cookies-icon
Ние използваме бисквитки
(Не са ядливи)
Добре или Информация
Затвори
Начало Начало Начало Търсене Facebook EN

Въпроси и отговори

РЕГИСТРАЦИЯ НА ФОНДАЦИИ И СДРУЖЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ, ЧАСТНА И ОБЩЕСТВЕНА ПОЛЗА. ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ.

В българското законодателство са предвидени два вида юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) – сдружения и фондации. Наред с това ЗЮЛНЦ предвижда и два различни статута, под които може да съществува всяко сдружение или фондация: статут в частна полза и статут в обществена полза. Решението кой от двата статута да има всяка организация се взема самостоятелно от конкретното ЮЛНЦ (от неговите учредители или от върховния му орган). При избора на цели, дейности и статут на организацията в обществена или в частна полза, двата вида ЮЛНЦ са напълно равнопоставени. За да се регистрира сдружение или фондация трябва да се знаят основните разлики между тях.

ОСНОВНИ РАЗЛИКИ МЕЖДУ СДРУЖЕНИЕ И ФОНДАЦИЯ:

  • Сдружението има членове, докато фондацията няма;
  • При учредяване на Фондация учредителят/ите може да запази за себе си определени права, които да му гарантират участие в управлението след това.
  • Различна органна структура. Задължителните органи при сдруженията са Общо събрание и Управителен орган. При фондациите видът на органите зависи от волята на учредителите и ползата, в която те осъществяват дейността си (обикновено имат върховен орган и управителен орган);
  • Различни изисквания при учредяване. За учредяване на сдружение е достатъчно да е налице минимално необходимият брой учредители (от 3 до 7 или повече лица). За учредяване на фондация е достатъчно да има и едно лице – учредител, без значение дали ще бъде определена в частна или в обществена полза. Но за да се учреди фондация е задължително учредителят да направи учредително дарение(в пари или друго имущество).

ОБЩЕСТВЕНА ИЛИ ЧАСТНА ПОЛЗА

При своето учредяване всяко ЮЛНЦ е длъжно да се самоопредели като организация в частна или в обществена полза. Определянето се извършва в устава или в учредителния акт и се вписва в съдебния регистър. ЮЛНЦ в частна полза може да промени своя статут и да се определи в обществена полза, но обратното е невъзможно. ЮЛНЦ в обществена полза получават данъчни облекчения от държавата и възможност да стопанисват при по-лек режим държавни и общински имоти.

УЧРЕДЯВАНЕ И СЪДЕБНА РЕГИСТРАЦИЯ НА СДРУЖЕНИЕ

При учредяване на сдружение в частна полза са необходими минимум 3 учредители, без значение дали са физически или юридически лица. Ако сдружението е в обществена полза, учредителите трябва да са минимум 7 физически лица или 3 юридически лица. За да се учреди едно сдружение е необходимо да бъде проведено учредително събрание, на което да се вземат решения за наименоанието, седалището и адреса, статута, целите, предмета на дейност, приемане на устав и първия управителен орган. Решенията, които се вземат на учредителното събрание, се отразяват в протокол.
За съдебната регистрация на сдружението се подава заявление до окръжния съд по седалището му с искане за вписването му в съдебния регистър. Съдебната такса е в размер на 50 лв.

УЧРЕДЯВАНЕ НА ФОНДАЦИЯ

Фондацията се учредява с едностранен учредителен акт. Приживе това става с дарение, което трябва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписа на учредителя, а след неговата смърт – чрез завещание. С учредителния акт се предоставя имущество, посочва се наименованието, седалището и адреса на фондацията, целите и средствата за постигането им и първият състав на органите на фондацията. Наред с едностранния учредителен акт в практиката се е наложило изработването на втори документ, наречен устройствен акт. В него подробно се регламентират органите на фондацията, правомощия, начин на работа, прекратяване. След като се подготвят тези основни документи, чуредителят или лицето, определено да представлява занапред фондацията, следва да открие набирателна банкова сметка, по която да се внесе определеното учредително дарение, в случай че то е в пари.
За съдебната регистрация на фондацията се подава заявление до окръжния съд по седалището й с искане за вписването й в съдебния регистър. Съдебната такса е в размер на 50 лв.

