Време за четене: 2 минути

Какво е представителство на интереси и как ще бъде регулирано в България

Или какво предвижда Законът за прозрачност при представителство на интереси

В края на 51-то Народно събрание (март 2026) сериозен дебат предизвика  приемането на Закона за прозрачност при представителство на интереси.

В този материал ще проследим историята и как се стигна до името на закона и ключовите термини, какво в крайна сметка предвижда правната рамка и до колко тя е застрашаваща гражданското пространство. [1]

Как се стигна до Проекта на Закон за прозрачност при представителството на интереси[2]

Актуалният законопроект[3] не е първата законодателна инициатива за регулиране на лобистката дейност. Предложения, стигнали до Парламента, е имало през 2002 г., 05.2008 г. и 10.2008.г, и през 2015 г. Въпросът за регулация на лобистката дейност се оказва отново на дневен ред през 2023 г. поради две основни причини :

–             Изпълнение на предприсъединителни ангажименти на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)[4].

–             Изпълнение на Националния план за възстановяване и устойчивост (одобрен с Решение № 203 от 7 април 2022 г. на Министерския съвет)[5].

Опит да се разграничи застъпничество от лобизъм

Още в края на 2023 г. е публикуван Проект на Концепция[6] за регулиране на лобистките дейности в Република България за обществено обсъждане – в документа се прави и ясно разграничение между застъпничество и лобизъм. Според Концепцията:

Застъпничество – определено за целите на Концепцията като дейност, извършвана от юридически лица с нестопанска цел и техни представители, регистрирани в обществена полза, които целят да се повлияе върху решения на публичен орган в полза на обществото. В бъдещата нормативна уредба следва да бъде предвидено задължение на ЮЛНЦ (б.а. юриридическите лица с нестопанска цел) в обществена полза да посочват в годишните доклади за дейността си дали са имали взаимодействие с адресатите на лобистка дейност и какъв е бил резултатът от тези активност. Докладите се публикуват в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, което създава достатъчна прозрачност[7]

Но явно нещо се променя и през март 2024 г. Министерство на правосъдието (МП), под ръководството на министър Славов,  изпраща на Съвета за развитие на гражданското общество за становище Проект на Концепция за регулиране на лобистките дейности в Република България, който значително се различава от предложения за обществена консултация проект, като в него вече няма разграничение между застъпничество и лобизъм.  Следва да се отбележи, че в проведената обществена консултация на вече изготвен законопроект, проведена в началото на 2026 г., са постъпили редица становища, настояващи да се предвиди разграничение межди застъпничество в обществена полза и представителство в защита на частен или икономически интерес. В справката, публикувана по консултацията, всички тези предложения са отхвърлени с аргумент, че „Предвиждането на такова разграничение не би било в съответствие със стандартите на ОИСР и позицията на ЕК по ПВУ“ [8]

През юли 2024 г., когато министър на правосъдието вече е Мария Павлова (назначена за служебен министър), се публикува годишния Доклад за върховенството на правото на ЕК[9], в който се посочва, че според данни, подадени от бълагрското правителство, Министерски съвет е приел Концепция за регулиране на лобистката дейност. Тази информация обаче се оказва подвеждаща, т.к. Концепцията е приета само от Министъра на правосъдието Павлова в изменения ѝ вариант без да става ясно какво е наложило изменението. В края на 2024 г. Министерство на правосъдието обявява, че започва работа по законопроект, въз основа на изменената концепция, която така и не се публикува, като представя пред членовете на сформираната работна група и първоначален проект, който е сериозно критикуван от представители на гражданското общество.

Смяна на термините „лобизъм“ и „лобистка дейност“ с „представителство на интереси“

В началото на 2025 г. обаче новoвстъпилият редовен министър на правосъдието Георги Георгиев засвидетелства ангажираност към участието на неправителствения сектор в процеса по изготвяне на законопроект.[10]  В следствие Министерство на правосъдието предприема и предварителна консултация по основни въпроси, свързани с бъдеща регулация през лятото на 2025 г., в която вече са отразени някои основни критики на граждански организации.

Основните предложения на гражданските организации:

  • Да се промени името, тъй като в българския контекст думата лобизъм / лобист има негативна конотация;
  • Да се дадат повече гаранции за защита правото на свободно изразяване, достъп до информация, сдружаване и други основни права;
  • Да се намали/предотврати административната тежест във връзка със задължения за регистрация и да се предвидят насърчителни мерки, а не санкционни, за спазване на това законодателство.

