Европейската сметна палата посочи проблеми при финансирането на НПО – какво всъщност ни казва този доклад?

Изводите:
- Финансирането на неправителствените организации (НПО) от Европейския съюз (ЕС) все още се случва твърде непрозрачно.
- Средства, предназначени за граждански организации, работещи в обществена полза, продължават да попадат в проправителствени организации и дори в търговци.
- Липсата на надежден контрол подкопава доверието в ЕС и влияе изключително негативно на гражданския сектор.
Това са акцентите на тревожните констатации в последния доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) за периода 2021-2023 г., публикуван на страницата й преди месец.
За проверявания период НПО са получили 4% от бюджета на ЕС: 7,4 млрд. евро в ключови за вътрешните политики на ЕС области като сближаване, научни изследвания, миграция и околна среда, 4,8 млрд. евро от които са отпуснати от Комисията, а 2,6 млрд. евро — от държавите членки. Подобрение в сравнение с предишния доклад от 2018 г. е въвеждането от Комисията на обща система за финансова прозрачност чрез регистрация на кандидатите за получаване на безвъзмездна финансова помощ. Не е контролирано и дали организациите, декларирали се като НПО, не преследват търговските интереси на своите членове и доколко са реални граждански организации. Този извод е притеснителен и с оглед на изтъкнатия проблем, че не са правени проверки дали чрез управителните органи на организациите не се осъществява правителствено влияние.
Затова Сметната палата препоръчва на ЕК още тази година във всички държави да се уеднакви:
- определението за неправителствена организация, като един от критериите да бъде независимост от правителството, както и да се изключи възможността за преследване на търговски цели в полза на членовете й. Във Финансовия регламент на ЕС, актуализиран през септември 2024 г., НПО се определя като „доброволна, независима от правителството организация с нестопанска цел, която не е политическа партия или профсъюз“. Само една четвърт от държавите имат такава легална дефиниция. Това определение „изключва политическите партии и профсъюзите, но не и други подобни организации, за да се гарантира равно третиране (например фондации и сдружения, създадени от политически партии и профсъюзи като фактически неразделна част от тях; организации на работодателите по аналогия със синдикалните организации или организации, които са независими от правителствата, извън формалния статут на частен орган)“, пише в доклада.
- Друг проблем, посочен от Европейската сметна палата, е, че отговорните органи на държавите членки не извършват мониторинг и не докладват за финансирането от ЕС на НПО – тази информация не е леснодостъпна, в интернет могат да се открият само сумите, за които са поети задължения. Самата ЕК публикува само получателите от първо ниво, които финансира, липсва докладване на плащанията, получени при споделено управление.
Европейската комисия (ЕК) не е извършвала активни проверки дали НПО се придържат към ценностите на ЕС. ЕК не е оповестила ясно информация относно дейностите по застъпничество на НПО, финансирани с безвъзмездни финансови средства от ЕС. Едва в хода на одитната дейност на ЕСП тя е публикувала насоки, съгласно които договорите за безвъзмездна финансова помощ не следва да изискват от получателите да лобират пред институциите на ЕС.
Установено е, че органите, управляващи средства от ЕС, не проверяват активно за потенциални нарушения на ценностите на ЕС, а разчитат само на лични декларации.
Има разминавания между сумите, обявени във финансовата система, и реално договорените – даден е пример, че по договор за безвъзмездна финансова помощ вместо 549 млн. евро, са отбелязани едва 317 млн. евро, като пълната сума се оповестява със закъснение.
По програмите „Еразъм+“ и Европейския корпус за солидарност (ЕКС) е установено, че публично достъпната информация за получателите на средства при непряко управление е непълна. Даден е пример: ЕК е заделила 1,363 млрд. евро за своите партньори по изпълнението, като тази сума е отбелязана като предназначена за НПО. Само че едва 10% от нея е била прехвърлена на НПО, 90% са отишли у други получатели. Поради това, че информацията за крайните получатели е разпръсната между много източници, които използват различни формати на данните, Сметната палата прави извода, че „не е възможно да се получи надеждна консолидирана информация за средствата от ЕС, отпуснати на НПО в рамките на този режим на управление“.
Информацията относно финансирането от ЕС за НПО при споделено управление от националните органи също не е леснодостъпна. В доклада е представена сравнителна информация за финансирането от Европейския социален фонд и фонд „Убежище, миграция и интеграция“, от което се вижда, че България е получила само 11 млн. евро по първия и е „на опашката“. Одиторите подчертават, че докато не се направи централизиран уебсайт за информация за разходите на ЕС и докато НПО не бъдат правилно регистрирани, получаването на надеждна информация за всички получени от НПО средства от ЕС е практически невъзможно.
В доклада пише още, че независимо от ограниченията на наличните финансови данни, анализът показва, че голяма част от финансирането от ЕС, предоставено на НПО под пряко управление, е било предназначено за малък брой организации. От над 4 400 НПО само 30 са получили над 40% от общия размер на средствата през периода 2014—2023 г. (т.е. 3,3 млрд. евро). Тази концентрация е доста притеснителна.
При анкетата сред НПО са получени оплаквания от тромавите национални изисквания за докладване на това как са използвани получените средства.
За да може да бъде потърсена отговорност от лицата, натоварени с вземането на решения, гражданите трябва да имат информация на кого и с каква цел се отпускат средства от ЕС, но също и как се използват тези средства и дали техните получатели се придържат към ценностите на ЕС, посочват одиторите от ЕСП.
Извън доклада, за българския контекст трябва да добавим и традиционния лимит, който се поставя за финансирането на гражданските организации по оперативни програми, в рамките на конкурсните процедури – а именно правилото за минимална помощ.
Така основният извод, който се налага е, че европейското финансиране чрез механизма на оперативните програми достига рядко, съвсем малко и за много малък брой реални организации, работещи на терен.