ПОСЛЕДВАЩИ РЕГИСТРАЦИИ

След приключване на съдебната регистрация на ЮЛНЦ, която завършва с издаване на съдебно решение за вписване на ЮЛНЦ в съдебния регистър, е необходимо да бъдат извършени следните последващи регистрации:
•    Регистрация в регистър БУЛСТАТ към Агенция по вписванията;
•    Централен регистър на ЮЛНЦ към Министерство на правосъдието за организациите в обществена полза;
•    Регистрация в ДАНС.

Повече информация по темата:
Български център за нестопанско право: www.bcnl.org
Информационен портал за НПО в България: http://ngobg.info/bg/legislation/law.html

Какво урежда Законът за юридическите лица с нестопанска цел?

Правото на сдружаване е основно конституционно право на гражданите. То се упражнява чрез създаване на обединения на граждани, които си поставят различни цели – просветни, правозащитни, търговски, политически, религиозни и др. Създадените обединения от граждани могат да имат качеството на юридическо лице, т.е. организационна форма, призната от правния ред. Основните предимства на това са, че те придобиват качеството на правен субект, който може самостоятелно да встъпва в правни отношения с други лица, да се легитимира като такъв в обществото, да взема собствени решения, да има собствено имущество и т.н. От друга страна, законодателството не забранява подобни обединения да съществуват и като неформални структури на гражданското общество, които на основата на свободата на договарянето чрез споразумение между отделните граждани да имат собствени правила за начина, по който ще постигат поставените от тях нестопански цели.
Основната разлика в случая е, че тези образувания не могат да действат като една отделна организация, която от свое име да участва в гражданския оборот, а поеманите права и задължения са от името на отделните лица, участващи в обединението.
Не всички юридически лица са обединения на гражданите. Според вида и целите им юридическите лица могат да бъдат юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) – сдружения и фондации, политически партии, синдикати, вероизповедания, читалища и такива със стопанска цел.
Законът за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) урежда необходимите правни стъпки за придобиване и загубване на качеството на ЮЛНЦ – учредяване, регистрация, устройство, дейност и прекратяване. ЮЛНЦ не могат да извършват политическа, религиозна и синдикална дейност. Същевременно те могат да извършват допълнителна стопанска дейност, която е пряко свързана с предмета на основната им дейност и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
За другите видове юридически лица има отделни закони – Закон за политическите партии, Закон за вероизповеданията, Закон за народните читалища и други. Партиите, вероизповеданията и синдикатите не са ЮЛНЦ по смисъла на ЗЮЛНЦ. Специалните закони, които ги уреждат препращат към ЗЮЛНЦ за неуредените въпроси или за режима на регистрацията им.


Читалищата, профсъюзите, вероизповеданията и политическите партии ЮЛНЦ ли са?