Приключилата на 2 март 2026 г. обществена консултация на вече проект на закон също беше последвана от подробна справка за приетите и неприетите постъпили предложения, които са отразени в законопроекта предложен от Министерски съвет. Същевременно на 4 март 2026 г. Законопроектът внесен от народни представители беше разгледан на първо четене в Комисия по конституционни  и правни въпроси в Парламента. От изказвания на народните представители по време на заседанието на Комисията на 4 март, както  и от брифинг на вицепремиера по европейските средства от 11 март 2026 стана ясно, че регулацията на представителството на интереси е необходимо да се приеме в рамките на настоящето 51-о Народно събрание с цел удовлетворяване на условията за получаване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост.  На 18.03.2026 г. Комисията по конституционни и правни въпроси прие Законопроекта на второ четене и този материал разглежда приетите от Комисията текстове.   

КАКВО ПРЕДВИЖДА НОВАТА ПРАВНА РАМКА:

Основни термини:

Известно е, че в България и в централна и източна Европа, като цяло, думата „лобист“ е натоварена с негативно значение и се асоциира с корупция или конспиративна дейност.[11] В тази връзка, вместо термина „лобист“ е възприет терминът „представител на интереси“, вместо „лобизъм“ и „застъпничество“ – “представителство на интереси”, а вместо „регистър на лобистите“ – „регистър за прозрачността.“ Същите термини се използват и от институциите на ЕС, които подържат „Регистър за прозрачността,“ който представлява „база данни за „представителите на интереси“ (организации, сдружения, групи и самостоятелно заети лица), които извършват дейности за оказване на влияние върху политиката и процеса на вземане на решения на ЕС.“[12]

Отново с оглед избягване на стигматизиращ ефект на бъдещия закон е избрано името „Законопроект за прозрачност и почтеност в управлението.“ Внесеният от Министерски съвет законопроект от своя страна е наречен „Законопроект за представителство на интереси пред органите на публична власт.“ Преди второ четене на Законопроекта за прозрачност и почтеност в управлението народни представители направиха предложение името да се промени на „Закон за прозрачност при представителство на интереси.“ В крайна сметка законът е приет с името: Закон за прозрачност при представителство на интереси.

Избраният терминологичен подход е подходящ, тъй като избягва употребата на думи с негативна конотация, които ще етикират тези, които ще се занимават с регулираната дейност. Така се избягва риска законът вместо да насърчи процесите по прозрачност при участието, да доведе до нежелания ефект за очернящо етикиране.

Кой е представител на интереси, пред кого се осъществява то и във връзка с какво

Законът създава рамка за това как да се гарантира “прозрачност, равноправен достъп и ред, по който всички заинтересовани физически и юридически лица – представители на интереси, да изразяват вижданията си и да оказват въздействие в  процеса на изработване на нормативни актове и на други актове…., които имат значение за формулиране на основните насоки на обществено развитие.  “[13]

Какво означава представителство на интереси:

„всяка устна или писмена комуникация“ осъществена от физически лица, юридически лица или неформална група с посочените в закона лица, които приемат нормативни и други актове изброени в закона[14], и тази комуникация се осъществява в полза на обществени, групови или частни интереси, с цел оказване на влияние при вземането на решения

Но на вписване в регистъра за прозрачност подлежат само ако са налице няколко допълнителни условия (виж. по-долу).

Лицата, преди които се осъществява представителство на интереси

  • народните представители, експертите и съветниците към парламентарните комисии и парламентарните групи;            
  • президента и вицепрезидента на Република България, техните съветници и секретари;
  • Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите, заместник-министрите и членовете на политическите кабинети, включително съветниците и експертите към тях;
  • областните управители, кметовете, председателите на общински съвети и общинските съветници;
  • ръководителите и членовете на други публични институции, които имат правомощия да приемат или издават нормативни и общи административни актове в определени области.       

Актовете (тяхното приемане, изменение, допълнение или отмяна), по повод на които се осъществява представителство на интереси:

  • нормативните актове;
  • общите административни актове;
  • национални стратегически и програмни документи;
  • позиции на Република България по отношение на правнообвързващи и стратегически актове на Европейския съюз или на международни организации, в които Република България участва;
  • укази за обнародване или връщане за ново обсъждане на закони;

Според Законопроекта не се считат за представители на интереса представителите на публичната власт при осъществяване на служебните си задължения и физическите лице, действащо в личното си качество и в личен интерес, с изключение на случаите, когато физическото лице представлява интересите на юридическо лице, в което участва или има управленски функции.

