Влияние върху решенията винаги е имало. Новото е, че вече трябва да се вижда!

Кой разговаря с институциите, преди да бъде променен един закон? Кои организации, фирми и експерти представят позициите си пред министри, депутати или общински съветници? И може ли обществото да разбере чии аргументи са били чути? Досега отговорите на тези въпроси често оставаха извън публичното пространство. Новият Закон за прозрачност и почтеност при представителството на интереси се опитва да промени именно това. 

Неговата цел не е да забрани контактите между институциите и хората, които искат да повлияят на дадено решение. Законът не въвежда и разрешителен режим, при който някой трябва да получи одобрение, за да защитава своя позиция или кауза. Идеята е тези контакти да станат по-видими, за да може обществото да знае кой участва в обсъждането на закони и политики и какви интереси представлява.

Как изглежда представителството на интереси на практика?

Представете си, че се обсъжда промяна в правилата за достъп до определено лечение. 

Пациентска организация може да поиска среща с Министерството на здравеопазването и да обясни как промяната ще се отрази на пациентите. Лекарска организация може да представи медицински аргументи. Фармацевтична компания също може да защити позиция, свързана с нейните продукти или с пазара. 

Самият факт, че тези страни разговарят с институциите, не означава задкулисие. Подобни срещи могат да дадат на държавата важна експертиза и информация от практиката. Въпросът е друг: ще знаем ли, че тези разговори са се състояли, кой е участвал в тях и каква позиция е защитавал? 

Същото важи и при промени в образованието, строителството, защитата на природата или данъчното законодателство. Родители, граждански организации, компании, професионални сдружения и консултанти могат да имат различни, а понякога и противоположни интереси. Прозрачността не решава кой от тях е прав. Тя позволява да видим кой е участвал в процеса. 

Какво ще се промени?

Законът предвижда две основни мерки – публичен Регистър за прозрачност и календари на срещите на институциите.

В Регистъра ще се вписват хора и организации, които редовно или професионално общуват с представители на публичната власт, за да влияят върху конкретни закони, стратегии или други публични решения. Това могат да бъдат фирми, консултанти, граждански организации и физически лица. Достъпът до информацията трябва да бъде свободен и безплатен. 

Не всеки отделен разговор с институция обаче означава автоматично задължение за вписване. Законът поставя конкретни условия – например дейността да се извършва редовно, срещу заплащане или професионално за чужда сметка. В текста редовната дейност е свързана с поне девет контакта с институции за период от три месеца. 

Предвидени са и изключения, включително за определени официални обществени консултации, работни групи, парламентарни изслушвания, протести и граждански инициативи. 

Вторият важен инструмент са календарите на срещите. Институциите ще трябва публично да посочват с кого са се срещнали, кога е проведена срещата, каква е била темата и с кой законопроект или политика е свързана.

Така ще може по-лесно да се проследи т.нар. „законодателен отпечатък“ – кой е участвал в създаването на правилата, по които живеем. 

Това лобиране ли е?

Думата „лобиране“ в България често се използва като синоним на тайна договорка, натиск или корупция. Но защитата на интерес пред институциите не е непременно незаконна или нередна. 

Когато организация за хора с увреждания предлага промяна в социалното законодателство, тя се опитва да повлияе на публично решение. Когато бизнес сдружение настоява за промяна на административни изисквания, то прави същото. Разликите са в интересите, които защитават, и в ресурсите, с които разполагат. 

Затова основният въпрос не е дали влияние върху решенията съществува. То винаги е съществувало. 

Въпросът е дали това влияние се осъществява открито, дали различните засегнати страни имат възможност да бъдат чути и дали гражданите могат да разберат как е било взето едно решение. 

Повече прозрачност, но и повече отговорности

Новите правила ще създадат допълнителни задължения за част от организациите, фирмите и консултантите, които редовно работят с институциите. Вписването ще бъде електронно, безплатно и без предварително одобрение – след подаване на данните то трябва да става автоматично. 

Остават и въпроси, които практиката ще трябва да изясни: достатъчно ясни ли са условията за вписване, равнопоставени ли са различните участници и няма ли административната тежест да затрудни по-малките граждански организации. 

Но основната идея на закона е разбираема: никой не трябва да бъде спрян да защитава интерес или обществена кауза. Когато обаче се правят опити да се влияе върху закони и политики, обществото има право да знае кой участва, каква позиция защитава и от чие име говори. 

Влияние върху решенията винаги е имало. Новото е, че вече трябва да се вижда.