Читалищата, профсъюзите, вероизповеданията и политическите партии са отделни форми на обединения на гражданите, които се различават както по отношение на предмета на извършваната дейност, така и по поставените цели. Именно тези специфики са основанието за приемане на различни нормативни актове, които регулират съответния вид организация. В преходните и заключителните разпоредби на ЗЮЛНЦ изрично е поставено изискване организациите, които имат за цел извършването на политическа, синдикална и религиозна дейност да се уреждат с отделен закон.
Според Закона за народните читалища, народните читалища са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. В тяхната дейност могат да участват всякакви физически лица без оглед на ограничения на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание. Те са особен вид ЮЛНЦ, на които са възложени специални културно просветни функции.
Според Кодекса на труда на синдикалните организации са възложени функции по защита на правата на трудещите се и представителство на техните интереси. Въпреки че, според кодекса, спрямо тях се прилага редът за регистрация на сдруженията с нестопанска цел, синдикалните организации са отделен вид юридически лица, които по силата на закона имат други цели и задължения.
Според Закона за политическите партии политическите партии са доброволни сдружения на български граждани с избирателни права, които съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите чрез избори или по други демократични начини.
За неуредените в закона въпроси се прилага ЗЮЛНЦ. Това обаче не превръща политическите партии в сдружения с нестопанска цел.
Те имат конституционно и законово определени функции, които ги отличават от ЮЛНЦ. В самия конституционен текст е направено това разграничение: сдруженията на гражданите, включително синдикалните организации, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.
Според Закона за вероизповеданията „вероизповедание" е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция. „Религиозна общност" е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии.
„Религиозна институция" е регистрираната в съгласие със Закона за вероизповеданията религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав. Софийският градски съд води публичен регистър на вероизповеданията със статут на юридически лица. Предвидена е възможност след предварително съгласие на съответната религиозна институция да могат да се създават отделни ЮЛНЦ за подпомагане и популяризиране на определено вероизповедание, които нямат право да осъществяват дейност, представляваща публично практикуване на вероизповедание. От изложеното може да се направи извода, че вероизповеданията не са ЮЛНЦ, а са особен вид юридически лица, които се регулират от разпоредбите в Закона за вероизповеданията.
 
Създава ли ЗЮЛНЦ данъчни облекчения и други привилегии за ЮЛНЦ?

ЗЮЛНЦ създава общата възможност държавата да подпомага вписаните в Централния регистър ЮЛНЦ в обществена полза чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения, предвидени в съответните специални закони.
Възможно е държавата да реши да финансира ЮЛНЦ като следва да създаде условия и ред, по които да става това. Така, законът не предоставя пряко данъчни облекчения или други привилегии за ЮЛНЦ, а урежда принципната възможност, която може да се осъществи само чрез приемането на конкретни разпоредби в други закони. Такива има приети в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за местните данъци и такси, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъка върху добавената стойност.
 
Каква е допустимата намеса на съда в дейността и вземането на решения в ЮЛНЦ?

В законодателството ни са уредени начините и органите, чрез които държавата може да се намесва в дейността на ЮЛНЦ.
На първо място, съдът упражнява контрол върху дейността на ЮЛНЦ, който се осъществява, както в процеса на тяхното учредяване, така и след възникването им. Контролните функции, обаче, са стриктно ограничени, за да се защитят основни принципи на гражданската свобода.
Законът предвижда, че едно ЮЛНЦ следва да се подчинява на определени изисквания при неговото учредяване, устройство и дейност.
Съдът като независим орган следва да прецени до каква степен са спазени изискванията на закона – например: брой учредители, приет учредителен акт, съдържание на документите и други, така че да бъдат защитени основни права и интереси на гражданите. В тези случаи съдът има само изрично определената от закона компетентност. Извършвайки проверка на необходимите за регистрацията документи, съдът преценява дали някой от тях не противоречи на императивни правни норми.
При установяване на противоречие със закона или непълнота в документите, съдът не може сам да измени волята на учредителите, а единствено да изиска от самите учредители да направят това.
След регистрацията на ЮЛНЦ съдът може да контролира тяхната дейност, само ако тя противоречи на Конституцията, законите и добрите нрави като по искане на всеки заинтересуван или на прокурора, ЮЛНЦ може да бъде прекратено от съда.
За сдруженията законът предвижда решенията на Общото събрание да подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава. Този контрол може да бъде иницииран от всеки член на сдружението или на негов орган, или от прокурора в едномесечен срок от узнаването, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението.
При фондациите, ако са нужни действия за изменение или допълнение на учредителния акт и е невъзможно те да бъдат извършени от учредителя или по установен от него или закона ред, окръжният съд по седалището на фондацията извършва това по искане на заинтересованите страни. В този случай съдът е длъжен да се съобрази с волята, изразена с учредителния акт. Също така, ако органите на фондацията не могат да попълнят състава си и с това би се затруднила дейността на фондацията, всяко лице от състава им, както и всеки, който би се ползвал от дейността на фондацията, може да поиска от съда да попълни състава на органите, като се съобрази с волята в учредителния акт.
Други органи, чрез които държавата може да следи дейността на ЮЛНЦ са:

  • Централният регистър при Министерство на правосъдието за вписаните в него ЮЛНЦ в обществена полза;
  • Националната агенция за приходите във връзка с данъчното отчитане и облагане на ЮЛНЦ;
  • Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата за финансовата дейност на ЮЛНЦ;
  • Комисията за защита на личните данни, когато ЮЛНЦ са администратори на лични данни;
  • Агенцията за финансово разузнаване във връзка с предотвратява не на прането на пари и финансирането на тероризма;
  • Други специализирани администрации, в чиято компетентност са функциите по надзор върху отделни видове дейности, като социално подпомагане, здравеопазване и т.н.

Какви видове ЮЛНЦ предвижда ЗЮЛНЦ?

Законът предвижда, че ЮЛНЦ са два вида – сдружения и фондации, според тяхното устройство като юридически лица.
Сдружението е обединение на физически и/или юридически лица за постигане на нестопанска цел. Фондацията е организация, на която е предоставено имущество за постигане на нестопанска цел.
ЗЮЛНЦ предвижда и два статута за ЮЛНЦ, които се определят според целите и резултатите от основната дейност на организациите. Така всяко сдружение или фондация може да бъде определено за извършване на дейност в обществена или в частна полза. Това не са отделни видове ЮЛНЦ, а представляват законови статути, предоставени на организациите. Различният статут на организацията, определя и различния обем на нейните законови права и задължения.
 
Може ли ЮЛНЦ да извършват политическа дейност?

В първия Закон за политическите партии в България бе дадено легално определение на организирана политическа дейност: провеждането на митинги, демонстрации, събрания и други форми на публична агитация в подкрепа или във вреда на политическите партии, както и на кандидати за избори. В следващите закони за политическите партии липсва подобна дефиниция, но принципната постановка е, че политическа дейност могат да извършват само политическите партии.
В Конституцията от 1991 г. изрично се разграничават сдруженията на гражданите от политическите партии. Партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите.
Няма законова пречка ЮЛНЦ да се включват в демонстрации, дискусии, предложения за промени на законодателство и пр., които не са част от политическа кампания по печеленето на избори. Това включване в обществено-политически дебати се предполага и от целите, които организациите, регистрирани в обществена полза, си поставят.
Примерно изброяване срещаме в ЗЮЛНЦ. Сред тях са развитието и утвърждаването на духовните ценности, гражданското общество, здравеопазването, образованието, науката, културата, техниката, технологиите или физическата култура, подпомагането на социалната интеграция и личностната реализация, защитата на човешките права или на околната среда. Повечето от тези цели предполагат политически решения на национално или местно ниво, както и законодателна интервенция в определен етап. Част от съвременната демокрация е именно включването на представителите на гражданското общество в процесите на вземане на решения, както и на мониторинг върху резултатите от прилагането на тези решения.
 
Може ли ЮЛНЦ да извършват религиозна дейност?

Законът за вероизповеданията не дава определение на „религиозна дейност", но може да се направи изводът, че включва изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии. Религиозните институции не са ЮЛНЦ. Предвидена е възможност след предварително съгласие на съответната религиозна институция да могат да се създават ЮЛНЦ за подпомагане и популяризиране на определено вероизповедание, което е със статут на юридическо лице. Тези юридически ЮЛНЦ нямат право да осъществяват дейност, която представлява публично практикуване на вероизповедание. Следователно ЮЛНЦ може да участва и да организира различни културно-просветни дейности (беседи, семинари, издателска дейност) или например благотворителни и дарителски кампании, но не може да извършва богослужения и обреди, които представляват същността на религиозната дейност.
 
Може ли ЮЛНЦ да извършват синдикална дейност?