Подобна широка дефиниция е възприета и от ОИСР:

Лобистката дейност и дейностите за оказване на влияние се отнасят до действия, извършвани пряко или чрез друго физическо или юридическо лице, насочени към държавни служители, участващи в процеса на вземане на решения, към заинтересованите страни, към медиите или към по-широка аудитория, и имащи за цел да прокарват интересите на лобистите и лицата, упражняващи влияние, във връзка с процесите на вземане на решения в публичния сектор и изборните процеси.[15]

Българският Законопроект не е предвидил регулиране на т. нар. косвен лобизъм (или grassroot lobbying), изразяващ се в мобилизиране на представители на обществеността да се свързват с вземащите решения чрез влияние върху общественото мнение. Тази концепция за лобизъм не е възприета от законодателните решения в Европа и съответно не стана част от българския законопроект заради съображения, че би създала рискове за упражняване на свободата на изразяване и противоречие с редица международни договори гарантиращи правата на човека.

Становища и участие в работни групи

В Законопроекта са предвидени и допълнителни условия по отношение на становищата и препоръки подавани от представители на интереси, а именни:

  1. Когато е посочено, че становище изхожда от организация, то следва да изхожда от лице с представителна власт за нея.
  2. Становищата и препоръките трябва да бъдат мотивирани, да се основават на факти и по възможност – да бъдат документално подкрепени.
  3. Становища и препоръки, които съдържат клеветнически, обидни или нецензурни изказвания, не се разглеждат по същество, а само се отбелязват като недопустими.

По отношение на участие в работни групи и консултативни съвети (съгласно изключенията посочени в закона тези дейности може и да не се считат за представителство подлежащо на вписване в публичен регистър) е предвидено да декларират какви интереси представляват и да посочат свързаност, включително за предходната година преди датата на първото си участие, с лица, които имат интерес от разглеждания въпрос. Наличието на свързаност, както и представляваните интереси не са основание за отвод или самоотвод на член на работна група,

Какви са мерките спрямо публичните органи

Наред с изискванията към частните субекти – представители на интереси, Законопроектът предвижда и други типични за подобни закони в  Европа мерки насочени към публичните органи. Те включват:

  • Поддържане на календари на срещите на представителите на публичната власт. Предвижда се данни от тези календари да се вписват служебно и в Регистъра за прозрачност.
  • Приемане от публичните органи на етични правила за осъществяване на представителство на интереси като обаче за съдържанието на тези правила не се предвижда изисквания;
  • Създаване на законодателен отпечатък или с други думи към всеки акт на публичните органи, който може да е предмет на представителство на интереси, да се прилага информация за дейностите по представителство на интереси осъществени във връзка с него.
  • Предвиден е и едногодишен „охлаждащ период“ (мярка против т. нар. “revolving doors”), през който заемали публични длъжности лица не могат да осъществяват представителство на интереси.

Законопроектът обаче не предвижда санкции за представителите на публичните органи при неизпълнение на тези си задължения, включително и последиците свързани с приемане на акта, ако публичните органи са извършили нарушения по повод на вписване на срещите в календарите, нерегламентирани контакти и пр.  Според мотивите към законопроекта на Министерски съвет, предвиждането на санкции за представителите на публичната власт е излишно защото:

За публичните органи не е предвиден изричен санкционен режим, но е посочено, че нарушението на закона е основание за търсене на дисциплинарна и друга отговорност. Доколкото нарушението на задължението за отчитане на срещи може да доведе до неравно третиране на групи заинтересовани лица, засегнатите имат и право на искове за вреди, като и за ангажиране на отговорност при дискриминационно третиране по реда на Закона за защита от дискриминация, като това не е необходимо да получава изрична уредба в предлагания проект, тъй като се носи отговорност на общо основание[16]

Изискване за вписване в Регистър за прозрачност и изключения

Основна мярка в законодателните решения за регулация на представителството на интереси  в Европа е създаването на регистър. В българския Законопроект е предвидено да се вписват само представители на интереси, които отговарят на поне едно следните условия:

  • осъществяват представителство на интереси редовно по занятие. За да е изпълнено това условие представителят на интереси трябва да е осъществил на поне девет контакта за период от три месеца.[17] Адресирането на изявление до повече от едно лица се смята за един контакт.
  • представителството на интереси се осъществява по търговски начин за трети лица . За да е изпълнено това условие следва обемът на представителството на интереси да е такъв, че да изисква специална организация, както и ангажиране на допълнителни материални и човешки ресурси за осъществяването й.
  • представителството на интереси е възложено срещу възнаграждение. (което означава, че следва да е налице договор за поръчка или друг тип възлагане).

