Мерките при COVID 19 ни научиха на много неща, едно от които, че можем да се срещаме и онлайн, да водим разговор, да провеждаме оперативки, дори да правим семинари и обучения. Дигиталният свят беше гостоприемен към нас тогава, когато във физическия бяхме ограничени от дистанция и изолация.

В началото на тази година колеги се обърнаха към нас с казус: законният представляващ на юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ) може ли да бъде назначен на договор за управление и контрол (договор за възлагане на управлението), т.нар. ДУК? Въпросът касае не едно ЮЛНЦ в България, ангажирало своя представляващ чрез такъв вид договор. Български център […]

Материалът е изготвен въз основа на предварително подбрани въпроси от практиката по регистрация и вписване на промени в Регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията

Законът допуска принудително прекратяване на юридическо лице с нестопанска цел от окръжния съд по седалището му, когато то не е учредено по законния ред или пък извършва дейност, която противоречи на закона (чл.13, ал.1, т.3, б. “а“ и „б“ от Закона за юридическите лица с нестопанска цел). И в двата случая окръжният съд следва да съобрази някакво противоречие със закон и това изисква да се изясни какво точно има предвид законодателят, когато говори за „закон“ и „законен ред“.

Законът за юридическите лица с нестопанска цел допуска техни учредители да бъдат както физически лица, така и юридически лица. Няма значение дали става въпрос за сдружения и фондации, които са били определени за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза[1]. Доколкото законът говори изобщо за юридически лица, следва изводът, че за всеки един отделен вид юридическо лице може да бъде учредител на сдружение или фондация.

След 1944 г у нас започва процес на национализация на учредените в предходните десетилетия сдружения и фондации. Тя е резултат от наложената тогава идея, че държавата е тази, която следва да дирижира всички сфери на живота и затова трябва да концентрира целия ресурс, който пряко или косвено е бил предвиден за постигането на една или друга нестопанска цел. Началото е поставено с емитирането на „Заем на свободата“, чиято цел била да се покрият извънредните разходи на държавата.

Правото на свободно сдружаване у нас за първи път се признава и установява с приемането на Търновската конституция от 1879 г. Според чл.83 „Българскитѣ граждане иматъ право да съставляватъ дружества безъ всѣкакво предварително разрѣшение, стига само цѣльта и средствата на тия дружества да не принасятъ вреда на държавний и общественъ порядъка, на религията и добритѣ нрави“.

След като сте предприели действия за прекратяване на организацията Ви и е изтекъл срокът за ликвидация (не по-малко от 6 месеца от датата на обявяване на поканата до кредиторите) е време да преминете към следващия етап – нейното заличаване от Регистъра на ЮЛНЦ.

Ако поради една или друга причина сте решили окончателно да прекратите дейността на Вашата организация, то в този случай следва да предприемете действия по нейното ликвидиране и заличаване.

На обявяване в Регистъра на ЮЛНЦ подлежат 4 основни типа документи. Когато промените са свързани с вътрешно-устройствени правила на Устава или Учредителния акт, актуалният Устав или Учредителен акт се заявява за публикуване по партидата на организацията.