Синдикалната дейност се изразява в защита на правата на трудещите се и представителство на техните интереси пред държавните институции или работодателите. ЗЮЛНЦ предвижда отделен закон, който да урежда правно-организационното положение на синдикатите и по този начин ги отграничава от ЮЛНЦ. Същевременно според Кодекса на труда синдикалните организации придобиват качеството на юридическо лице след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел. Това не ги прави ЮЛНЦ. От друга страна ЮЛНЦ могат свободно да определят своите цели и средства за постигането им, като няма пречка да определят за цел защитата на правата на определена група граждани – например на учителите. Това обаче не ги превръща в синдикати, нито дейността им – в синдикална.
 
Какво представляват клоновете на местни и чуждестранни ЮЛНЦ?

ЗЮЛНЦ изрично предвижда, че български и чуждестранни ЮЛНЦ могат да имат клонове. За да учреди клон, органът на едно българско ЮЛНЦ, който според неговия устав или учредителен акт има това правомощие, следва да вземе решение за откриване на клона. Най-често компетентен за такова решение е върховният орган на ЮЛНЦ, но това правомощие може да бъде делегирано и на управителния орган. За да възникне клонът, той трябва да бъде вписан в окръжния съд по неговото седалище. Решението за разкриване на клона следва да съдържа основните обстоятелства, които според закона подлежат на вписване в съда, които са: наименованието, седалището и адресът на ЮЛНЦ – „майка", седалището и адресът на клона, управителят на клона, както и предвидените ограничения на правомощията и представителната му власт. Клонът не е самостоятелно юридическо лице, а е част от ЮЛНЦ – „майка". Въпреки това той се регистрира по БУЛСТАТ и може да има собствена банкова сметка. Всички действия, които управителят на клона извършва във връзка с дейността на клона, са от името и за сметка на ЮЛНЦ – „майка". Определението на дейността на клона – в частна или обществена полза, следва определението на дейността на ЮЛНЦ – „майка".
Според ЗЮЛНЦ чуждестранни ЮЛНЦ също могат да учредяват клонове в България, ако целите им не противоречат на обществения ред и закона у нас. Клоновете на чуждестранни ЮЛНЦ се регистрират в окръжните съдилища по техните седалища, като при регистрацията им освен наименованието, седалището и адресът на ЮЛНЦ – „майка", се заявяват още за вписване: седалището и адресът на клона, управителят на клона, предвидените ограничения на правомощията и представителната му власт, целите на чуждестранното ЮЛНЦ, целите, които чуждестранното ЮЛНЦ ще преследва чрез клона, както и евентуалното определяне на клона за извършване на общественополезна дейност. Няма пречка, разбира се, клонът на чуждестранно ЮЛНЦ да бъде определен и в частна полза. Според Кодекса на международното частно право клонът на юридическо лице се урежда от правото на държавата, в която е регистриран, следователно спрямо клоновете на чуждестранни ЮЛНЦ в България ще действат разпоредбите на българското право.
Клоновете, определени за извършване на дейност в обществена полза, подлежат на вписване и в Централния регистър при Министерство на правосъдието.
 
Как чужденци могат да извършват дейност с нестопанска цел в България?

Чужденците, които имат желание да извършват дейност с нестопанска цел в България имат различни правни възможности за това. Те могат да бъдат учредители на ЮЛНЦ, да бъдат избрани като членове на органите на ЮЛНЦ, да бъдат назначени като изпълнителни директори или управители в ЮЛНЦ или да бъдат управители на клон на чуждестранно ЮЛНЦ. Всички тези възможности произтичат от липсата на ограничение в ЗЮЛНЦ по отношение на гражданството на лицата, които могат да са учредители, членове на органи или служители на ЮЛНЦ.
Освен това в отделна Наредба № 1 от 15 август 2002 г. за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на дейност с нестопанска цел от чужденци в Република България, издадена от Министерство на правосъдието, са определени условията за издаване, отказ и отнемане на разрешения за извършване на дейност с нестопанска цел от чужденци в Република България. Според нея лицата с чуждо гражданство следва да подадат молба-декларация до министъра на правосъдието чрез дипломатическите и консулските представителства на Република България за издаване на разрешение за извършване на дейност с нестопанска цел. Към молбата следва да бъдат приложени и следните документи на български език:

  • подробен план за определяне предмета и целта на дейност за срока, за който се иска издаване на разрешение;
  • документ, установяващ наличието на финансови средства за постигане целите на дейността;
  • препис от решението на съда, ако има съдебна регистрация;
  • свидетелство за съдимост;
  • медицинско удостоверение;
  • други документи, които се изискват по силата на нормативните актове.