Някои от тези термини остават неясни. Например не се дефинира  „специална организация „или ангажиране на „допълнителни материални ресурси“, не се изясняване и какво е „контакт“ в първата хипотеза. Вероятно, приложеният законодателният подход е да не се  дефинира изрично всичко детайлно с цел да се остави на самите лица да направят преценка и да се самозаяват, с оглед на това, че се разчита законът да има насърчителен ефект и да стимулира тези, които се занимават с подобна дейност да се вписват в нарочния регистър.

ИЗКЛЮЧЕНИЯТА

Отново, следвайки примерите на законите, приети в други европейски държави, са предвидени и изключения, при които да не се изисква вписване в Регистъра за прозрачност. Според мотивите към Законопроекта тези изключения се въвеждат „с цел да не бъдат ограничавани конституционно гарантирани права” и включват:

  1. лицата, упражняващи адвокатска професия;
  2. участниците в работни групи и консултативни съвети, създадени от държавни органи, както и в изслушвания, организирани от Народното събрание, орган на изпълнителната власт или на местното самоуправление;
  3. Съсловните организации създадени със закон при защита интересите на членовете им.[18]
  4. лицата, които участват в консултативни или представителни органи, създадени с нормативен акт, уреждащ критериите за участие – за участието си в дейността на тези органи;“
  5. лицата, които по документирана покана от орган по чл. 5 предоставят информация или експертно мнение; 
  6. политическите партии, действащи в рамките на възложените им от Конституцията и законите функции;
  7. регистрираните сдружения на работници и служители, когато осъществяват дейност в защита на техните интереси в областта на труда и социалното осигуряване; 
  8. регистрираните работодателски организации, действащи в защита на стопанските интереси на членовете си;
  9. гражданите при упражняване на правото на събрания, митинги и манифестации по смисъла на Закона за събранията, митингите и манифестациите;
  10. гражданите, упражняващи дейности по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление;
  11. представители на средствата за масова информация при осъществяване на тяхната дейност по събиране, разпространение или анализ на информация и новини;
  12. представителите на регистрирани религиозни общности и институции, осъществяващи дейност, свързана с упражняване на правото на вероизповедание. 
  13. организации, субсидирани от държавния или общинския бюджет – само при контакти с органите и лицата по чл. 5, свързани с определянето, изменението или получаването на субсидия от бюджета;“
  14. дипломатически и консулски представители на чужди държави, чуждестранни публични органи, публични международни организации, освен когато тези органи са представени от юридически лица, офиси или мрежи без дипломатически статут или от посредник.

Притеснение будят две изключения, които са предпоставка за лесно заобикаляне на закона при представителство свързано със защита на икономически интереси, а именно – изключенията за адвокатурата (виж т. 1 едно от изброените изключения) и за работодателските организации (виж т. 6). Спред Законопроекта не подлежат на вписване в регистъра „регистрираните работодателски организации, действащи в защита на стопанските интереси на членовете си.“[19] По отношение на адвокатурата в първоначалния вариант на Законопроекта изключението е ограничено само до дейностите свързани с процесуално представителство. В Законопроекта на Министерски съвет и предложено от народни представители преди второто четене на Законопроекта се предлага ограничението да включва всички присъщи на адвоката дейности – устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото, изготвяне на всякакви книжа свързани с възложената от клиента работа, представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица.[20] Така направени тези изключения на практика означават, че бизнесите ще могат да избягват вписване в Регистъра за прозрачност чрез формално създаване на работодателска организация или просто чрез наемане на адвокат за извършване на представителството.

Същевременно в редица от постъпилите становища по обществената консултация е предложено да се предвиди и изключения за гражданските организации в обществена полза доколкото и те подобно на синдикати, партии и религиозни организации се създават във връзка с конституционно гарантирани права на гражданите. Тези предложения обаче са отхвърлени според публикуваната справка за постъпилите становища. Следва да се отбележи, че такова изключение съществува в законовата уредба в Литва (член на ОИСР от 2018 г.), а в Словения (член на ОИСР от 2010 г.) е предвидено изключение за представителство на интереси свързано със защита на права на човека, на демокрацията и на върховенството на правото.

За орган водещ регистъра се предвижда Сметната палата, а на вписване подлежат идентификационни данни за представителя на интереси, период, в който се извършва представителството, обобщени данни за брой лица ангажирани с дейността и данни за получено възнаграждение и поръчител, ако е относимо. 

