Правото на сдружаване е основно конституционно право на гражданите. То се упражнява чрез създаване на обединения на граждани, които си поставят различни цели – просветни, правозащитни, търговски, политически, религиозни и др. Създадените обединения от граждани могат да имат качеството на юридическо лице, т.е. организационна форма, призната от правния ред. Основните предимства на това са, че те придобиват качеството на правен субект, който може самостоятелно да встъпва в правни отношения с други лица, да се легитимира като такъв в обществото, да взема собствени решения, да има собствено имущество и т.н. От друга страна, законодателството не забранява подобни обединения да съществуват и като неформални структури на гражданското общество, които на основата на свободата на договарянето чрез споразумение между отделните граждани да имат собствени правила за начина, по който ще постигат поставените от тях нестопански цели.
Основната разлика в случая е, че тези образувания не могат да действат като една отделна организация, която от свое име да участва в гражданския оборот, а поеманите права и задължения са от името на отделните лица, участващи в обединението.
Не всички юридически лица са обединения на гражданите. Според вида и целите им юридическите лица могат да бъдат юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) – сдружения и фондации, политически партии, синдикати, вероизповедания, читалища и такива със стопанска цел.
Законът за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) урежда необходимите правни стъпки за придобиване и загубване на качеството на ЮЛНЦ – учредяване, регистрация, устройство, дейност и прекратяване. ЮЛНЦ не могат да извършват политическа, религиозна и синдикална дейност. Същевременно те могат да извършват допълнителна стопанска дейност, която е пряко свързана с предмета на основната им дейност и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
За другите видове юридически лица има отделни закони – Закон за политическите партии, Закон за вероизповеданията, Закон за народните читалища и други. Партиите, вероизповеданията и синдикатите не са ЮЛНЦ по смисъла на ЗЮЛНЦ. Специалните закони, които ги уреждат препращат към ЗЮЛНЦ за неуредените въпроси или за режима на регистрацията им.