Министърът на правосъдието се произнася с решение в едномесечен срок от получаване на документите за издаване на разрешение или отказ, за което се уведомява кандидатът на посочения от него адрес. Разрешението, получено от министъра на правосъдието, е основание за чужденеца, по смисъл на Закона за чужденците в Република България, да получи право на продължително пребиваване у нас, което е със срок до 1 година.
 
Каква е разликата между фондациите и сдруженията?

Основната разлика между двата вида ЮЛНЦ според българското законодателство е в тяхното устройство. Сдружението представлява доброволно обединение на три или повече лица за извършване на дейност с нестопанска цел. В същността на сдружението е заложена готовността на неговите учредители и членове да полагат лични усилия за постигане на нестопанските му цели. Оттук основната специфика при сдружението е това, че то е корпоративно устроено ЮЛНЦ, т.е. такова, което има членове и при което съществува правно отношение между всяко отделно лице член и самото сдружение.
Фондацията няма членове. При нея няма обединяване на лица, които са готови със съвместни усилия активно да работят за постигане на нейните цели. Най-краткото определение за нея е, че тя е едно персонифицирано имущество, т.е. имущество, което безвъзмездно е посветено и предоставено за постигане на нестопански цели и на което са придадени белезите на самостоятелно юридическо лице.
Затова чисто житейски сдружението се определя като „господар" на нестопанските цели, защото се предполага самото то чрез активните усилия на своите членове да извършва дейността, насочена към постигането им.
Фондацията пък е наричана „слуга" на нестопанските цели. Тя представлява имущество, което е посветено за преследването и постигането на нестопанските цели. Фондацията по своята правна природа не включва в себе си изискването нейните учредители да извършват дейност за преследване и постигане на нейните цели. Достатъчно е те да предоставят имущество, което да служи за това.
Двата вида ЮЛНЦ са абсолютно равнопоставени от гледна точка на избора на цели, дейности и статут на частна или обществена полза. Каквито нестопански цели може да си постави едно сдружение, такива може да си постави и една фондация. Както сдруженията, така и фондациите могат да извършват освен нестопанска и стопанска дейност при условията на ЗЮЛНЦ. И сдруженията, и фондациите могат да се определят за извършване на дейност както в частна, така и в обществена полза.
 
Какво представляват върховните, управителните, изпълнителните и допълнителните органи на ЮЛНЦ?

Органите на ЮЛНЦ са онези вътрешни организационни тела, чрез които фондациите и сдруженията функционират – формират воля, вземат решения, участват в гражданския оборот. Органите могат да бъдат разделени на основни и допълнителни. Основни са органите, които законът изисква като минимум да бъдат създадени в едно ЮЛНЦ. При сдруженията това са Общото събрание и Управителният съвет, респективно - Управителят. При фондациите видът на органите зависи от волята на учредителите и ползата, в която те осъществяват дейността си.
Законът позволява на фондациите в частна полза да имат само един орган, наречен от закона управителен орган, който може да бъде колективен или едноличен. Фондациите в обществена полза са задължени да имат върховен колективен орган и управителен орган.
Допълнителни са органите, за които няма изискване да бъдат създадени, но няма и забрана за създаването им. Относно тяхното наименование и функции няма никакви законови ограничения. Те могат да бъдат както колективни, така и еднолични. Най-често тези органи имат наименование, подсказващо функциите, които изпълняват:
Контролен съвет, Консултативен съвет, Почетен съвет, Експертен съвет, Обществен съвет, Съвет на дарителите, Секретар, Ковчежник и други. Типично за техните функции е те да бъдат помощни към основните органи.
По отношение на изпълнителните органи, каквито са често срещаните в практиката изпълнителни директори на ЮЛНЦ, следва да се направи едно отграничение. Когато изпълнителният директор е заложен в устава или учредителния акт със съответните правомощия, той е избираем орган и е част от структурата на ЮЛНЦ. Когато обаче изпълнителният орган, понякога наричан освен изпълнителен директор и само директор или дори управител, не е уреден като орган с разписани правомощия в устава, а е назначен от ЮЛНЦ на трудов или граждански договор, той не е орган на ЮЛНЦ, а представлява една от назначаемите позиции, които са част от персонала на организацията.
 
