Време за четене: 1 минута

​​Когато говорим заедно, законите работят!  

25 години въздействие 

БЦНП работим за по-добри правила и по-силни организации, така че хората да се сдружават свободно и да защитават каузите си уверено.   

В продължение на 25 години укрепваме средата, в която гражданските организации в България могат да се развиват, да действат свободно и да бъдат полезни на обществото. Ролята ни е да подкрепяме НПО сектора там, където правната рамка, институционалните практики или публичният дебат създават пречки. За четвърт век сме предоставили близо 9000 консултации, подкрепили сме над 7500 неправителствени организации и активни граждани и сме съдействали за създаването на приблизително 2000 нови организации, които днес работят за развитие на обществото в различни сфери. 

Какво правим? 

  • работим по правни теми, които пряко засягат дейността на гражданските организации – възможности за участие в процеса на вземане на решения, предоставяне на услуги и подкрепа за уязвими групи, доброволчество и дарителство, обществени консултации и отворено управление и много други; 
  • развиваме капацитета и финансовата устойчивост на НПО чрез обучения, консултации и програми за растеж;  
  • реагираме при законодателни и публични атаки срещу гражданското общество;  
  • градим възможности за повече диалог и партньорства между граждански организации, институции, бизнес и активни граждани.  
  • БЦНП е “усилвателят” на свободното сдружаване в името на обществени каузи в България.  

  

1. Изискваме по-добри закони   

За да могат по-лесено хората да се сдружават и заедно да постигат общите си каузи.  

  За 25 години повлияхме на 25 нормативни акта и документи в полза на по-лесното сдружаване, децентрализацията на социални услуги, повече права и защита на уязвими групи.  

  Ето и част от ключовите законодателни промени, с които се гордеем:  

   По-лесен, достъпен и прозрачен механизъм на регистрация  

  • Приемане на съвременен Закон за юридическите лица с нестопанска цел (2001), който даде възможност за активните хора да регистрира неправителствени организации. Участвахме в процесите по неговото подобряване след масовата пререгистрация (2006) и модернизиране (2018), с което регистрацията на ЮЛНЦ се прехвърли от окръжните съдилища в Агенция по вписванията;  
  • Включихме се активно и в дебатите по промени в закона за ТРРЮЛНЦ. Така се сложи край на регистърната реформа, облекчи се регистрацията на ЮЛНЦ и системата за отчитане чрез промените в ЗЮЛНЦ  (приети през 2016 и влезли в сила през 2018).  

  По-добра среда за гражданско участие  

  • Създаване на Съвет за развитие на гражданското общество и на Фонд за подкрепа на проекти с обществено значение на ЮЛНЦ (2018) - Активно участвахме в работна група за разработване на първата Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации, приета с решение на Министерски съвет през 2012. Дадохме предложения за промени на ЗЮЛНЦ, които регламентират създаването на СРГО и приемането на Стратегията от МС. БЦНП сме член на СРГО  (2022 и 2025), както и на Обществения съвет от граждански организации към Комисията за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество към 47-мо, 48-мо, 49-о и 51-во Народно събрание.  
  • Въвеждане на по-високи изисквания към качеството на обществените консултации и оценка на въздействието на проекти на нормативни актове на централно и местно ниво (2016);  
  • От 2004 години работим по темата за закон за доброволчеството, и сме част от всички тематични работни групи през годините;  
  • В 45-о и 47-мо НС бяхме активни застъпници за създаването на комисията за взаимодействие с гражданските организации;  
  • Участвахме в разработването на Наредба на столична община за провеждане на обществени консултации, която да даде рамка как общината да прави консултации с гражданите си на ключови политики.   

  Намаляване на административната тежест върху организациите:  

  • Активно се застъпвахме за приемането на облекчен режим за прилагане на мерки срещу изпиране на пари и финансиране на тероризъм от ЮЛНЦ чрез промени в ЗМИП и ЗМФТ (2018 и 2023);  
  • Участвахме в РГ за Секторна оценка на ЮЛНЦ, с оглед риска от финансиране на тероризъм и други (2023);  
  • Заедно с институциите обучихме над 800 НПО по темата как да спазват това сложно законодателство и да намалят своята уязвимост при риск от финансиране на тероризъм и изпиране на пари.  

