Поради липса на ясна информация за ел. поща за подаване ви препоръчваме да изпращате до: 

priemna@justice.government.bg с копие до s.minkov@government.bg