Какви са правата и задълженията на членовете на ЮЛНЦ, респективно на членовете на органите на ЮЛНЦ?

При сдруженията законът регламентира правата и задълженията на техните членове, които до голяма степен се препокриват с правата и задълженията, които тези лица имат като членове на органи (по въпроса за правата и задълженията на членовете на органи в ЮЛНЦ липсва изрична уредба).
Най-общо може да се говори за имуществени, неимуществени и организационни права и задължения на членовете на сдружението.
Имуществените права включват:

  • възможността членовете на сдружението да се ползват от неговото имущество по реда, предвиден в устава;
  • възможността членовете да се ползват от резултатите от неговата дейност по реда, предвиден в устава.

Имуществените задължения на членовете при сдружение са свързани с:

  • изискването за внасянето на имуществени вноски в сдружението;
  • задължението за членски внос.

Основните неимуществени права на членовете включват:

  • правото на всеки член да участва в управление на сдружението;
  • да бъде информиран за дейността му;
  • да се ползва от резултатите от дейността му.

Основното неимуществено задължение на членовете е да имат поведение, което е съвместимо с тяхното членство в сдружението.
Основните организационни права на членовете са:

  • правото на упражняване на активно и пасивно избирателно право в органите на сдружението;
  • правото на участие в заседанията на органите;
  • правото на изказване на мнение и правене на предложения в заседанията на органите;
  • правото на глас в органите на сдружението;
  • правото на обжалване на решенията на органите;
  • правото на искане за прекратяване на сдружението.

В устава могат да бъдат предвидени и конкретни организационни задължения като например задължение за участие в заседанията, задължение за гласуване и други. Фондациите нямат членове и въпреки липсата на правна уредба може да се каже, че членовете на органите им са длъжни да изпълняват дейността си с дължимата грижа и в съответствие със закона и учредителния акт. Няма пречка в учредителния акт на фондацията да бъдат включени норми, които предвиждат права и задължения за членовете на органите като участие в заседанията и вземането на решенията на органите, гласуване, санкции при неизпълнение на задълженията. Учредителният акт би могъл да предвиди и право на обезщетение за разноските, които членовете на органите на фондацията са направили при осъществяване на дейността си и други имуществени или неимуществени права.
 
Каква отговорност носят членовете на органите на ЮЛНЦ?

С цел изясняване на въпроса за отговорността на членовете на органите на ЮЛНЦ той следва да бъде анализиран от гледна точка на самото ЮЛНЦ, т.е. дали става въпрос за вътрешните или външните за организацията отношения. Вътрешни са отношенията, които касаят само членовете или членовете на органите на едно ЮЛНЦ. Такива са например решението за свикване на заседание на даден орган, решението за изменение на актовете на организацията и други. Външни са например сделките, в които ЮЛНЦ встъпва с трети лица, които не са членове на органите му.
Във вътрешните отношения за ЮЛНЦ отговорността на членовете на неговите органи се свързва със задължението за точно и лоялно изпълнение на техните функции. При техния избор за членове на органи, ЮЛНЦ гласува доверие на тези лица, като им предоставя определени права и им възлага определени задължения, които те трябва да изпълняват с грижата на добрия стопанин. В случаите на неизпълнение на тези задължения, от които настъпват вреди за организацията, те лично отговарят пред ЮЛНЦ. Най-често неизпълнението на задълженията е свързано с бездействие на членовете на органи, изразяващо се например в неучастие в заседанията на органите, липса на активен принос към постигането на целите на организацията и т.н.
В случаите на колективно решение на орган, от което настъпват вреди за ЮЛНЦ, би могло да се търси лична отговорност от членовете взели решението, ако може да се установи личната вина на всеки от членове, гласували в полза на решението. От тази гледна точка, членове на колективен орган, гласували против вредоносното решение или напуснали органа към момента на неговото вземане биха могли да бъдат освободени от отговорност.
Във външните отношения, в каквито ЮЛНЦ участват, когато контактуват с други външни за тях субекти – трети лица, членовете на органи не отговарят пряко за вреди причинени на тези лица. Отговорността се носи от самото ЮЛНЦ, тъй като се счита, че те действат от името и за сметка на организацията и последиците от техните действия настъпват направо за нея. Въпреки това, след като бъде реализирана отговорността спрямо ЮЛНЦ, то може да търси отговорността на лицата, които с действията си виновно са причинили тези вреди на организацията, чрез съответните обратни (регресни) искове.
 