Предвиждат се попълвания на две декларации: 

  • декларация дали представителството се осъществява срещу заплащане, или безплатно;
  • декларация за достоверността на въведената информация[21]

За юридическите лица представителите на интереси, които не са задължени да обявяват годишен доклад за дейността, се предвижда и подаване на отделна декларация за сумата, изразходвана за представителство на интереси, която се обявява в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица.

Като насърчителни мерки в Закона е предвидено, че вписван в Регистъра за прозрачност представител на интереси има право:

1.           да получава информация от лицата и органите посочени в Закона като възможни адресати на представителство на интереси за подготвяни проекти на нормативни актове в посочени в Регистъра области на интерес за лицето; 

2.           да бъде канен за участие в работни групи за изготвяне на проекти за нормативни актове, срещи и други форуми в областите на интерес; 

3.           да получава разрешения от държавни или общински органи и институции за достъп до обсъждания по въпроси, свързани с неговите обявени интереси, при условие че това не противоречи на разпоредбите на специалните закони и други нормативни актове, регламентиращи дейността на тези органи и институции. 

Санкции при неизпълнение на задължения свързани с вписване в регистъра

При невписване в регистъра

В Законопроекта се предлагат санкции при осъществяване на интереси без да е изпълнено задължението за вписване в регистъра. Санкциите са общи – от 1000 до 2500 евро за физически лица и от 2500 до 7500 евро за юридически лица без да се прави важната разлика дали нарушението е свързано с представителство обществен или частен интерес или дали представителството се извършва безвъзмездно като част от мисията на гражданска организация, или от професионален лобист срещу заплащане.

Разширяване на санкционния режим

В законопроекта на Министерски съвет и предложено от народни представители преди второ четене на Законопроекта (предложение прието в Комисия на 18.03.2026 г.) се предвиждат и санкции при вписана невярна информация. При приемане на разширения санкционен режим, при който освен липса на вписване в регистъра се санкционират представителите при вписани неверни обстоятелства ще се създаде порочната възможност за едно и също нарушение да се търси и наказателна отговорност (във връзка с предвидената декларация за истинност, която се изисква при вписване) и административна. Освен това, налагането на санкция при невярно подадена информация (което може да се дължи на грешка или други обстоятелство, което не цели умишлено подаване на невярна информация) увеличава административната тежест и репресивния характер на тази регулация. [22]

Законът предвижда възможност нередовни вписвания да се заличават служебно. Тази уредба обаче остава неясна, защото не се посочват критерии за нередовност и процес по установяване на нередовност. Наред с това остава неясно, ако има неправилно подадена информация или заличаване на данни от администрацията, каква е правната същност на тези действия, по какъв ред може лицата да ги обжалват, в какви срокове и пр.

Все пак, положително е предложението преди налагане на санкции да се дава възможност на нарушилите административните си задължения представители на интереси да ги отстранят. Така предвидените санкциите няма да са самоцел, а ще допринасят за изпълнение на поставената основна цел на Законопроекта – прозрачност. Подобен подход не е прецедент в българското законодателство като пример за негово успешно прилагане е Законът за мерките срещу изпирането на пари.

Напрежение между условията за създаване на повече прозрачност  за сметка на гражданските права

Влиянието върху процеса на вземане на решения е част от гражданското участие в едно свободно и демократично общество. Регулирането му може да допринесе за равнопоставеност при участието доколкото всеки ще има възможност да се запознае по-лесно с кого разговарят вземащите решения и какви са мотивите за защита на предлагани от граждани или организации определени нормативни решения. От тази гледна точка регулацията на лобистката дейност под формата на Закон за прозрачност и почтеност в управлението е легитимна. Тази регулация обаче е и изключително уязвима към желани или нежелани негативни последици за упражняването на гражданските права. Неподходящо наименуване на предвиждания регистър като „регистър на лобистите“ може да го превърне на практика в „черен списък,“ обслужващ очернящи кампании. Неподходящи изключения и твърде тежки административни тежести за представителите на интереси подлежащи на вписване могат да доведат до ограничаване застъпничеството в обществен интерес за сметка на лобистката дейност защитаваща частни или икономически интереси. Затова и този Законопроект следва да се разглежда в детайл и дългия процес по изготвянето му е доказателство за чувствителността и сложността на материя, която цели да уреди. 