  Заедно с други организации работехме за по-добра среда за дарителство чрез:  

  • приемане на данъчните облекчения за дарители на ЮЛНЦ в обществена полза (2001) и тяхното запазване (2007 и 2008). Това доведе до облекчение до 10% за корпоративните дарители и до 5% от индивидуалните такива при дарения към ЮЛНЦ в обществена полза;  
  • Премахване на ДДС върху дарителските SMS-и (2012), с което се улесни дарителството и се насърчи в още по-голяма степен благотворителността;   

Заедно с организации на и за хора с увреждания участвахме в предлагане на по-добра подкрепа за уязвими групи:   

  • Застъпвахме се за ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания (2012) и внасяне на проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа в Народното събрание (2016). Той цели отмяна на режима на запрещението от 1949 г. и приемане на модерна система за подкрепа на хората с психично-здравни проблеми и интелектуални затруднения, когато трябва да вземат решения, които ги засягат;  
  • Участвахме в предлагане на  промени в закона за хората с увреждания, които предвидиха мерки за подкрепа при участие на хора с увреждания в съдебни производства (2018).  

  Децентрализиране на услугите от държавните структури   

  • Въвеждането на механизми за договаряне на публични услуги към граждански организации: в сферата на социалните услуги още през 2002 и 2003 участвахме активно в процеса по промяна на законодателната рамка. Подкрепихме и организирането на първите конкурси за възлагане на социални услуги (2003 и 2019), като в момента над 20% от тях се предоставят от НПО;   
  • Участвахме активно в предложенията за въвеждане на модерна и гъвкава уредба за създаване на частни детски градини и училища, създаване на центрове за подкрепа на личностното развитие с приемането на модерния Закон за предучилищното и училищно образование (2016);  
  • Работихме по предложение за нови форми за публично-частни партньорства, приети в Закон за социалните услуги (2020);  
  • Направихме предложения за договаряне на публични здравно-социални услуги за ХИВ/СПИН по възлагане на Евроазиатската мрежа за намаляване на вредите (2017);  

Наблюдаваме и анализираме  

Аналитичната ни работа е насочена към системно проследяване и задълбочено разбиране на правната, институционалната и финансовата среда за развитие на гражданския сектор в България. Изготвяме анализи, сравнително-правни изследвания и тематични проучвания, които предоставят надеждни емпирични данни и експертна интерпретация в подкрепа на по-добри политики, устойчиво законодателство и ефективни механизми за финансиране на неправителствените организации.  

Ние сме част от мрежата и работим в тясно сътрудничество с Международния център за нестопанско право ICNL (www.icnl.org) и с Европейския център за нестопанско право ECNL (www.ecnl.org). Двете организации работят в над 100 държави за развитие на законодателството за граждански организации.    

  2. Бием камбаната във времена на криза  

 Понякога сме щит за сектора – подпомагаме организациите да реагират на пропаганда, заблуди и натиск, които отклоняват енергията им от общественополезната работа.   

През годините БЦНП реагирахме последователно на:  

  • Опити за стигматизиране на НПО  чрез закони, които ги обявяват за “чуждестранни агенти”.   
  • Законодателни инициативи, ограничаващи свободата на словото и сдружаването;  
  • Процедурни злоупотреби срещу това гражданите да участват в процеса на вземане на решения.   

Вярваме, че силното гражданско общество не се случва само – то се изгражда с ясни правила, устойчиви организации и хора, които имат куража да говорят и да действат заедно. 

25 години по-късно нашата мисия остава същата: да правим така, че законите да работят за хората, а не срещу тях; че институциите да чуват гражданите; че сдружаването да бъде право, което се упражнява свободно и уверено. 

Защото когато говорим заедно – законите работят. А когато законите работят – обществото става по-справедливо, по-отворено и по-силно.