Кога възниква ЮЛНЦ и как се регистрира?

Според ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел възникват с вписването им в съдебния регистър на окръжния съд, в чийто район се намират техните седалища. Законът разделя възникването на ЮЛНЦ на два етапа – учредяване и регистрация.
Учредяването е процесът, при който определен брой български и чуждестранни юридически или дееспособни физически лица изразяват воля за създаването на ЮЛНЦ, като определят неговите цели, дейности, органи и всички основни обстоятелства, които следва да бъдат заявени за вписване в съда в етапа по регистрация.
За да бъде вписано ЮЛНЦ в съдебния регистър, лицата, определени за представляващи организацията, следва да подадат в съда молба за вписване, придружена от Устав и Учредителен протокол при сдруженията, а при фондациите – от Учредителен акт; документ за уникалност на наименованието; образци от подписите на лицата, определени за представляващи; документ за платена държавна такса за съдебна регистрация. При фондациите следва да се приложи и документ, удостоверяващ, че за учредяването им безвъзмездно е предоставено имущество.
Съдът проверява дали изискваните от закона документи са представени и дали отговарят на изискуемата форма, като може да изиска представянето на допълнителни документи или корекция на заявените такива. Когато документите отговарят на закона, съдът може да постанови решение, с което да уважи искането за вписване или да откаже регистрация. В първия случай се извършва регистрация на ЮЛНЦ, от който момент то възниква като правен субект. Във втория случай съдът е преценил, че ЮЛНЦ не е учредено по законния ред или че дейността му би противоречала на Конституцията, законите или добрите нрави и отказва вписване, което може да бъде обжалвано пред съответния Апелативен съд.
 
От кога може ЮЛНЦ да поема права и задължения?

ЮЛНЦ става субект на правото от момента на неговата съдебна регистрация. За дата на вписване на ЮЛНЦ в специалния съдебен регистър за ЮЛНЦ следва да се счита датата на постановяване на съдебното решение за регистрация. От тази дата ЮЛНЦ може да извършва валидни правни действия от свое име, с които да поема права и задължения – да сключва договори, да извършва други сделки. Всички тези действия следва да бъдат извършвани от законните представители на ЮЛНЦ или от упълномощени от тях лица, в съответствие с представителната им власт.
Съгласно ЗЮЛНЦ всички действия, извършени от името на учредяваната организация до деня на вписването й в съдебния регистър, пораждат права и задължения за лицата, които са ги извършили и преминават по право върху ЮЛНЦ от момента на регистрацията му. Това означава, че ако съдът откаже вписване, правата и задълженията породени от действия извършени от учредители или представляващите от името на учредяваната организация ще останат в полза/тежест на тези лица.
 
Какъв е смисълът на съдебната регистрация?

Една от целите на производството по вписване в съдебния регистър е съдът да извърши проверка на законосъобразността на учредяването на ЮЛНЦ. Съдебният регистър осигурява публичност на вписаните в него обстоятелства. Съдебните регистри, в които се вписват ЮЛНЦ са общодостъпни и всяко лице може да напра<