Ако искате да научите повече за законодателните решения относно представителство на интереси в Европа, вижте сравнително-правния анализ изготвен от БЦНП достъпен тук.

[1] Януари 2026 г. на обществено консултация беше поставен Проект на Закон за прозрачност и почтеност в управлението (Закнопроекта), който междувременно беше предложен и в Народното събрание от група народни представители от ГЕРБ-СДС. Предложеният законопроект всъщност представлява регулация на лобистката дейност. На 11 март 2026 Законопроектът беше приет на първо четене, а на 13 март 2026 Министерски съвет предложи в Народното събрание Законопроект за представителство на интереси пред органите на публична власт, който представлява същият законопроект, но с отразени промени в съответствие с постъпили становища по приключилата на 2 март 2026 обществена консултация.

[2] Заглавие според последния гласуван вариант на второ четене в Комисия по конституционни и правни въпроси към 18.3.2026 г.

[3] Текстът е подготвен по време на второ четене в ресорната Комисия.

[4] България се намира в активна фаза на технически прегледи. Очаква се страната да приключи преговорите и да стане пълноправен член до края на 2026 г. или през 2027 г. Важно условие за членство е борбата с корупцията и прилагане на добри практики за прозрачност и влияние върху процеса на вземане на решение.  Според мотивите на Законопроекта внесен от Министерски съвет, той е “в изпълнение на поетия ангажимент в процеса по присъединяване към ОИСР за осигуряване на съответствие на националното законодателство с Препоръка на Съвета относно принципите за прозрачност и почтеност в лобирането (OECD/LEGAL/0379)”

[5] В него е заложено прием на определен брой закони и законодателни мерки, които са условия за реформи и получаване на съответните плащания.  Приемането на регулацията на лобистката дейност е  заложено като мярка „Влизане в сила на законодателни мерки за регулиране на лобистки дейности“ (Q4/2023), стълб „Справедлива България“, компонент „Бизнес среда“, от Националния план за възстановяване и устойчивост (одобрен с Решение № 203 на Министерския съвет от 2022 г.), https://nextgeneration.bg/14

[6] Обсъждането е проведено от Министерство на правосъдието докато министър е Атанас Славов. Относно проведеното обществено обсъждане – https://www.strategy.bg/bg/public-consultations/8395

[7] стр. 11, https://www.strategy.bg/bg/public-consultations/8395

[8] https://www.strategy.bg/bg/public-consultations/12130

[9] https://commission.europa.eu/publications/2024-rule-law-report-communication-and-country-chapters_en

[10] Относно конференцията „Регулация на лобистката дейност и гражданските организации“ –  https://bcnl.org/trainings/regulacziya-na-lobistkata-dejnost-i-grazhdanskite-organizaczii

[11] Виж още „Гледни точки към регулацията на лобирането в България Социологическо изследване 2024 г.“,  https://bili-bg.org/cdir/bili-bg.org/files/2024_Lobbying_Sociological_research.pdf

[12] https://transparency-register.europa.eu/index_bg

[13] чл. 2

[14] Понятието е доста широко, в законоапоректа на МС бе направен опит да се изясни, че законът не обхваща комуникацията с лицата (органите) посочени в закона осъществявана по „официален комуникационен канал“. Според предложената от МС дефиниция: „Официален комуникационен канал“ е посочен на интернет страницата на органите по чл. 5 електронен адрес, телефон или друго средство за комуникация, както и изпращането на писмо до адреса на органите, когато кореспонденцията, получена по този начин, се регистрира от органа в проследим регистър на входящите документи.

[15] https://www.oecd.org/en/publications/lobbying-in-the-21st-century_c6d8eff8-en/full-report/component-4.html#introduction-d5e5172

[16] https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/166888

[17] Подобно законодателно решение има в Германия

[18] Такива са например Български лекарски съюз, Висш адвокатски съвет и други създадени изрично с нормативен акт

[19] В законопроекта на Министерски съвет това изключение е със стеснен обхват именно с цел да не се заобикаля закона и гласи: регистрираните сдружения на работници и служители и регистрираните работодателски организации, когато взаимодействат с органите по чл. 5 по ред, предвиден в нормативен акт; Този текст обаче не е предложен като редакция преди второто четене на Законопроекта.

[20] Съгласно чл. 24 от Закона адвокатурата

[21] Във връзка, с която може да се носи наказателна отговорност съгласно чл. 313 НК

Рубриката „Правен смисъл” се реализира в рамките на проект „По-силни заедно: ангажиране на други сектори в инициативи на граждански организации (2026–2028)“